Грохотът от падащите бомби го караше да побърза. Огледа още веднъж стаята, за да не пропусне нещо важно, и след като се увери, че всичко е прибрано, инстинктивно грабна куфарчето с дясната ръка, а с лявата направи жест на стоящия войник да вземе останалия багаж.

Във въпросното куфарче се съдържаха резултатите от безценните изследвания, станали възможни благодарение на хиляди човешки жертви.

Клаксонът на мерцедеса се открои на шумния фон, припомняйки им за пореден път, че нямат време за губене.

Дървените стълби пукаха под тропота на тежките военни обувки, но устояха и този път.

Йозеф излезе първи от сградата, огледа улицата и с периферното зрение забеляза жестикулиращия шофьор.

- Надясно. Бързо! - каза на идващия след него помощник.

Настаниха се удобно на задните седалки и колата потегли с пълна газ. Уютът на луксозното возило сякаш отне част от напрежението и накара офицерът от СС да се отпусне.

Семейството му беше вече в Женева на сигурно място, далеч от разрушенията и ужаса на войната, а за него единственият изход се казваше Латинска Америка. Но го делеше много време, а пътят до летището криеше не малко опасности. Знаеше, че е един от най-издирваните хора, заради безценните разработки и ум, които притежаваше, но също така знаеше какво го чака, ако попадне в руски плен.

В далечината се забелязваше патрул.

Руснаци - помисли си той и изтръпна.

Но когато наближиха, успя да различи американския флаг и видимо си отдъхна.

Янките се славеха на първо място като бизнесмени и след това всичко останало. Нямаше начин да не се спогодят.

- Стой! - изкомандва застаналият пред колата войник.

- Кои сте вие, легитимирайте се!

Йозеф даде знак на спътниците си да мълчат и излезе от колата.

- Аз съм лекар и офицер от СС. Извикай началника си, за да говоря с него.

Американецът се завъртя на токовете и информира наблюдаващия през стъклото разведчик.

- Здравейте, д-р Менгеле! Упълномощен съм да ви придружа до летището. В самолета ще ви чака мой колега, който ще се грижи за безопасността по време на полета. Надявам се, че ще поставим началото на едно дълго и ползотворно сътрудничество - завърши разузнавачът, протягайки ръка.

Менгеле я стисна с разбиране, след което потеглиха отново, ескортирани от американците.

Докато летеше към Буенос Айрес, се опитваше да си представи как ли ще се развие животът му след войната.

Дали щеше да изчисти личността си от прозвището "Ангелът на смъртта", или щеше да стане още по-голямо чудовище? Не знаеше, можеше само да разчита, че един ден историята, писана от победителите, ще изтрие петната кръв, оставяйки само научните постижения.