Plevel (Силвия Илиева)
154 13752
12.03.2018 г., 18:52 ч.  

Слабости 

  Проза » Разкази
1563 10 37
7 мин за четене

 

   Двамата бяха женени от 32 години и допреди тази пролет, г-н Донев смяташе, че с брака му всичко е наред. Единствената им дъщеря отдавна се беше омъжила в Америка, отнасяйки със себе си най-щастливите мигове на семейството. Както всяка двойка, така и тази  си имаше определени навици.  Всяка събота ходеха на гости на приятели, в неделя бяха на църква, а лятото се качваха на селската вила за една седмица. Като млада, г-жа Донева свиреше в симфоничния оркестър на БНР, но след като се роди дъщеря им тя се отдаде изцяло на грижите за семейството си. Готвеше всеки ден и изпълняваше домашните си задължения, а той цял живот работеше като частен детектив. 

 Тази пролет обаче, в подредения им живот настъпи една на пръв поглед незначителна промяна, от която съпругът изглеждаше силно обезпокоен. Тук е редно да се отбележи, че частният детектив Донев, се славеше със силно открояващ се педантизъм и държеше всяко нещо да си бъде на мястото. Така например, той не разрешаваше пастата им за зъби да се изцежда хаотично и беше научил и съпругата си да я прегъва внимателно, от най-долния ръб – нагоре, използвайки най-много едно грахово зърно на миене. Целият почервеняваше, ако видеше в сифона на мивката остатък от храна, или петна по чашата си. Съпругата му го обичаше и беше свикнала с всичките му странности. Вечер му сервираше предварително обсъдената вечеря, а всяка сутрин преди работа, му приготвяше две рохко сварени яйца, с една чаша прясно изцеден сок от лимон, портокал и грейпфрут. Тя го бръснеше, грижеше се за прилежно подстриганите му косми в носа, масажираше го, когато беше спал накриво и правеше всичко което е привично за задълженията на една твърде отдадена съпруга. Другата особеност на детектива беше  мудността. При него се долавяше една рядко срещана пипкавост, която беше в състояние да извади извън нерви и най-смиреното и спокойно същество. Така например, ако на един средностатистичен мъж половин час стигаше да се приготви за работа, на г-н Донев му трябваха два часа, за да се изкъпе, облече и приведе космите по полуголото си теме в една посока. И третата  особеност на съпруга, за която несъмнено носеше известна доза вина трудното му детство , бе свързана с финансите. За всяка похарчена стотинка в дома им се водеше отчет. Всяка покупка се удостоверяваше с касов бон и при липсата на такъв се провеждаше разследване, докато не се установи, за какво са изхарчени дадените пари. 

 

 Вече втора поредна нощ , г-н Донев се въртеше в леглото си  и не можеше да заспи.  Преди две вечери, както обикновено беше проверил семейните сметки от деня. Интересното в случаят бе, че парите, касовите бележки, покупките, всичко си беше на мястото, но имаше  два лева, които излизаха в повече. 

  Тази сутрин докато г-жа Донева му помагаше да си облече шлифера, той я погледна небрежно и каза:
– Скъпа, когато се прибера искам да поговорим.
Г-жа Донева имаше малко бледо лице, с късо подстригана посивяла коса и прихлупен бретон. Тя сложи един кичур зад ухото си и сините ѝ очи го погледнаха обезпокоени.
– Нещо важно ли е, скъпи?
– Не, не. Предполагам, че е станала някаква грешка. – каза той и наведе заобленото си тяло да обуе другата си обувка.
Съпругата му побърза да го улесни в обуването и се наведе. Тя беше дребна и слаба жена, но изглеждаше все още запазена и красива.
– Ето. Готово. – изправи се тя и оправи яката на раираната му синя риза. – Сега вече всичко е наред. Можеш да тръгваш. – отвори му вратата и го целуна по бузата. Той я погледна изпитателно и тя му се усмихна.
– Какво има скъпи? Изглеждаш ми малко блед, взе ли си хапчетата?
– Да, да, нищо ми няма. Само забравих да си взема очилата. – Той я изгледа отново, така сякаш я вижда за първи път и се опита да пропусне през взора си, нейното приповдигнато настроение.

– Би ли ми ги донесла? Мисля че са на масата в кабинета ми.
Още преди да довърши изречението си, жена му с бързи крачки влезе вътре и веднага се върна с очилата. Този път тя му се усмихна още по- бляскаво, докато му ги подаваше. Този факт не остана незабелязан от него. Малките му опипващи очи я изгледаха подозрително, но той не каза нищо и се запъти към стария си Опел, паркиран пред кооперацията.
След като съпругът излезе от вкъщи , г-жа Донева се оживи, започна да си тананика и да танцува из къщата. Отвори гардероба, облече си новата дълга, бяла рокля с дълъг ръкав и дантелено деколте с копчета. След това си сложи  лек грим и бледо червило, нахлупи бяла, плетена капела на главата си, после обу сатенени бели обувчици и излезе.

 


  От близо пет минути, ченето на г-н Донев трепереше. Блудкавите му, мъгливи очи хвърляха мълнии и на няколко пъти от невнимание, щеше да бъде разкрит. Беше паркирал колата си в една скрита пресечка, за да следи не кой да е, а собствената си съпруга. Тази бяла рокля, откъде се беше взела? Сигурно струваше колкото три кори яйца. Ами обувките и шапката? Той носеше захабения си  шлифер, от цяла вечност, а тя си позволяваше зад гърба му да го лъже. Сигурно някой ѝ прави подаръци. Или ѝ дава пари? Целият се припоти няколко пъти, а лицето му се изопна. Сети се за една по-възрастна прелюбодейка и няколкото косъма по главата му настръхнаха.  Г-жа Донева в този момент се обърна. Той се шмугна в страничните магазинчета. После пак я последва. След няколко пресечки, близо до площада, някой го хвана за ръката.

– Донев! Това ти ли си?

Някакъв познат, но остарял мъж го гледаше втренчено и очакваше да му отговори, докато детективът се взираше в далечината за да открие белия силует на жена си.

– Не Ви познавам! Пуснете ме!

Той се отскубна от ръката и повдигна глава. Беше изпуснал жена си, само за миг невнимание.

Засили крачка, като вече започнаха да изникват в съзнанието му образи на мъже, хванали под ръка съпругата му. Или пък, може би някой семеен приятел? Не, не е възможно! Той ги познаваше толкова добре! Тя не би посмяла! Не! Стана му зле. Олюляваше се на площада и за да не падне, се подпря на една вестникарска будка.

– Желаете ли вестник, господине?
Той погледна към продавачката и я видя мъглива. Хапчетата за кръвно! От бързане, да паркира, ги забрави в жабката на колата.
– Добре ли сте? – попита го отново вестникарката.
– Нищо ми няма. – измърмори вяло и тръгна по шарените павета на центъра. Около него пролетта събличаше хората и ги разхождаше по паркове и детски площадки. Наблизо продаваха захарен памук и карамелезирани пуканки, ароматите им се смесваха, после го гъделичкаха по носа. Въртележките с кончетата се завъртяха, а децата се смееха окъпани в щастливите очи на своите родители. Спомни си как с жена му и дъщеря му се разхождат, хванати за ръце, детето подвива крачета и увисва на ръцете им. Тримата се смеят. Жена му го поглежда, а в очите ѝ се събира целият му свят. Този свят вече го нямаше. Но откога? Откога зрението му беше отслабнало толкова много, че да не забележи тази липса? Защо тя вършеше странни неща зад гърба му? Той ѝ имаше доверие. Или поне така смяташе до днес. Но нещо му се беше изплъзнало. Нещо като щастие, нещо като хлъзгава риба, която се опитваше да хване отново и да върне в живота си.

Може би, докато ловеше прелюбодейци. Или, докато пестеше пари за нова кола, или заради новата кухня, която беше обещал на жена си. Сега изведнъж го натегна мисълта, че цял живот се беше подготвял за този момент и се почувства още по-зле и усети как по краката му минават тръпки на слабост.  Той се спря на чешмичката, за да се напие с вода. Като че ли изведнъж до ушите му достигна позната мелодия. Изправи се и напрегна слух. Със сигурност я беше чувал! Да! Ето! Тя е! Тази същата – плачеща, стържеща, дразнеща, омразна, но кога и къде? Тръгна след нотите. Усети ги как размахват заплашително криле около главата му. Искаха да му вземат нещо. Досадни лепкави прилепи! Хората се чудеха на странника с шлифер, размахващ ръце около главата си. Той бързаше. Темето му се покриваше с малки капчици пот. Звуците вече бяха на няколко крачки.  Имаше скупчени хора около цигуларката. Г-н Донев се приближи по-близо. Разбута тълпата и се спря най-отпред. Цигуларката беше притворила очи и тъкмо нанасяше финалния акорд. Малките му очички се ужасиха. Жената издърпа лъка и го пусна. Г-н Донев беше улучен в сърцето.

Публиката започна да аплодира. Г-жа Донева свали бялата си плетена капела, поклони се изящно, а когато вдигна глава в сините ѝ очи преминаха безброй щастливи пламъчета. Съпругът закри очите си с ръце и от слабост седна на земята. Около него летяха двулевки.

© Силвия Илиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Танче!
    Честит празник на всички!
  • Изпуснала съм този разказ и сега го прочетох.
    Много ми хареса, образите на господина и госпожата оживяха пред мен като на кинолента... Браво! И с неочакван край!
  • Благодаря ти, Пепи.
    Благодаря ти, Влади.
    Радвам се, че сте го харесали.
  • Поздравления!
  • Чете се дума по дума! Поздравления!
  • Пепи, Меги, благодаря момичета! Изненадахте ме, не очаквах да Ви видя тук, много се радвам, че сте ми отделили време. Бъдете здрави!
  • Много жив и истински разказ, Силве! Поздравявам те за прекрасния изказ, с който си предала емоцията!
  • Тази педантичност, това огромно негово его и желанието цял живот да подчинява и контролира, са коловози, по които лети с такава скорост, че са му попречили да види и опознае човека до себе си --съпругата...сякаш е кукла на конци..създадена, за да е в негова услуга...И дерайлирането го разтърсва здраво, толкова силно...а инерцията на всичко пропуснато, го помита... Браво, Силве!
  • Вени, Бени , изненадахте ме много приятно.
    Безкрайно много благодаря, момичета!
  • Невероятна си!Представих си всичко толкова живо...И даже малко се просълзих при този трогателен, изненадващ финал! Поздравления,Силве,в любими!
  • Много ми хареса, Силви! Такава плътност - и в образите, и в обстановката, и в сюжетната логика - в толкова кратка форма! Замислих се за движението на героите през времето - привидно той се е запазил такъв, какъвто е бил в най-младите си и силни години - взискателен и към себе си, и към другите, стриктен до педантичност, успешен. Но всъщност търпи деградация, превръщайки в досадни навици и фобии всички свои качества. Нейният път уж върви надолу - от цигуларка в престижен оркестър до майка, домакиня и ... улична музикантка. Но съхранената в любовта женска мекост и отдаденост и силата на изкуството, облагородяващо всичко, до което се докосне, я издигат в очите ни високо над съпруга й. Белотата тук сигурно е символ и на съхранената чистота, и на порива към свобода - но е знак и за лекота и крилатост, за ангелска безплътност и недостижимост. Може би затова са тези сълзи в мъжките очи - на наранено самолюбие и безсилие да достигне в новото пространство съпругата си. Поздравления, Силви!
  • . Още ще го огледам. Благодаря ти, Ани!
  • Благодаря ти Гавраил , радвам се че си тук. Малко редактирах финала. Даже не много малко. Сега повече ми харесва.
    Хубава вечер!
  • Ние хората непрекъснато се променяме както физически така и духовно.Понякога е достатъчно дори едно незначително за другите събитие.
    Главният герой да му мисли!
  • Изключително много ме радват думите Ви! На всеки един поотделно сърдечни благодарности, за мен е чест!
    Валентина, развълнува ме. Пишеш завладяващо, радвам се, че си се върнала към поезията, с удоволствие те чета.
    Люси, прекрасно е това, което споделяш, дано има повече такива двойки, бъдете здрави и щастливи! Монк не съм го гледала . От известно време не успявам да стигна до телевизора.
    Доче, И. Колева, Светле, Нина, Влади, Биби, благодаря за красивите думи! Благодаря за любими!
    💜
  • Тя знае всичките му навици и може да разчете мислите му само от промяна ъгъла на бръчката му в края на челото, а той даже не се е интересувал от нейните..
    Трогателно.. Браво!
  • имам 30-годишен брак, а със съпруга ми сме заедно от 36 години, и да ти кажа, Силве, знам, че ме ревнува, обаче ми е оставил свободата, щото иначе няма как да сме заедно. Лошото, че ме ревнува от стиховете ми, защото не се разпознавал в тях. Много приятен разказ за това как в името на любовта към другия често потискаме самите нас, но не можем да избягаме от себе си. Така и аз 16 години не бях написала и ред. Точно в името на семейството.
  • Много ми хареса, Силвия! Любимо е. Поздравления!
  • Младене, чудя се от къде все такива негативни твърдения за брака вадиш? Има много съпрузи, които след 30 год. брак не само се забелязват, но и обичат и ревнуват. Около мен има много пък и мъжът ми ме изревнува от 8 мартенския смс от мой колега. Става ми жал за хора, които не вярват, че любовта може да съществува мнооого години.... Силве, твоят инспиктор ми напомти "Инспектор Монк" от сериала.
  • Хубаво описана житейска история....докосваща и въздействаща.....Поздрав, Силве!
  • Щастието за един е в рутината, с която контролира щастието на друг, а другият е щастлив, успявайки в невъзможното да намери своето щастие и едновременно да поддържа илюзията за контрол. Както се казва във вечната книга: Любовта може всичко... Поздравления, Силве!
  • Дали от съжаление или ужас е заплакал г-н Донев,моето мнение беше за жената.Но като гледам грешно съм го написала.Независимо че Донев е видимо гл.герой на мен незнам защо ми се струва,че по скоро жена му е това.Описанието каква е тя идва от неговите навици. Ей това си е разказ за ума...Да се замисляш и питаш.
  • След толкова години на монотонна всеотдайност една песъчинка различие(индивидуалност) придава смисъл на съществованието.Браво Силвия!
  • Много си мила, Иржи! Радвам се, че ти е харесало. Чувствам се специално, че мога да комуникирам с всички, които четат. Благодаря ти от сърце!
  • Все повече се шлайфаш,Силве,и както си добила скорост,давай,виж колко народ те чака!Харесва ми стила ти,чете се леко,не прекаляваш с "подправките"/шеговити думи или изрази/-те само изразяват закачливост и увеличават удоволствието....И не се изчервявай от грешчиците,нали затова сме тук-пишейки,да се усъвършенстваме!А ти вървиш към това с големи,бързи крачки...Желая ти все по-големи успехи!!
  • Да така е, Ани. Много точно си разбрала .
  • Безжичен, благодаря ти! Изчервих се, добре взимам си забележка, имаш право. Още веднъж, благодаря.Приятна вечер !
    Благодаря ти, И. Колева. Радвам се, че ти харесва! Исках последното изречение да не го изяснявам в текста, въпреки че се досещах, че ще създаде неяснота. Затова се опитах чрез познатата мелодия- нотите приличащи на лепкави прилепи да подскажа, че тази музика буди неприятно усещане у героя и не е заплакал от радост, а от ужас. Но може би това трябва още малко да го намекна . Благодаря и хубава вечер!
  • Браво Силве !За пореден път си страхотна! Да, любовта към семейството не винаги означава,човек да се откаже и от друга своя мечта,някоя мъничка,но носеща му дълбоко удовлетворение.Така да се каже 1 час "Иаз съм човек" води само до по-хубаво и повече желание.Всъщност си мисля защо г-н Донев заплака, защото след 32 години е разбрал, че жена му от страх не е казвала,че когато се свободна ходи да свири. Една мечта за друга-това не е решение.
  • Има качеството на история, а само тогава един разказ, къс или дълъг, си струва. Затова се казва "разказ" - разказана история. Това ме накара да го прочета докрая. Има неща, които трябва да се дооправят: Има просто правило - след предлог не може да има пълен член за мъжки род, единствено число. Просто тогава (след предлога) следва друга част, но никога не може да е подлог (подлог - най-общо казано - извършителят на действието, или понеже сега младото поколение повече знае други езици, да го кажа така: "doer" ), а пълен член се употребява САМО в мъжки род, единствено число, за подлога в изречението. Същата забележка имам и към предния ти разказ в три части. Казвам го, защото тази правописна граматична грешка се повтаря на много места. И защото е важно не само какво, а и как се пише. Обикновено чета текстове с грешки до четвъртото изречение. Твоят го дочетох защото ми стана интересно как твориш...

    .
  • Стойчо, благодаря ти! Да си призная, честно имам бегъл спомен от "Мъртви души", още от училище, но пак ще го захвана. Иначе неговото писане ужасно много ми допада. Доскоро четох едни негови разкази: " Вечери, край селцето в Диканка" , прочети ги, ако не си, мисля че ще ти харесат. Иначе съм решила всичко да прочета от него. Хубава вечер и благодаря!
  • Като професионален детектив г-н Донев е под всякаква критика! Колко ли печели,за да отделя толкова време за маниакалата си подозрителност?!
    Интересно и талантливо обрисуван герой.Докато четях си представях,че може би е част от "Мъртви души" на Н.В.Гогол...
    Поздравления за написаното от теб,Силвия!
  • Благодаря ти, Люси ! Лика прилика, като две капки мастика са !
    Ванка, благодаря! Радвам се, че ти харесва, много ме радва присъствието ти.
    Видях в Гугъл, че така е правилно, но нямам идея, защо.Мога да интерпретирам, например нещо за главата и шията, но ще стане спор на полова основа хаха.
    Хубава вечер, Люси и Ванка!
    Младен, писали сме едновременно, знаеш ли изобщо не ми хрумна. Имаш право, но да не забравяме, че тук има една професия, която се е нагледала на подобни деяния и както обущарите ходят боси 😂, а банкерите без пари😂, много е възможно и детектива да е имал неразрешен случай в дома си 😂. Пък и двамата по един или друг начин са изцяло взаимно зависими. Ужасът от подобна ситуация, би трябвало да е по-голям, знам ли...
    Благодаря ти от сърце!
  • Хубав разказ. Поздравявам те, Силвия! Може би цифрата 13 - за брачния живот на Донев и съпругата му, би оправдала действията му на ревнивец. След 30 години брак двама съпрузи престават дори да се забелязват, камо ли да се притесняват от изневери.
  • Хареса ми много. Жалко за женичката с такъв странен тип😂...
  • Благодаря ти, Латинче! Хубава вечер и на теб !
    Марианче, благодаря ти, радвам се че ти е харесал и че ми каза.
  • "Доверието е по-ценно от светлината".
    Хубава вечер, Plevel!
  • Позна, всеки път е удоволствие, но този път мисля повече . Много ти благодаря, Ани! Захващам се с другата задача, утре. Поздрави .
    Благодаря ти, Розали !
Предложения
: ??:??