Смешно, трагично, реално..
Не мога.. не мога да откъсна очи, не мога да стана, не мога да направя нито крачка.Стоя полужива-полумъртва в тази стая -
затвор и не правя нищо.Отчаяно сам свела глава,примирено съм скръстила ръце.Аз!Непокорната,гордата-тази,която никой не можеше
да спре,тази,след която всеки се обръщаше.
Тoва аз ли съм?Разкъсвана от ужасните думи.Съсипана от непроклонния блясък на очите ти.Откачила от безумието на живота.Сред
ужаса,сред страха,сред разпилените мечти,сред спрялото време-аз съм тук.Примирена,покорна,готова за прошка..Аз,която никога
в живота си не съм изричала думата "моля" или "прости".Аз,която винаги съм била на върха,сега съм примирена и отчаяна.колко
е смешно,трагично,реално..Сигурно за пръв път се примирявам с реалността.Колко трудно е да съм от тази страна на нещатата,
да съм уязвима,слаба,кротка.Да чувствам острието на ножа,забил се в мен с твоите ужасни думи.И въпреки,че думите,мракът,
музиката,спомените дълбаят в сърцето ми огромна кървава рана,аз все още се надявам.При всеки звук трепвам,ослушвам се дали
не си ти.И чакам знаk,дума,поглед,значеш за мене избавление.Защото знам:под силната ти външност се крие една слаба и ранима
душа.
Аз съм тук,сега,завинаги-чакаща,надяваща се,шепнеща отчаяно: "Прости"
( посветено на Владо )
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветиту Всички права запазени
радвам се, че ви харесва 
