18.04.2019 г., 0:35 ч.

 Спасение за кратко 

  Проза » Други
364 0 0

Стоиш пред прозореца и гледаш, гледаш, но не виждаш нищо или поне не искаш да видиш нищо, просто мислиш, колкото и да не ти се иска. Палиш цигара след цигара. В главата ти е пълен хаос. Защо? Защо се случват тези неща, с каква причина, защо минаваш през всички тези препятствия. Боли те, много те боли. Но си казваш, че това е част от живота. Чувстваш се безпомощен и слаб, искаш да плачеш, но не можеш. Казваш си, че може би това е трябвало да стане, връщаш се назад, търсиш отговори, но не намираш, сякаш си в тъмна дупка. Палиш още една цигара и накрая си казваш, че и това ще мине, ставаш по-силен с всяко едно препятствие и се усмихваш напук, напук на живота, смееш му се, че няма този път да паднеш по-надолу. Хвърляш остатъка от цигарата и всички мисли отново се връщат ... 

© Вътелина Христозова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??