Софийска сага 26
Глава двадесет и трета
Около строежа на Националния дворец на Културата кипеше от работници, озеленители, декоратори и известни художници, скулптори и други изявени деятели на културата. Бяха похарчени милиони левове и долари, и още много щяха да се похарчат до откриването на великия замисъл на Първата дама.
Зора отново беше потеглила на път, за да изпълни поредната поръчка на любовника си. Този път щеше да лети до Лондон. Придружаваше я млад елегантен мъж с кожено дипломатическо куфарче в ръка. Часове преди това, лично Посланикът се беше обадил по специалната линия, за да съобщи невероятната новина. В Бритиш музеум беше открито автентично копие на Паисиевата история. Беше написано на ръка и почеркът съвпадаше до най- малки подробности с почерка на хилендарския монах. Посредникът искаше баснословна сума, за да го достави директно в София, но искаше сумата в безименна сметка в швейцарска банка преди доставката на ценния документ. Той беше разговарял лично с Посланика и категорично отказваше да установява контакти с други хора.
Зора щеше да лети за Лондон с Богомил Искренов. Никой не знаеше откъде се беше появил този изключително талантлив разузнавач. Беше лично откритие на Кирчо Стамов и няколкото операции, които му бяха възложени, беше изпълнил с брилянтна точност и дискретност. Самият той беше красив млад мъж с изваяно атлетическо телосложение. Едва ли имаше повече от 30-35 години. Владееше английски като коренен жител на Лондон, френски като внук на Емил Зола, а на немски се изразяваше като самия Фридрих Енгелс. Беше висок около един и осемдесет и пет и не тежеше повече от 75 кила. Имаше големи зелени очи, дълги пръсти на пианист-виртуоз и черна начупена коса, която носеше къса и подстригана като манекен за прически на известна френска модна къща.
Когато колата спря пред кооперацията, в която живееше Зора, и тя се показа на входа, младият мъж вече беше отворил задната врата на колата, посрещна дамата, целуна ù ръка и я покани да влезе в колата, без да продума дума. Затвори вратата, настани се на седалката до шофьора и колата полетя към летище Враждебна.
Летяха в първа класа. Зора изпи с удоволствие поднесеното уиски и замези с пакетчето солени бадеми. Поиска второ питие и отново изпита лекото парене в гърлото си когато дванадесетгодишната шотландска ракия бавно се стичаше към стомаха ù. Кавалерът ù не се докосна до алкохола. Доматен сок с малко сол и черен пипер беше едно от любимите му питиета и той не пропусна да се наслади на него през цялото време на полета. Не яде почти нищо.
На летище Хитроу ги посрещна Посланикът и директно се отправиха към резиденцията му. Разговаряха, вечеряха леко и часът беше 22, когато той ги закара до хотела, ангажиран за тях . Хотел Шератон Парк Тауер беше петзвезден хотел на няколко минути пеша от Хайд Парк. Апартаментите им бяха на последния етаж, откъдето се откриваше изключителна панорама към Лондон и околните паркове.
Пожелаха си лека нощ и всеки се оттегли в апартамента си. Не беше минал и час, когато на вратата на Богомил се почука. Младият мъж отвори вратата. Зора имаше главоболие и поиска таблетка аналгин. Беше облечена в копринена пижама в бледозелен цвят, а на босите си крака носеше леки пантофки от копринено кадифе на петсантиметров ток. Когато Богомил Искренов донесе хапчето, вратата на апартамента беше затворена и от Зора нямаше и следа. Заинтригуван, младият мъж тръгна към спалнята, за да се отдаде на възстановителен сън. Отваряйки вратата, видя Зора да му се усмихва хитричко, явно нямаше и следа от главоболието, което я измъчваше преди секунди. Богомил разбра, че сън нямаше да има.
Срещата с посредника беше насрочена за 14 часа в бюрото на Авиокомпания “Балкан” на Оксфорд стрийт. Там, в подземния етаж, имаше нещо като барче-приемна, където можеха да разговарят на спокойствие. Англичанинът беше тук, за да си купи билет за София. Разговорът беше труден, българската страна настояваше разплащането да стане “кеш” в Лондон или в София, срещу предаване на скъпоценния документ, но Джордж, той искаше да го наричат така, не се съгласяваше. Не можеше да им предаде документа тук, само в София или другаде, но в България. Парите искаше да получи в швейцарска банка, посочена от него. Не искаше пари в брой на територията на Англия. Беше категоричен.
След двучасови преговори, водени от Богомил Искренов, не стигнаха до споразумерние. През цялото време англичанинът не откъсваше очи от Зора. Масковидното му лице не изразяваше нищо друго, освен безразличие, но погледът му говореше на друг език. Имаше малки хитри очички с неопределен цвят. Присвиваше ги като тик и често сваляше очилата с дебели рогови рамки, за да забърше стъклата. Изглежда много бързо се запотяваха и му пречеха да вижда ясно събеседника си.
Часът беше почти 5, когато се разделиха. Посредникът обеща да си помисли върху техните предложения и да им се обади за нова среща. Стана, обърна се към Зора, която не беше обелила нито една дума и благодари за приятния разговор.
След два дни Джордж се обади за нова среща. Този път щяха да се срещнат в една странноприемница по пътя за Брайтън. Срещата беше определена за 19 часа. Богомил Искренов дълго се колеба дали да приеме среща на такова място, където лесно можеше да бъдат засечени от специалните служби, но в края на краищата беше принуден да приеме. В София нервничеха и настояваха за бързо решаване на въпроса. Въпреки огромната сума, искана от посредника, и риска от измама, българската страна беше готова на всичко, за да притежава това национално съкровище, и то да го получи в навечерието на голямата дата - 1300 години Българска държава.
Точно в 7 часа вечерта “Роверът”, шофиран от Богомил, паркира пред странноприемницата, където преди векове адмирал Нелсън се беше срещал с Леди Хамилтън.
Вечерята се състоя в малкия частен салон, където историческата двойка се беше отдавала на любовните си срещи. Дебелите дъбови греди на тавана бяха свидетели на техните интимни срещи, а старинните гравюри, окачени по стените, придаваха романтична автентичност на интериора. Едва ли беше запазил нещо от времето на прочутите влюбени, но самата мисъл за тяхното пребиваване между тези четири стени караше посетителите на странноприемницата да чувстват духа на отдавна отминалата епоха и даже да вдишват парфюма на Леди Хамилтън.
Артистичната натура на Зора беше силно впечатлена и повлияна от интересния разказ на англичанина за авантюрите на прочутата любовна двойка. Въпреки сериозността на темата, тя не можеше да се концентрира върху проблема, причина за тяхното пътуване. И докато двамата мъже дискутираха подробностите на евентуалната размяна, новоизгрялата художничка се беше пренесла в началото на 19-тия век и съпреживяваше любовните приключения на Емма Хамилтън и прочутия ù любовник. Стресна се, когато чу името си, произнесено от Джордж. Англичанинът предлагаше нов вариант. Мисис Зора да го придружи с парите до Берн, там да депозират сумата в специалната сметка в указаната от него банка и заедно да продължат за София, където той да предаде на българската страна този изключително ценен документ. Богомил Искренов се изненада от странното предложение, но не даде израз на учудването си. Остана напълно спокоен и нито един мускул не трепна по красивото му лице, сякаш беше изваяно от мрамор. В главата му работеше електронна машина. За стотни от секундата мозъкът му разработваше, анализираше и отхвърляше десетки варианти. Пресмяташе рисковете, преимуществата и недостатъците им. Нямаше оптимален вариант, на който можеше да се довери. Играта на англичанина беше ясна. Искаше да го елиминира, смятайки, че лесно може да се справи с Зора. И не бъркаше. Затова не приемаше предложението. Разговорите бяха навлезли в задънена улица, явно изход нямаше. Зора се намеси най-неочаквано. Тя беше съгласна да придружи сама посредника в Швейцария и да направи исканото от него. Младият мъж я изгледа учудено и преди да преведе, поиска тя да потвърди съгласието си. Зора го направи, но поставяше едно-единствено условие. Парите щеше да депозира лично тя в указаната от него банка и сметка. И цялата операция не трябваше да трае повече от два дни, след пристигането им в Швейцария. Малка подробност, банката трябваше да бъде не в Берн, а в град, близо до френската граница. Богомил слушаше внимателно и не можеше да разбере какво беше намислила неопитната в такива операции Зора. Преди да преведе, отново я помоли да повтори условията си. Зора беше точно до десети от милиметъра. Нямаше никакво колебание или неяснота. Богомил преведе и англичанинът прие с една забележка, ако не Берн, то банката можеше да бъде само Лозана или Цюрих. Споразумяха се за Лозана след кратък формален спор.
Цяла нощ Зора беше щастлива в обятията на младия си любовник. Беше тяхната последна нощ в Лондон, а може би и последна в живота им. Използвайки слабоста на жената, Богомил се опита да разбере какъв беше планът на Зора, но в отговор получи най-страстните целувки, които беше изпитвал някога. Тя се усмихваше загадъчно и запушваше устата му с горещите си устни и палавото си остро езиче. Когато решиха все пак да починат и поспят, беше станало време за ставане. Самолетът за Женева излиташе само след четири часа.
Полетът беше комфортен и бърз. Едва бяха успели да вземат по един аперитив и да обядват, самолетът на Бритиш еруейз кацна на международното летище в Женева. Тук тримата се разделиха. Богомил щеше да вземе самолета за Цюрих и оттам за София. Директен полет Женева-София засега не съществуваше. Докато съпътниците му взеха влака за Лозана почти веднага след кацането им и трансфера до жп гарата. Оттук до Лозана влакове имаше на всеки 15 минути. Раздялата изглеждаше спокойна, но в действителност младият мъж сериозно се безпокоеше за действията на спътницата си. Въпреки настоятелните му въпроси, Зора не беше споделила плана си,. Усмихваше се и го подлудяваше със страстта и сексуалната си фантазия и талант.
Зора и Джордж пристигнаха във филиала на Royal Bank of Canada (RBC) в Лозана с такси и незабавно бяха приети от директора на банката. Коженото куфарче с парите не напускаше нито за миг ръцете на Зора.
След кратък разговор и размяна на учтивости и благодарности, Зора пожела да остане сама с директора. Тя имаше номера на сметката, в която щеше да депозира определената сума. Господин Джордж беше поканен да почака в съседната приемна, където красива швейцарка му предложи кафе, уиски и пура “Монте Кристо”.
След около тридесет минути, минали неусетно при такава приятна компания, Джордж с усмивка посрещна спътницата си, придружена от Директора на банката. Операцията по депозита беше приключила успешно. Бяха свободни да отпътуват. Сега вече трябваше да бърза българката.
Когато се завърнаха в Женева, за да вземат самолета за София, той беше вече излетял. Следващият полет беше след 24 часа. Зора никога не беше идвала в този красив град и имаше желание да го разгледа, да се повози с корабче по прочутото езеро и да разгледа забележителностите на града. Хотел Хилтън беше разположен на един от хълмовете на града. Джордж, като галантен кавалер, нае два обширни апартамента на последния етаж, откъдето се разкриваше незабравима панорама към езерото и целия град. Наеха кола и обиколиха забележителностите на Женева, разходиха се с увеселително корабче по езерото. Смесиха се с безгрижните туристи, дошли от цял свят да видят този необикновен град в още по- необикновена страна като Швейцария. Вечеряха в малък френски ресторант на брега на езерото. Масите бяха така разположени, сякаш краката им бяха натопени във водите на езерото. Кухнята наистина беше превъзходна. Особено поляти с червено бургундско от специалния “резерв” реколта 1966, стековете със зелен мадагаскарски пипер се топяха в устата, сякаш не бяха от говеждо месо, а от прясно краве масло. Зора не преставаше да хвали избора на кавалера си и придружаваше думите си с дела. След първата бутилка не отказа да поръчат втора. Джордж имаше за какво да почерпи, такава сделка не се случваше два пъти в живота на човека.
Зора беше в еуфорично настроение. Англичанинът отдаваше това на магическото действие на ароматичното френско вино, чиято цена би изплашила не един богаташ, но днес той можеше да си го позволи. Неочакваното хрумване на сексапилната българка го беше направило богат само за няколко часа. А и вечерта се очертаваше пълна с приятни изненади от друг тип. Нейното благоразположение беше почти явно. “Жалко, че утре трябва да пътуваме за София”, си помисли Джордж и наля от искрящото вино в полупразната кристална чаша на дамата си.
След десерта от фламбирани банани и сладолед, Зора пожела кафето да го поднесат в апартамента. Когато Джордж предложи кафето да бъде придружено с няколко капки “Мартел’, тя каза “ок” и леко поклащаща се, се отправи към апартамента си. Като истински кавалер, англичанинът ù предложи ръката си и Зора почти легна на рамото му. Когато влязоха в апартамента, Зора се извини, отиде до банята и след минути се завърна, облечена в разкошен халат от черна лъскава коприна, осеяна тук-таме с тъмно червени рози. Последното копче на деколтето не беше закопчано и отверстието загатваше апетитната гръд на чаровната българка. Няма да е пресилено, ако кажем, че на г-н Джордж вече му капеха лигите, предчувствайки специалните удоволствия, които полупияната му дама обещаваше да предложи. В очакване на кафето с коняк, Зора седна в дълбокото кресло, подвивайки десния си крак под себе си. При това движение, бедрото ù се показа с цялата си белота. След големия удар, който днес беше направил, тази награда беше напълно заслужена, но не беше очаквал тя да дойде именно от тази, която му беше поднесла този “удар”. Но животът понякога ни прави такива изненади. Трябва да бъдем готови да ги приемем такива, каквито са.
След кафето и коняка нощта стана прекалено гореща. Трябваше да се освободят от дрехите си и да се отдадат на удоволствията на плътта. За душа се сетиха едва след часове, прекарани в обятията на страстта.
След поредното освежаване, Зора не му даваше почивка, устните ù обикаляха по цялото му тяло, езикът ù ги следваше и изискваше същото от партньора си. Изморени и изтощени, щастливи и удовлетворени заспаха, едва когато слънцето отдавна беше далеч над хоризонта, а самолетът на Авиокомпания “Балкан” беше излетял от Цюрих на път за София.
Зора го беше обсебила плътно. Ненаситната ù сексуалност не му даваше минута отдих. Закусваха и обядваха в апартамента ù, след обяд излизаха на разходка 2-3 часа из красивите околности и малки сателитни градчета. Вечеряха в симпатични малки ресторантчета, които предлагаха истински френски и италиански специалитети. Поливаха ги обилно с подходящи вина от прочути изби и отново се отдаваха на сексуалните си игри.
На четвъртия ден Джордж беше напълно зашеметен и изтощен. Такъв плътски маратон не беше изживявал даже в младежките си години. Но освен изтощението, го мъчеше и друга мисъл. Явно Зора никак не бързаше да заминат за България, а това беше странно за хора, платили седемцифрено число за нещо, което не бяха даже виждали. Какво се криеше зад нейната неутолима страст? Наистина ли беше нимфоманка, или имаше друга причина да не бърза със заминаването за София? Джордж си задаваше тези и други подобни въпроси, но отговорите се губеха в бурята от ласки, с които го даряваше тази неповторима жена. Когато се намираше в горещите ù обятия, забравяше както въпросите, така и евентуалните отговори. Отдаваше се безрезервно на емоцията, на удоволствието и неописуемите любовни игри, за които Зора беше неизчерпаем извор.
Беше петък, а в Женева бяха пристигнали в понеделник към обяд. Следващият самолет за София щеше да бъде в понеделник. Имаха още два дни на разположение, за да заминат за Цюрих, откъдето да вземат самолета на “Балкан”, летящ по линията София-Цюрих-Париж и обратно. От Цюрих щеше да излети в понеделник 13 часа и 20 минути местно време.
Страстта на Зора беше леко охладняла. В петък вечер го помоли да спят отделно и си починат за предстоящото пътуване. Ненаситната вакханка внезапно беше се укротила, даже бих казал изчезнала. На вечерята отказа да пие вино повече от една чаша, боляло я главата.
Съботата прекараха в разходки и посещения на музеи и изложби. В неделя след обяд заминаха за Цюрих, разходиха се из центъра, любуваха се на разноцветните крави от пластмаса, изработени в естествена големина, пръснати из града като паметници.
В понеделник на обяд хапнаха на летището и в 14 и 10 излетяха за София. Самолетът беше пристигна от Париж със сериозно закъснение, поради стачка на служителите на летище “Орли”.
Същата вечер, след вечерята, дадена на госта в “червения салон” на ресторант България, отидоха в апартамента на Богомил Искренов, където Джордж предаде куфарчето със скъпоценния документ. За него беше резервиран апартамент в хотел “Шератон”, но той предложи да пият по едно питие при Зора. Тя се извини с умората от пътуването и любезно поиска да отложат това за следващата вечер. Изпратиха госта до площад “Ленин”, пожелаха му лека нощ и разхождайки се по утихналите улици на София, стигнаха до апартамента ù. Тук тя сама покани кавалера си да пият по едно коняче за лека нощ, този път младият мъж отказа. Трябваше да занесе документа за незабавна експертиза в лабораториите на БАН.
Беше почти 2 часа след полунощ, когато поданикът на английската кралица Джордж си поръча такси до Ниш, давайки на администратора сто долара за услугата и само с едно малко куфарче замина към Калотина. Багажът му беше останал в апартамент 301. Гостът щеше да се върне след един ден.
© Крикор Асланян Всички права запазени