21.
На двадесетия ден се върнаха...
Ето разказа на Димчо:
Отначало беше трудно. Докато излезем от града веднъж стреляха по нас, един път стрела се заби в покривалото на платформата, на два пъти се опитаха да преградят пътя ни, но при вида на автоматите, бързо изчезваха...
В западния край е страшно...
Изгорели домове, останки на хора по улиците, бродещи сенки... Надали има повече от двадесетина души оцелели там...
Най-после излязохме от града...
Наоколо пролет, някои дървета бяха цъфнали, слънце уж блестеше, а беше ни някак си...
Много хора са измрели от тия “космически” болести... Имаше човешки останки навред – някои направо мумифицирани, други разпокъсани от зверовете, трети се бяха запазили като скелети от филм на ужасите. Цели и бели...
Добре, че беше платнището, та не се налагаше да гледам постоянно навън...
Някои села са абсолютно безлюдни... Дори животните са ги напуснали...
Другаде видяхме хора. Но всички бягаха и се криеха... ...