Смачкани мисли
Прибра се по тъмно. Закъсня. Аз те чаках. Тъжен си. Сядаш уморен на бюрото - ще ми пишеш писмо. Хващаш лист и химикалка. Написваш името ми и спираш. Вятърът духва листа ти. Оглеждаш се объркан. Поглеждаш през затворения прозорец и виждаш лицето ми сред сухите клони. Вземаш друг лист и пишеш нещо. Спираш. Смачкваш листа и го хвърляш в ъгъла. Втори, трети... И само след миг вече се давиш в море от смачкани мисли. Не ми пиши! Не говори! Просто бъди до мен, когато имам нужда. Студеният полъх на моята ласка загася свещта. Лягаш си. И загледан в мрака, отново виждаш лицето ми.
- Липсваш ми. Кога ще те видя?
- Скоро. - прошепват ти сухите клони.
Заспиваш с усмивка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марти Петрова Стефанова Всички права запазени
