Смирена главица
Не! Няма да отворя вратата! И навън няма да изляза!... Да, и теб няма да пусна вътре!
Какво като хората ме слушат? Зад вратата на моя апартамент съм, ще крещя… Пък и важното е какво крещя. Записвай, записвай – нито дума против властта, нито дума против Божия инструмент…
Не! Не съм избръмчал!
Даже напротив – нормален човек съм. По всички норми на ненормалното ни време…
Казах ти – няма да те пусна! И какво като си ми жена? Какво като тоя апартамент се води на двама ни? Всеки специализиран съд ще ме разбере – не желая да рискувам бъдещето и настоящето си заради някакви твои претенции… Ама опасна си, бе! Помниш ли защо те изтласках навън и заключих зад гърба ти?
Именно…
Вечеряхме си, аз си мълчах, пък ти пусна телевизора… Хем те предупредих, ама… И какво рече? Точно така – нов виц да си кажела…
Бе, ти луда ли си? Виц! В тая криза, при тая пандемия – виц за властта???
И утре заран да се блъскаме на вратата кой пръв да изхвърчи, та да докладва където трябва…
Да, бе – нямало да се блъскаш… Щото сигурно още нощеска ще си изтичала до специализираната служба и ще си написала заявление до нашата радост…
Опасна си ти, опасна… Цял ден къде ходиш? На работа, а… Фирмата ви чия е? Именно! Частна… Да, официално е на тоя, ама знаеш ли чия е наистина? И дали Босът не е решил да я прибере при острова, тотото, къщата, кюлчетата, еврата… Пък за да я прибере – трябват някои подробности. Разни компири, разни тайни служби, разни явни прокурори, разни хитри съдилища… А те искат да сглобят нещо – про форма, ама да има… Тия ли са крали палта, на тях ли са откраднали, обаче нещо да има за публиката…
И кого ще пригепцат? Разбира се – теб! Щото си карък. Знам, знам – нали затова се омъжи за мен…
А как ще те натиснат? С телефона. Ама не твоя, а моя. Чатове, есемеси, снимки, разговори с тоя или оня…
Затова вече половин година не отговарям никому! Да, и на теб… Ма, какво като тогава си си счупила крака? Де да знам – ами ако ми звъниш нов виц да разказваш? Или да ми уреждаш среща с Ваньо…
Така е, брат ми е. Но не е от властта. Даже май се върти около някакви конкуренти нейни. Как да го видя? Ми после веднага ще ни обявят за ОПГ – ти, той, аз… Какво като сме семейство – срещаме ли се? Говорим ли си? Ония на съседната пейка не ни чуват – значи сме подозрителни…
Какъв парк, какви поляни? На, иди да плуваш в морето – още по-явна опегейка си. Значи се криеш от очите на камерите и ушите на микрофоните… Не ти трябва и обвинение – готова си…
Не, не съм се чалнал. Чалнал се е човек, дето върви срещу течението. Аз си карам по него. Оставил съм се, носят ме вълните, те са отговорни…
Ма, какво като ме носят между лайна? Лайна, ама разрешени и одобрени. На власта…
Не ти ща хляба! Нищо не хвърляй на балкона! Няма да умра от глад – все ще измисля нещо. Ти знаеш ли в тоя хляб колко подстрекателски материали против Вожда, прокурора Му, слугите и мутрите може да се нахакат? И ето ти не само ОПГ, ами и цял комплот…
Каквото правя – моя си работа… Не, не ми е скучно. Гледам телевизора и слушам правилните хора. Да чета? Ма, ти луда ли си? Какъв Пушкин, бе… Стар путинист е, аз няма да чета руска пропаганда… И салата не ща – отде да знам кое е китайско… А бобът е още по-вреден. Да, бе – български бил. Български, но расистки. Черен боб!
По-добре да умра героично и законоуместно…
И се махай от вратата!
Няма да изляза!
Добре съм – скрит, спокоен, верен на Шефа… А, гласът ми не те интересува, повече няма да се обадя, щото знаеш ли как може да се изтълкува и едно „Ъхъ“?
Оправяй се сама, аз съм в правилната демократична поза – под кревата, със спуснато одеало, в ъгъла, мълчащ и мокър…
Защо мокър ли?
Че няма да рискувам и да ходя чак до тоалетната? И там минава един информационен поток от горните етажи, та може…
Хайде, че май не само съм мокър…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени