5.01.2022 г., 11:24

Спасение от хаоса

698 2 7
3 мин за четене

Помести се да вляза… Да, да – знам, че е твоят дом. Обаче е част от нашата кооперация. Обществен, значи…

Оная вечер имахме събрание и ме избраха за председател. Нещо като премиер или президент на входа… Нямаше те, видях… Как така не си искал да гласуваш, защото не си харесвал никого? Това е демокрация! Харесва ти, не ти харесва – длъжен си да избереш. Ние даже те улеснихме. Организирахме се с комшиите от етажната площадка и направихме списък на кандидатите… Как „кои“? Ние! Защото сме най-активни и зрели политически. Другите нищо не разбират, пък и не позволяваме Сульо и Пульо да се кандидатират. Най-добре знаем кои могат да управляват кооперацията…

Че ти какво разбираш? Доктор си бил? А жена ти – даскалица? Нямате и понятие от ръководство… Аз бях шофьор, знам да управлявам, кормилото ми е вродено вече. Така че – избраха ме за председател…

Така… Помести се, де… Да огледам апартамента. Какво като е частна собственост? Обществото е по-важно, неговите интереси са над някакви егоистични твои…

Хм, тук не ми харесва шкафа… Какво като е наследство от дядо ти? Не е добре, не е… Утре ще пратя хора да го вземат, а ти си купи друг. Няма да търсиш – аз имам един в гаража. Купуваш, пребоядисваш го, слагаш го тук…

Банята… Вана? Защо? Аз нямам вана, а ти… Да се махне! Пращам майстори, ти плащаш там каквото искат и… Ще се къпеш на душа… Ама това е прекалено! Председателят на кооперацията има кихащ душ, а някакъв подчинен – вана…

Как така „Не съм подчинен!“?

Не чу ли – избраха ме, демократично. Значи аз съм началник! И всичко правя за твоя полза и в общ интерес…

Оппа, какво е това? Голяма аптечка… Да, знам, че сте пенсионери, пиете лекарства с шепи, но… Това не ми харесва! Старо лекарство! Ами ако ви навреди? Доктор си, знам. Но аз съм председателят! Да изхвърлиш туй. И задължително да се ваксинираш срещу… Абе, ще направя справка в гуглето и ще ти кажа… Лекарства задължително нови. Ще те пратя в аптеката на ъгъла, там работи племенничката ми. Ще ти даде каквото трябва…

Няма „Не искам!“. Ще пиеш! Общественият интерес е по-важен. Утре ще се разболееш от инфаркт или диабет, ще заразиш целия вход…

Дръпни се, де… Това е спалнята ви? Прекалено шарена. Спалнята трябва да е тиха, спокойна, сива. Утре да си махнал тия мебели. Ще пратя майстор, ще дойдат и бояджии…

Така… Огледахме стаите… Много са ви. Двама пенсионери, а четири стаи… Я малко да се посгъстите. Единият бояджия тъкмо търси жилище. Ще го настаня тук. Наемът на мен ще плаща. За обществени нужди…

Хайде, прибирай се. И разчиствай, че и тая стая мисля да използваме. Не ти трябва това. А на нас ще послужи – за общественото добро…

Нали сме демократично избрани – ние ще решаваме кое кому е полезно…

И нашето решение е единствено правилното. Защото сте безотговорни. Трябва да ви контролираме. Затова мисля да въведа шарен сертификат за влизане във входа. И портиер да проверява и наблюдава. Плюс охрана. Отделно ежемесечен медицински преглед – срещу заплащане. Имам една братовчедка…

Абе, ще оправим нещата! Ще си проличи кои са образованите – тези, които са изпълнителни и послушни. А не всякакви там… ЕнтелЕгенти неправилни…

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това се нарича демокрация, щом е успял да убеди останалите, че са тъпи и той знае кое е най-добро за тях! Демократична кооперация в демократична държава!
  • Добре... Всяка прилика с каквото и да било е случайна, нали?
  • Благодаря, Скитнице, Красе!
  • Трудно се разбират такива правила. При нас само цвета на пердетата трябва да е "униформен" и снегът да вали в бяло. Залаге се повече на изчистените линии
  • Даааа, контрол трябва да има...

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...