5.01.2022 г., 11:24

Спасение от хаоса

697 2 7
3 мин за четене

Помести се да вляза… Да, да – знам, че е твоят дом. Обаче е част от нашата кооперация. Обществен, значи…

Оная вечер имахме събрание и ме избраха за председател. Нещо като премиер или президент на входа… Нямаше те, видях… Как така не си искал да гласуваш, защото не си харесвал никого? Това е демокрация! Харесва ти, не ти харесва – длъжен си да избереш. Ние даже те улеснихме. Организирахме се с комшиите от етажната площадка и направихме списък на кандидатите… Как „кои“? Ние! Защото сме най-активни и зрели политически. Другите нищо не разбират, пък и не позволяваме Сульо и Пульо да се кандидатират. Най-добре знаем кои могат да управляват кооперацията…

Че ти какво разбираш? Доктор си бил? А жена ти – даскалица? Нямате и понятие от ръководство… Аз бях шофьор, знам да управлявам, кормилото ми е вродено вече. Така че – избраха ме за председател…

Така… Помести се, де… Да огледам апартамента. Какво като е частна собственост? Обществото е по-важно, неговите интереси са над някакви егоистични твои…

Хм, тук не ми харесва шкафа… Какво като е наследство от дядо ти? Не е добре, не е… Утре ще пратя хора да го вземат, а ти си купи друг. Няма да търсиш – аз имам един в гаража. Купуваш, пребоядисваш го, слагаш го тук…

Банята… Вана? Защо? Аз нямам вана, а ти… Да се махне! Пращам майстори, ти плащаш там каквото искат и… Ще се къпеш на душа… Ама това е прекалено! Председателят на кооперацията има кихащ душ, а някакъв подчинен – вана…

Как така „Не съм подчинен!“?

Не чу ли – избраха ме, демократично. Значи аз съм началник! И всичко правя за твоя полза и в общ интерес…

Оппа, какво е това? Голяма аптечка… Да, знам, че сте пенсионери, пиете лекарства с шепи, но… Това не ми харесва! Старо лекарство! Ами ако ви навреди? Доктор си, знам. Но аз съм председателят! Да изхвърлиш туй. И задължително да се ваксинираш срещу… Абе, ще направя справка в гуглето и ще ти кажа… Лекарства задължително нови. Ще те пратя в аптеката на ъгъла, там работи племенничката ми. Ще ти даде каквото трябва…

Няма „Не искам!“. Ще пиеш! Общественият интерес е по-важен. Утре ще се разболееш от инфаркт или диабет, ще заразиш целия вход…

Дръпни се, де… Това е спалнята ви? Прекалено шарена. Спалнята трябва да е тиха, спокойна, сива. Утре да си махнал тия мебели. Ще пратя майстор, ще дойдат и бояджии…

Така… Огледахме стаите… Много са ви. Двама пенсионери, а четири стаи… Я малко да се посгъстите. Единият бояджия тъкмо търси жилище. Ще го настаня тук. Наемът на мен ще плаща. За обществени нужди…

Хайде, прибирай се. И разчиствай, че и тая стая мисля да използваме. Не ти трябва това. А на нас ще послужи – за общественото добро…

Нали сме демократично избрани – ние ще решаваме кое кому е полезно…

И нашето решение е единствено правилното. Защото сте безотговорни. Трябва да ви контролираме. Затова мисля да въведа шарен сертификат за влизане във входа. И портиер да проверява и наблюдава. Плюс охрана. Отделно ежемесечен медицински преглед – срещу заплащане. Имам една братовчедка…

Абе, ще оправим нещата! Ще си проличи кои са образованите – тези, които са изпълнителни и послушни. А не всякакви там… ЕнтелЕгенти неправилни…

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това се нарича демокрация, щом е успял да убеди останалите, че са тъпи и той знае кое е най-добро за тях! Демократична кооперация в демократична държава!
  • Добре... Всяка прилика с каквото и да било е случайна, нали?
  • Благодаря, Скитнице, Красе!
  • Трудно се разбират такива правила. При нас само цвета на пердетата трябва да е "униформен" и снегът да вали в бяло. Залаге се повече на изчистените линии
  • Даааа, контрол трябва да има...

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...