MaRtiTyyy (Марти Петрова Стефанова)
126 120
7.11.2008 г., 23:54 ч.

Смачкани мисли 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1827 0 4

 

 

 

 

Прибра се по тъмно. Закъсня. Аз те чаках. Тъжен си. Сядаш уморен на бюрото - ще ми пишеш писмо. Хващаш лист и химикалка. Написваш името ми и спираш. Вятърът духва листа ти. Оглеждаш се объркан. Поглеждаш през затворения прозорец и виждаш лицето ми сред сухите клони. Вземаш друг лист и пишеш нещо. Спираш. Смачкваш листа и го хвърляш в ъгъла. Втори, трети... И само след миг вече се давиш в море от смачкани мисли. Не ми пиши! Не говори! Просто бъди до мен, когато имам нужда. Студеният полъх на моята ласка загася свещта. Лягаш си. И загледан в мрака, отново виждаш лицето ми.

- Липсваш ми. Кога ще те видя?

- Скоро. - прошепват ти сухите клони.

Заспиваш с усмивка.

 

 

 

 

© Марти Петрова Стефанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво, Мушу! ;D
  • Много,много добро!
  • Какви ти грешки?!
    Страхотно е! Харесва ми стила ти и това между редовете, продължавай в същия дух!
    Поздрав!
  • "Студеният полъх на моята ласка загася свещта" - !!!!!!

    ...красиво тъжно и толкова есенно... Ужасно ми хареса, поздрави!
Предложения
: ??:??