Спасение
Някъде в периферията на живота, където слънцето грее по друг начин, а мечтите са по-крехки и от черупка на яйце, блещука спасението! ...Вълшебно и пълно с мирис на сено и кехлибарени гроздове под асмалъка, с дъхавия аромат на бабината питка. С песента на славеи в дъбравите, и сините очи на дядо.
Детството! ...
Разлиствам книгата на живота, а от нея надничат пълните с пиленца гнезда, кучето на двора, дините от бостана, струпани до дядовия кладенец, и ширналата се песен.
Много обичаше да пее старецът, някаква особена сила заблестяваше в теменужения му поглед.
Сякаш още чувам ехото на " През гора вървяха, през гора вървяха..." , песента на големия Йовчо Караиванов.
...Виждам се- седнала съм до дядо, а той разтваря вестника и започва да ме учи на четмо...
Странна бе съдбата на бащата на моя баща, трудна. Бе най- малкият от петте деца в семейството си- имаше две сестри- близначки и двама братя. Не помнеше майка си- починала кога бил едва двегодишен...Та го отгледали сестрите му.
Казваше, че никога не е посещавал училище... Животът и стремежът към знание и труд бяха неговото голямо школо. Научил се на четмо и писмо от по-знаещите, кога бил десетина-годишен.
С една летвичка карал да му изписват
буквите и числата върху пясъка...
Този човек пръв ми открехна вратите на знанието...Моят пръв учител! Знаеше наизуст повечето от стихотворенията на Ботев и Вазов, разказваше ми за войната и ужасите от нея, за мъчното си оцеляване.
Кога станах на шест вече знаех Хаджи Димитър". От него!
Имаше една стара дюля зад къщи. Отрязаха я след време, че беше започнала да съхне. Тя беше моята първа трибуна. Обичах да се катеря по всякакви дървета, но към дюлята имах друго отношение. На нея рецитирах "Хаджи Димитър", люлеейки клоните ѝ с възторг.
За всичко намираше време старецът- и животинките си да нагледа, и да надникне в сметките си. Никога не бе стъпвал в селската кръчма, не познаваше вкуса на алкохола, и не бе слагал в устата си цигара. Знаеше единствено сладостта на честния труд.
Написах по- горе, че спасението е в детството. Вярвам, че е така! Благодарна съм му!...
Заради първия си Учител, чиято кръв нося. Заради поуките, които взех от него...
Ех, дядо! Как да ти кажа, че днес без война продадохме земята си, а...за Хаджи Димитър вече трудно се сеща някой!
Болезнено ми е да напиша нещо повече...Не сдържам сълзите си, но се опитвам да се усмихна...Знам, че един ден ще прегърна едно топло вързопче, пълно с живот- моят внук, или внучка. Каквото даде Господ!...Но, от се сега съм се зарекла да го науча... Да ми рецитира " Жив е той, жив е... "
Някой ден!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивита Всички права запазени
