3 Част
Романизиран коктейл от реални необичайности.
Дадох път на стоящите зад мен жена и мъж. За мое най-голямо учудване мъжът се обърна назад. Вдигна ръка и каза нещо на групата младежи. Щумотевицата временно поутихна. Но то бе само докато те с жената се мушнаха в дупката. След това - стой па виж. Подхвърлянето на реплики бе подновено. Както и звънливия кикот. И без каквито и да е задръжки двама трима от групата почти се втурнаха към входа. Направо като ято кресливи пингвини един подир друг започнаха да се гмуркат в черното гърло на малкия квадратен отвор.
Някак си ми се прииска да мога и аз така. Даже ако съм честен с известна завист поглеждах към лицата им, надявайки се ако мога буквално да си открадна малко смелост от младоците. Но докато впервах очи в опит да попия поне капка две от тази им неглижираща нахаканост вместо съчувствие срещнах само присмех.
Ами заслужавах си го.
Но нали надеждата растяла и върху камък, че и аз тогава реших да не губя последните останали парченца от тов ...