Снежната истина
Слънцето вече беше залязло.Неговите лъчи запоследно галеха сухите земи.Седейки аз до прозореца пишещ поезия,забелязах нещо необичайно навън.Не ми отне никакво време,за да разбера,че валеше сняг.Досега се чудех какво да напиша и ми дойде една идея.Взех една химикалка,взех си листа и измайсторих една поезия.В нея разказвах колко е хубава,колко е красива зимата,за да вдъхновя хората,защото вече те гледат към снега като нещо противно.Но далеч не е така!Снегът е нежност,снегът е невинност.Той пречиства човешките сърца от омраза,завист и злоба,и затова е толкова студен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даная Ахмедова Всички права запазени
