10.04.2007 г., 1:42

Снахи и свекърви - винаги в единен строй!

4.5K 0 29
3 мин за четене
 

                                 Снахи и свекърви - винаги в единен строй!


  Момчетата ми, невръстните, порастнаха. Докато се обърна, и те се влюбили. Много се зарадвах, но радостта ми беше кратка. „Мамо, дай пари да ги водиме на кафе."

  Какво беше това пари? А, да - аванс, заплата, после разходи за ток и други и каквото остане -  за храна. Или трябва да ги лиша от храна, или да не плащам парното, с извинение, за да им дам за кафе.

  Голяма грешка направих, но им казах: „Деца, като ги заведете на кафе, ще трябва да поръчате и кола и още нещо... Я по-добре ги доведете тук. Ще ви направя кафе, ще купя кола, ще ви направя един хубав кекс, така ще минете по-тънко." И като се започна - всяка вечер кафе, кола, кекс. Единият син се затворил с момичето си в едната стая, другият- в другата. Аз шетам в кухнята. „Маме, кафе!"Летя. Влизам с подноса само, когато ги чуя да си говорят, иначе кашлям пред вратат като простинал кон. Момичетата - хубави, весели, душички. „Мамо, може ли да останат за вечеря?" "Може!"- готова съм на всичко, на децата ми само да им е добре. Започвам да готвя, те ми помагат. „Маме, могат ли да останат да спят?" „Може, как да не може."

  Ние с мъжа ми се преместваме в кухнята. Спим на диванчето почти един върху друг. Да не си помислите нещо. Аз заради децата съм готова на всичко. Даже с мъжа ми да спя.

  Сутрин ставам и слагам кафето. Щом усетят аромата, стават и децата и огласят къщата с весел смях. Притеснено ни е, ама хубаво.

  Тъкмо бяхме свикнали с този начин на живот, тъкмо се бяхме приготвили за сватби и ето ти беля! Момчетата взели, че се скарали с момичетата. Децата се преместиха в детската стая, ние с мъжа ми се опънахме на спалнята. То защо ли ни е спалня, толкова голяма, че не можем да се намерим. Я как ни беше хубаво на диванчето... Стана пак тихо, даже тъжно. Толкова бях свикнала с тези лъчезарни момичета, нали си нямам дъщеря. Не ме оставиха обаче дълго да тъгувам.

  „Мамо, запознай се, това е новото ми гадже" - казва едното ми момче. Води едно намръщено, навъсено... едно... че то стърчи над него! Запознавам се, няма къде да ходя. Правя кафе - не пие кафе. Слагам пепелник - не пуши. Поднасям сладкиша дето го изяждаха „моите момичета" още докато беше топъл - на диета била. Заговарям я - отговаря едносрично. Каня я на вечеря - отказва. Спи със сина ми, но иначе е срамежлива и затова не говори. Заради нея ходя на пръсти в собствения си дом... Една вечер я няма. „Какво става?" - питам сина си. „Скарахме се." „Защо?" „Много е особена. На тебе хареса ли ти?" „На мене да ми хареса тоя дебил?!Добре,че се скарахте... Тя е грозна, тъпа и отвратителна. Едвам я издържах!Толкова се радвам, че се скарахте. Какво му беше на предишното ти гадже? Кукличка, при това лъчезарна..."

  След два дни синът ми казва: „Мамо, ние се сдобрихме. Ти сериозно ли ми каза, че тя не ти харесва?" Нали живеем заради децата си, тихо отговорих: „А, не... Просто се пошегувах. Исках по-лесно да преживееш раздялата." „Добре, защото я обичам и нещата вървят към... сещаш се."

  Другият ми син пък се хвана с една  „шестица" и къщата ми заприлича на лудница...

  От този момент забраних да водят когото и да било. Ще ме запознават с момичетата си само, ако са решили да се женят. Издадох тази заповед  само и само да не виждам този дебил и тази „шестица" в къщата си поне още известно време. Дано да не е сериозно... После, защо не се разбирали свекърви и снахи...

  Затова - никакви момичета вече вкъщи! И си знам, доведат ли снахите, няма да казвам искрено какво мисля като ме питат: „Мамо, харесва ли ти?" Ще отговарям кротко: „Куклички!", та ако ще да ми доведат крави монтафонки. Няма да се издънвам пред синовете, я. Само мир да е!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Лажова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Леле, Светле, като ти четох разказа, почти се зарадвах, че само веднъж ще ставам свекърва. Моят синковец още не ми е представил приятелката си и засега се ширим с баща му на спалнята, ама кога ли ще ми доведе някоя софиянка?! Ама аз и тъща ще ставам, та такова, някой съвет ако можеш да дадеш и за зетьовете, много ще съм ти благодарна!
  • С поздрав и усмивки!!!
  • Подготви се, Галче!!!
  • Поздрав,мила!
    Ех,рано или късно и мен това ме чака
  • Мерси, да ти се връща тъпкано и аз те прочетох мила ми Деси!!!

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...