Не спах цяла нощ, очите ми бяха ококорени през цялото време и бях толкова притеснена от събитията напоследък. Откакто майка ми се разболя, светът ми се промени окончателно, вкъщи се премълчаваха много неща, когато и да попитам какво става - всички мълчаха. Може би искаха да ме предпазят или пък искаха дори да скрият смъртта на майка ми след време, не знам. Аз бях само на 9 години, но за крехката си възраст разбирах много неща и, дори всички да се опитваха да ми ги спестяват, аз усещах със сърцето си. Сутринта, когато се събудих, нямаше никой вкъщи. Баба и майка ми бяха отново при лекаря, а баща ми, както винаги, на работа. Изпратиха ме на училище, макар че исках да отида с тях. Следобед, когато се прибрах, дядо ме чакаше вкъщи, добрият ми стар дядо, толкова изнемощял и толкова тъжен.
– Добре дошла, мила, сядай да хапнеш, направих ти нещичко!
– Дядо, какво стана, мама върна ли се?
Виждах, че дядо беше много притеснен, ръката му трепереше, докато сипваше храната в чинията...
– Дядо, защо ...