Имало едно време, много, много отдавна, един принц и една принцеса. Тяхната приказка с щастлив край отдавна била свършила, а те били забравени от всички, дори от слугите си. След така наречения happy end на историята на тяхната любов те се превърнали в същите безлични аристократи, лишени от духовното и радващи се само на материалните богатства, както и всички останали в кралството им.

            След преодоляването на всичките препятствия между тях, вместо да живеят дълго и щастливо, любовта между тях угаснала. Явно толкова била и истинска. Героите се самозалъгвали, заблуждавали и читателите и всички се усмихвали и живеели в една прекрасна илюзия. Семейните скандали също не липсвали. „Влюбените” нямали деца, нямали любов, тревожели се само за това какво ще кажат придворните, но не знаели, че дори те са забравили за тяхното съществуване.

            Един ден, след поредната семейна свада, принцесата решила да се разходи из града и да види как живеят другите хора. Отишла в спалнята си, съблякла лъскавата рокля, събула скъпите обувки, разплела грижливо сплетените си коси и излязла.

            Всичко извън дворцовите стени и се струвало толкова интересно и привлекателно… Сякаш преоткрила един нов свят. Докато вървяла по прашната улица се загледала в една светеща реклама над едно заведение (всъщност заведение е доста силно казано, по-скоро местната кръчма, в която се събирала изметта на града), позамислила се малко и влязла. От пръв поглед личало, че не е изискано място, но мнимата принцеса решила да остане там. С несигурна крачка стигнала до бара и седнала на един от свободните столове. Не след дълго до нея се настанил и симпатичен младеж, който привлякъл вниманието и. Заговорили се, забавлявали се, но принцесата не разкрила истинската си самоличност.

            От дума на дума, от питие на питие (за този бардак думата питие определено не е подходяща, по-точно е разреден спирт) ситуацията така се завъртяла, че се озовали в спалнята на младежа. какво е станало там историята мълчи, но със сигурност не са спали спокойно. На сутринта нашата героиня станала рано, облякла се и се върнала в двореца без никой да забележи.

            Когато се съмнало, никой не попитал нашата героиня къде е била. Дали защото никой не забелязал отсъствието и, или защото тя била доста свежа, сякаш не са се карали с принца и са забравили скандалите си, не се знае.

            На „госпожицата” обаче нощта и харесала и тя решила да повтори… потрети и така всяка следваща вечер. Единствената разлика била, че вече не видяла същия младеж, а се запознавала с някоя нова особа. Крайният резултат обаче не се променял, а именно всичко завършвало в нечия чужда спалня.

            Уви, принцът разбрал за похожденията на своята съпруга и мисля, че е излишно да казвам колко възмутен, засрамен и предаден се е чувствал (интересното обаче е, след като не я обича, какво го интересува, но това е друга тема). Отчаян от факта, че жена му се е превърнала в евтина курва (каква ти евтина, та тя не искала нищо повече от ухажорите си освен 1 нощ с тях, дори сама предлагала да им плати сметките), той отишъл на лекар. Лекарят дал някакви хапчета на принца и го изпратил да си върви.

            Така ден след ден принцът пиел неизвестните лекарства, а съпругата му се прибирала призори, мъртвопияна и в окаяно състояние.

            След време господарят на двореца решил да увеличи дозата от „лекарствата” понеже 1 не му стигало. Станали 2… 3… и така нататък. В един момент дори това не му помогнало и решил да ги замени. Поразпитал тук-там и му препоръчали някакви „безобидни” прахчета. Шмъркал си той, но и това не му стигало и затова решил, че някоя и друга инжекцийка няма да му се отрази зле. Отчаянието му нямало край, а съпругата му била ненаситна на разврат.

            Но ако погледнем от друг ъгъл на нещата, ще забележим, че в цялата тази ситуация имало и нещо хубаво, а именно, че псевдо семейството не се карало вече. Ами как да се карали като те почти не се виждали. Единият се боцкал някъде, а другият бил в нечия спалня. Доста интересен начин на живот водели.

            Една сутрин обаче принцесата не се прибрала в двореца както обикновено. Съпругът и се зачудил къде ли е, най-вероятно била твърде пияна и не можела да се прибере. Разбира се, никой друг не забелязвал отсъствието и. Минали ден, два, седмица, но от пропадналата дама нямало и помен. Все пак загрижен за нея, принцът тръгнал да я търси. Обикалял къде ли не, търсил я под дърво и камък, но уви, нямало я. Докато една вечер не намерил разчленен труп в една задънена уличка. Било тъмно и в първия момент принцът го подминал, но сякаш някакъв вътрешен глас го накарал да се върне. За нещастие открил, че това са студените и кървави останки на жена му.

            След два дни придворните открили в кралската тоалетна трупа на млад мъж, слаб с изпито лице. До тялото имало спринцовка. В първия момент всички си помислили, че това е тялото на поредния жалък наркоман, който е умрял от свръх доза, но… Една жена се загледала в мъжа. С удивление тя отрила, че е онзи принц, който някога бил влюбен в една красива девойка, която в последствие му станала съпруга. Това бил забравеният принц. А принцесата? Никой не разбрал какво станало с нея. Може би, защото след като любовта угаснала, от тях останали само сенки.

            И така, понякога не всички живеят дълго и щастливо…