27.06.2022 г., 7:33 ч.

 Следвай ме! 

  Проза » Повести и романи
255 0 1
Произведение от няколко части « към първа част
8 мин за четене

                                                                                   2 Част

     

     ЖАНЕТА: Забелязвам, че добре се грижиш за дома си. Поздравления. 
     АЗ: Старая се. Благодаря ти, че го забелязваш.
Седим един срещу друг около правоъгълната маса в хола. Двата фотьоила сме заели ние, а за Карина оставихме на разположение дивана. 
     ЖАНЕТА: Съседката ти ми харесва. Изпълнителна и отговорна е.
     АЗ: Да, такава е. 
Карина влиза в стаята с две торби пълни с покупки. Не че масата изглежда оскъдно, но Жанета реши й даде малко пари да купи нещо допълнително. 
Сега и тримата сме насядали около масата. Вълнувам се от предстоящия разговор. 
     ЖАНЕТА: Е, не ти ли е интересно защо се върнах?
Очите й се фокусираха в моите.
     АЗ: Интересно ми е, разбира се! 
Подбирам думите си внимателно. Все пак не мисля, че приятелката ми е запозната с фактите. 
Трите чаши с червено домашно вино са все още недокоснати. Не бих се учудил ако Жанета тържествено се изправи и вдигне тост за нещо си. Представям си я да заявява: - Да пием за светлото бъдеще- . 
Въздухът е прохладен благодарение на климатика в дъното. Тиха музика долита от големия телевизор. Любовна балада от деветдесетте озвучава стаята . 
     ЖАНЕТА: Навярно се питаш от къде познавам Карина? Какво ни свързва и какво знае?
Около масата вече няма и помен от чистия въздух, тримата сме запалили по цигара. Някакво съмнение ме гложди, моля се само да не се окаже вярно.
     АЗ: Интересно ми е как сте се запознали?
Двете жени се поглеждат и усмихват една на друга. Сякаш са се договорили да ми съобщят някаква тайна. Жанета се изправя на крака и вдига чашата с вино до гърдите си. Поглежда към мен а после и към Карина. 
     ЖАНЕТА: Да го направим както трябва. 
Със свободната ръка ни подканя да станем от местата си. Изправяме се като всеки от нас държи своята чаша . 
     ЖАНЕТА: Да пием за вълнуващите срещи, и за приятелството. 
Дали това го е репетирала преди да дойде? 
     КАРИНА: За нас. Наздраве.
     АЗ: За любовта и светлото бъдеще. Наздраве.
Отпиваме от виното преди да се върнем на местата си. 
Жанета започва да разказва. 
     ЖАНЕТА: Омъжена съм за италиански бизнесмен. Живея в лукс и съм доволна от живота. Преди да замина за Италия имах съпруг тук. Бях жена от средната класа. Не тънехме в разкош но и не оставахме гладни. Разведох се щом разбрах за игрите които той водеше зад гърба би. Разбрах за любовницата и натрупаните дългове от хазарт. Осъзнавах прекрасно, че ако докажа изневярата на Дамян и се стигне до развод, то половината от имота ни ще премине под мой контрол, благодарение на брачния договор. Трябваше да действам бързо преди държавата да ни вземе всичко. Огромните суми които е теглил като заеми вещаеха неприятности. Писмата които получаваше не му даваха голям срок за разплащане. Неможех да позволя да бъда сочена с пръст и да остана на улицата. От малка си мечтаех да съм богата, и това положение ми даде шанс да съставя план за постигане на целта. Точно тогава реших да се срещна с Карина. Не я познавах до тогава, но късметът бе с мен. - поглежда ме сякаш да ми покаже, че ключът за решението съм аз. Аз съм късметът за който тя спомена. - Не беше трудно да я убедя да ми помогне. Показах й нещо което тя нямаше как да отхвърли с лека ръка предвид силната връзка между вас. Споразумяхме се, че когато се омъжа повторно ще получи шанс да осъществи мечтата си. Бях убедена, че много скоро ще започна животът  който от малка желаех. Мои приятелки живееха в Италия, жени които ежедневно се срещаха с хора от висшето общество. В крайна сметка успях. 
Леко кимване с глава на Жанета дава знак на Карина да продължи.
     КАРИНА: Когато тя ти е писала и пожелала да се срещнете, била е убедена, че ще приемеш. Вече е знаела за слабостта ти към жените. Уговорката бе да скрием от теб, че двете се познаваме. Ти прие съставения план от нея и успешно свидетелства срещу съпруга й. От мен се искаше да говоря с любовницата на Дамян, омъжена моя приятелка и майка. От нея се искаше единствено да потвърди за връзката. В противен случай рискуваше да бъде сочена с пръст като жена която разбива бракове. Всичко се разви по ноти, разводът бе факт. А приятелката ми скоро след това напусна страната преди съпруга й да е разбрал за изневерите. Видеото което Жанета ми показа не ми остави друг избор освен да й помогна. 
Очите й се фокусираха в моите, намигна ми и се усмихна!!! Тя бе разбрала. Те знаеха.
     КАРИНА: Наздраве. 
И тримата отпихме от доброто вино. Жанета издърпа дамската си чанта от дивана и започва да рови в нея. Чувствам се странно и не зная точно какво да мисля. Наблюдавам я как изважда някакви листи и ги оставя пред себе си. 
     ЖАНЕТА: Време е за една малка изненада. - ръцете й попадат върху листите. - Това тук е й моят подарък! 
Поднася извинения на Карина за неловката ситуация при срещата им преди толкова време. Наясно е, че отстрани погледнато е изглеждало като шантаж, но истината била, че не е имала лоши намерения. После се обръща и към мен.
     ЖАНЕТА: Позволих си по онова време да науча колкото се може повече за теб. Дискретно разговарях с хора на вашата възраст, интересувах се от вас. По- късно ще разбереш как убедих приятелката ти. - погледът й витае някъде между мен и Карина, очите й се насълзяват но продължава да говори умерено и спокойно. - В днешно време толкова силна връзка като вашата е изключителна рядкост. Вие доказвате, че истинско приятелство съществува дори между мъж и жена. Дружбата ви е непокътната от най- ранните години, до ден днешен е здрава и неразрушима. Поздравления. - с насълзени очи ме поглежда. - Трудното минало не те е пречупило. Имаш нужда от малко тласък за да изградиш спокоен и щастлив живот. Аз обещах на Карина, че ще сбъдна мечтата й. Тези листи които виждате ще са ви нужни когато пристигнете в Мексико. Тук са и билетите които осигурих за първа класа. Всичко което искате да разберете се намира тук. 

     

     Освобождавам пространство на масата и слагам лаптопа. Сърцето ми бие учестено, отпивам от виното и паля поредна цигара. Държа флашка дадена ми от Жанета малко преди тя и Карина да си заминат. Това е видеото което е използвала за да убеди Карина да й помогне. И двете леко се подсмихваха в онзи момент когато я получавах.  
Всичко е готово за начало на записа. Отпивам глътка вино и чакам. 
На екрана излиза надпис ''ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ''. Секунди без нещо друго да се случи, надписът си седи и засилва очакването. Най- сетне виждам позната спалня в която влиза жена на средна възраст. Зная коя е и зная какво ще видя, просто защото аз съм главния герой във филма. Спирам видеото и вадя флашката, лаптопа оставям настрана. 
Стряскам се от звука на телефона. На дисплея е изписано името на Жанета, бяхме си разменили номерата по- рано тази нощ. Вероятно иска да разбере дали гледам в момента. Натискам зелената слушалка. 
     АЗ: Надявам се да си остане между нас тримата?
     ЖАНЕТА: Пропусна и нея. 
Има предвид жената от записа. 
     АЗ: Да, окей. Не е нужно друг да разбира. 
     ЖАНЕТА: Сега знаеш как убедих Карина да ми помогне! 
     АЗ: Как изобщо си получила видеото, по какъв начин? 
Давам си сметка за решението което е трябвало да взима приятелката ми. Ще се наложи да отговарям на въпросите й много скоро. 
     ЖАНЕТА: Една нощ просто стоях пред прозореца и чаках да минеш покрай дома ми. Бе ми направило впечатление, че когато влизаше в блока отсреща го правеше в точен час. Не знаех дали често отиваше там, тъй като не всяка вечер гледам през прозореца, но тази нощ имах късмет. - подбира внимателно думите докато говори. - Когато Дамян каза, че заминава за Пловдив по работа, вече знаех, че поне една вечер няма да е тук. Ти мина в точния час, пушеше и не бързаше. Осветлението навън помогна да те проследя.  
Голямото количество вино което изпих започна да си казва думата. Главата ми натежа.  
     ЖАНЕТА: Аз не предавам човек който ми е верен. Богата съм и имам възможности. Не го забравяй. 
     АЗ: Наясно си колко е важно за мен друг да не разбира. 
     ЖАНЕТА: Бъди спокоен за това. На пръв поглед си обикновен човек. Единак затворен в себе си. Никой не би си го помислил. Не се вълнувам от игричките които играете с нея. 
     АЗ: Не зная какво да кажа.
Само това успявам да измисля.  
     ЖАНЕТА: След два дни пътувам за Италия. Преди да тръгна желая да се видим. Има още нещо което не излиза от главата ми. 
Зная какво има предвид. Тази вечер нямаше как да обсъдим това пред приятелката ми. 
     АЗ: Знаеш, че не бих те предал. Карина никога няма да узнае за това.
     ЖАНЕТА: Утре ще ти пиша. 
Чувствам се като играчка в ръцете й. Надявам се цялата тази история един ден да приключи и отново да си върна нормалния живот. Надявам се но зная, че чудесата са единствено в приказките. 
     АЗ: Разбира се! Лека нощ.
 
     Намирам се в леглото готов за сън. Със смесени чувства съм. Подаръкът които получихме въодушеви и двама ни с Карина. Тя заяви, че няма търпение да посети страната за която толкова много е чела и обича. Още на сутринта ще сподели с приятелки за пътуването след месец. Аз пък ще споделя с Иво когато излезем в обедна почивка. Това ме подсеща, че само след четири часа трябва да ставам. Утре ще започна и първата книга от серията за Чарли Паркър от Джон Конъли. Затварям очи, тишината ме обгръща и предразполага за сън. 
     Спокойствието е нарушено от отваряне и затваряне на автомобилни врати. Часът е малко след полунощ. Хора влизат в двора на съседите, къщата където живее моята приятелка с родителите си. Премигващи светлини се отразяват по стените в стаята . Синьо- червено- синьо- червено... 
     

     

     

» следваща част...

© Евгени Давидов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поднесено е като сценарий за ситком, интересно ми беше!
Предложения
: ??:??