генек (Георги Коновски)
1882 13656
7.01.2019 г., 8:15 ч.

 Скъсаният косъм - 1. 

  Проза » Фантастика и фентъзи
1066 2 8
Произведение от няколко части
5 мин за четене

С благодарност към Георги Георгиев – Гошо Физика и Давид Даюб, помогнали ми да оформя идеята от техническа гледна точка

 

 

1.

Тази година щях да съм абитуриент. Колко работа имах... Балът, костюмът, дамата, веселието, после кандидат студентските изпити, студенството...

Да, и една дребна подробност – все пак, трябваше да завърша последния клас и да взема матурата...

Наистина подробност – единствено най-големите тъпчовци не успяваха да се дипломират и да станат студенти...

Само че балът и всичко подир него щеше да бъде след седем месеца, в красивия месец май. А сега... А сега беше септември все още. 23 септември...

Запомних тази дата, в която се преобърна съдбата на света и човечеството...

Навън грееше топло есенно слънце, птици се носеха ниско над земята – приближаваше дъжд, изглежда, хората се разхождаха по лятному облечени, спокойни...

Аз си почивах в стаята – все пак, бях изкарал примерно шест часа в училище. Вярно – два от тях продремах, ама...  Нали ви казах – абитуриент бях...

Поради което отпусках, опнат на леглото. Телевизорът работеше – надявах се дикторът да съобщи, че тая година матура няма да има и всички завършващи ще получат дипломи с една единица по-висок общ успех. Не, че ми трябваше – какво да правя с 6,50 бал, ама...

Обаче, от телевизора се носеха някакви следобедни новини – кой бил пристигнал в столицата, как в момента кометата еди-коя си минавала толкова близо до Земята, че опашката й щяла да ни докосне, ама няма страшно, какъв нов заем искали да теглят ония от властта и тем подобни глупости, прелитащи баш като тая комета далеч от интересите ми... Е, леко развявайки опашките си – колкото да е по-забавно...

Нашите тъкмо бяха заминали за Виена – тате имаше някаква служебна работа, заделил пари, та покани и мама да поразгледа така мечтания от нея град. И дори бил ангажирал места в ложа във Виенската опера.

“Тя много обича музиката... Само с хляб не се живее...” – каза ни той, когато тръгваха. Искаше му се и нас да вземе, но – първо: часовете ни в училище... И второ... Парите... Тате беше някакъв шеф в голяма компания, но мама не работеше, съкратиха длъжността й във фирмата, а работа за жени след 40 трудно се намираше...

Така че... Налагаше се да останем сами със сестричката ми...

За което изслушах дълга поучителна и указателна реч от мама. Колко пари ни оставя, как да харча внимателно, защо не бива да се увличам по каквото и да е, в никакъв случаи да не събирам тайфата на купон, къде да пазарувам, какво точно...

Дори ми направи списък с необходимите неща за дома. И поръчала в гостилницата “Грозд” всеки ден да приготвят ядене за нас... Е, това щеше да е само пет дни – колкото ще отсъстват, но мама си е такава. Грижовна...

Макар поръчката, според мен, да беше направил тате. Мама е по-безгрижна, не обича плановете. Докато тате мисли с поне три хода напред. И винаги има барем планове Б и В, ако не и Г, че даже Д...

Затова е бос във фирмата, затова го уважават...

Но да се върна на фаталния ден...

Вторник...

Погледнах от прозореца на нашия блок. Всичко е нормално. Родителите ми вече са излетели към Виена... Да си починат малко, да видят свят... Пък след пет дни пак ще са у дома, пак ще продължи нашият общ живот – интересен и скучен едновременно...

Няма ги, затова аз от снощи съм свободен човек – на 18 години, пълнолетен /след още два месеца и половина, де/, със здрав разум и трезва мисъл...

Поради което не скитосвах насам-натам, ами седнах след училище пред компютъра и се заех с ежедневното разтоварване. Пуснах си любимата игра и подгоних кравите с брадва в ръка...

Той, комшията от най-горния етаж, се смее над заниманията ми. Обяснявам му, че така се овладява компютърът, че така развивам бързината на мисълта, а насреща получавам само присмех и неразбиране...

Което хич не е добре. Защото съседът ми отгоре е мой класен ръководител. Старичък такъв, с болно сърце, спокоен и усмихнат... Ама голяма отрова!

От девети клас ни поде по стръмния път на учението. Другите даскали дават някакви класически теми или тестове. Влизаш в интернета, намираш нужното, поодялкваш го – да има вид на изглед, че е сътворено от пубер. И го предаваш...

А за тестовете още по-лесно. В първата ми година на гимназист пробвах метода на острия молив. Много е лесен – насочваш моливчето наслуки, със затворени очи, и където попадне – тая подточка на теста отбелязваш. Да ви кажа – физиката, химията, биологията... Абе, всичко, де има тестове – сигурна четворка изкарвах. Е, някой път се понапъвах – особено в края на срока, и връзвах петицата. Повече – за какво ми е?

А тоя наш класен все дава едни размисли, едни есета, едни съчинения... Дето няма как да препишеш, та се налага да мислиш...

Но му хванах цаката. Пускам си свободно мисълта и пиша – каквото ми хрумне по проблема. После само гледам да редактирам стила и... Абе, доста правописни грешки имах... Но постепенно запомних кое как е, та предната година завърших дори с шестица... Най-вече заради мисленето...

Обаче, сега е есен...

Приятно време...

Какво учене?

Какво мислене?

И седнах пред компютъра – да погоня крави с брадвата, както ви казах...

Обаче...

Ни кравите догоних, ни родителите си посрещнах, ни годината завърших...

» следваща част...

© Георги Коновски Всички права запазени

На гости - https://genekinfoblog.wordpress.com/

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??