Снахи и свекърви - винаги в единен строй!
Снахи и свекърви - винаги в единен строй!
Момчетата ми, невръстните, порастнаха. Докато се обърна, и те се влюбили. Много се зарадвах, но радостта ми беше кратка. „Мамо, дай пари да ги водиме на кафе."
Какво беше това пари? А, да - аванс, заплата, после разходи за ток и други и каквото остане - за храна. Или трябва да ги лиша от храна, или да не плащам парното, с извинение, за да им дам за кафе.
Голяма грешка направих, но им казах: „Деца, като ги заведете на кафе, ще трябва да поръчате и кола и още нещо... Я по-добре ги доведете тук. Ще ви направя кафе, ще купя кола, ще ви направя един хубав кекс, така ще минете по-тънко." И като се започна - всяка вечер кафе, кола, кекс. Единият син се затворил с момичето си в едната стая, другият- в другата. Аз шетам в кухнята. „Маме, кафе!"Летя. Влизам с подноса само, когато ги чуя да си говорят, иначе кашлям пред вратат като простинал кон. Момичетата - хубави, весели, душички. „Мамо, може ли да останат за вечеря?" "Може!"- готова съм на всичко, на децата ми само да им е добре. Започвам да готвя, те ми помагат. „Маме, могат ли да останат да спят?" „Може, как да не може."
Ние с мъжа ми се преместваме в кухнята. Спим на диванчето почти един върху друг. Да не си помислите нещо. Аз заради децата съм готова на всичко. Даже с мъжа ми да спя.
Сутрин ставам и слагам кафето. Щом усетят аромата, стават и децата и огласят къщата с весел смях. Притеснено ни е, ама хубаво.
Тъкмо бяхме свикнали с този начин на живот, тъкмо се бяхме приготвили за сватби и ето ти беля! Момчетата взели, че се скарали с момичетата. Децата се преместиха в детската стая, ние с мъжа ми се опънахме на спалнята. То защо ли ни е спалня, толкова голяма, че не можем да се намерим. Я как ни беше хубаво на диванчето... Стана пак тихо, даже тъжно. Толкова бях свикнала с тези лъчезарни момичета, нали си нямам дъщеря. Не ме оставиха обаче дълго да тъгувам.
„Мамо, запознай се, това е новото ми гадже" - казва едното ми момче. Води едно намръщено, навъсено... едно... че то стърчи над него! Запознавам се, няма къде да ходя. Правя кафе - не пие кафе. Слагам пепелник - не пуши. Поднасям сладкиша дето го изяждаха „моите момичета" още докато беше топъл - на диета била. Заговарям я - отговаря едносрично. Каня я на вечеря - отказва. Спи със сина ми, но иначе е срамежлива и затова не говори. Заради нея ходя на пръсти в собствения си дом... Една вечер я няма. „Какво става?" - питам сина си. „Скарахме се." „Защо?" „Много е особена. На тебе хареса ли ти?" „На мене да ми хареса тоя дебил?!Добре,че се скарахте... Тя е грозна, тъпа и отвратителна. Едвам я издържах!Толкова се радвам, че се скарахте. Какво му беше на предишното ти гадже? Кукличка, при това лъчезарна..."
След два дни синът ми казва: „Мамо, ние се сдобрихме. Ти сериозно ли ми каза, че тя не ти харесва?" Нали живеем заради децата си, тихо отговорих: „А, не... Просто се пошегувах. Исках по-лесно да преживееш раздялата." „Добре, защото я обичам и нещата вървят към... сещаш се."
Другият ми син пък се хвана с една „шестица" и къщата ми заприлича на лудница...
От този момент забраних да водят когото и да било. Ще ме запознават с момичетата си само, ако са решили да се женят. Издадох тази заповед само и само да не виждам този дебил и тази „шестица" в къщата си поне още известно време. Дано да не е сериозно... После, защо не се разбирали свекърви и снахи...
Затова - никакви момичета вече вкъщи! И си знам, доведат ли снахите, няма да казвам искрено какво мисля като ме питат: „Мамо, харесва ли ти?" Ще отговарям кротко: „Куклички!", та ако ще да ми доведат крави монтафонки. Няма да се издънвам пред синовете, я. Само мир да е!
© Светлана Лажова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Леле, Светле, като ти четох разказа, почти се зарадвах, че само веднъж ще ставам свекърва. Моят синковец още не ми е представил приятелката си и засега се ширим с баща му на спалнята, ама кога ли ще ми доведе някоя софиянка?! Ама аз и тъща ще ставам, та такова, някой съвет ако можеш да дадеш и за зетьовете, много ще съм ти благодарна!
-
С поздрав и усмивки!!!
-
Подготви се, Галче!!!
-
Поздрав,мила!
Ех,рано или късно и мен това ме чака -
Мерси, да ти се връща тъпкано и аз те прочетох мила ми Деси!!!
-
Браво, браво....вече нямам думи! Увлекателно и вълнуващо разказваш!!!
-
Благодаря Елена,ще те послушам!!!
-
Една шашавичка на шестичестата свекърва от мен.
Трябваше да преведеш под линия /взимай пример от мен/ какво означа-ва "шестица".
По-надолу думата е преведена. -
Толкова сте мили,благодаря ви!
-
И тук си в стихията си!!! Браво!
-
Няма да ти пиша шестица, да не вземеш да си помислиш нещо, ама така развеселяваш деня ми!... Да са ти живи и здрави и синовете и снахите, и внуците, и ти да си жива и здрава, та да ги сдобряваш и развеселяваш!
-
Супер е просто)
-
Оная...ти писа 6! Целувки!!!
-
Правя го,Валенце.Докато живея се забавлявам.Поздрави и усмивки за теб!!!
-
Е как да ти пиша щестица като ще си помислиш - тоя ме сравнява с оная.Ама ако се изнеса в кухнята ти пък няма да разбереш кво си мисля за разказа ти.А пък ако ти кажа я ще взема ще те засегна или възрадвам и после...А сега?Нахендрих ли се на онуй - нахендрих се, ама кой се е минал, минал се е.Сега ще трябва да ти кажа нещо.И то е - много си ми готина и продължавай с невероятните си истории и да ги пишеш и да ги пробваш в живота!Поздрави!
-
Благодаря ви скъпи мои!Шестица т.е.шашава или весела.Снахите бяха сериозни момичета,сега не спират да се шегуват.А съм готина свекърва,защото като се скарат със моите синове,момичетата тичат при мен.Аз измислям коварни планове и ги сдобрявам "съвсем случайно".И децата добре и на мен още по.Защо да сме зле като може да сме добре?!Желая ви щастие!!!
-
Поздрав! -
Хехе ....Светле ти си голяма работа ,фурия направо......като ми се чете нещо весело знам къде да надникна!!!
Браво поздрави за пореден път!!! -
Ама каква идея ми даваш самоооо...за размисъл, ама и да зная какво да очаквам!
Върха си, Светле! -
Развесели ме за пореден път, Светле!!!
Обичам да чета твоите истории!!! Поздрави!!! -
Да, чудна свекърва си! Дано и снахите ти да имат такова добро чувство за хумор! Но думичката "шестица" не ми е ясна - какво значение се влага в нея?
-
Благодаря ти Ваня,че ми даряваш усмивки!!!Много усмивки и на теб Гери!!!
-
Светле, много, много усмивки за теб! Развесели ме!
-
Светле, усмихваш деня ми както винаги - благодаря ти!
поздрави и много -
Благодаря ви Кити и Вероника!Е те това чудовище,исках да кажа съкровище ми стана снаха.И сега сме приятелки.Тя знае,че я наричам така.Последния път обаче го направих пред внучката.Как ме изгледа детето.Абе или ще се научи какво е истина и какво е майтап,или да си сменя бабата.Баба Яга да не е по-добре.Малката вече ме пита:"Бабо,ти нали си малко лудичка?Бързо свикна,нали е от родата.
-
Отново прекрасен разказ!!!
Да са ти живи и здрави синовете
А ти се дръж...нямаш равна
Поздрави! -
Само да не питате снахите иначе всичко ми е наред!!!Уважаеми господине с много интересно име - Измислен Венец,не какъв да е,при това Безжичен.Невероятно!!!Тука сме се събрали едни,да хванеш единия,да прегърнеш другия,нали така се казваше?!НА ТЕБ ТИ СЕ ПАДА ЦЯЛ УСМИХНАТ ДЕН!!!
-
Усмихнат ден ти желая Анетче!!!Свекървите не са това,което бяха...Навремето какви свекърви имаше...Ама сега са по-сладки,като мене например!
-
Усмихна ме Светле. Прекрасна си.
Видях те в образа, видях и себе си.
И аз с тези мои две момчета ...
Поздрав и усмивка.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
