Кой съм...?

      Бях седнал в едно заведение, за да изпия набързо петото си кафе от сутринта. Не, че ме ободряваше, но просто досаден навик, като цигарите. Винаги съм се чудил, защо слагат маси на тротоара! Имам усещането, че поток от хора препуска през стаята ми или по-скоро, че съм се изтърсил на стол в мравуняк.

Видях го, като мина първият път по шосето и не знаех, дали не халюцинирам. Старец на 80 години, метнал се на електрическа тротинетка профуча с голяма скорост. Обаче никой не му обърна внимание. След минута беше спрял до моята маса и безцеремонно ми съобщи:

- Знам, че е свободно. Благодаря.

Придърпа неудобния метален стол и седна.

- Едва ли, ще те притесня, ако ми поръчаш едно кафе?

Свали бейзболната шапка и с ръка приглади бялата си коса. Странното е, че ми приличаше на ангел облечен в съвременно облекло. Поръчах кафето, а той през цялото време въртеше между пръстите си кехлибарена броеница.

- Това успокоява ли ви?

- Кое? Броеницата ли? Не, просто предвиждам с нея, какво ще последва в живота.

- Мога ли да я погледна?

- Разбира се.

Взех я и видях, как във всяко жълто зрънце имаше различно движение. В едното кола с бясна скорост се заби в масата ни и лежах на тротоара в кръв, в другото вместо стареца пред мен стоеше момиче и оживено разговаряхме, имаше и апокалиптична картина как целият поток от хора лежаха мъртви по улицата...

- Това, което виждам са вероятни сценарии за бъдещето ли?

Усмихна се.

- Нима вярваш, че някой друг освен Бог, може да напише бъдещето ти. Всъщност и Той ти е дал свободата да избираш, дали да те води или да си трошиш главата сам.

- Тогава, какъв е смисълът на броеницата, с която ми каза, че предвиждаш бъдещето.

- Отговорът се крие в моето име. Хахаха...

- Знаеш ли, прозвуча ми, като приказката на Вилхем Хауф, за да се спася трябва да позная името ти.

- Да, така наистина ще се спасиш.

- Остава да ми кажеш, че пием чай от билката "кихни сладко", а не кафе.

- Виж, много бързам, може би после ще продължим разговора... А ти си помисли, кой съм!

Стана, метна се на тротинетката и на зиг-заг профуча между минувачите.

Станах и аз. Пред мен бе целият ден и може би щях да открия "Кой е той"

            Следва продължение