1.03.2024 г., 11:16 ч.

 Спасители 11 

  Проза » Разкази, Други
131 1 6

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

Произведение от няколко части « към първа част
8 мин за четене

                      Веднъж позакъсня за кафето ни. Да се разтревожа ли, може да й се е наложило важна работа, нали е емигреционна служба. Може да е някакъв фактор там, самата  титлата й е плашеща '' офицер ''.

Мислех си разни щуротии, как нямам късмет за някоя любяща жена, сериозна жена, а не '' Тук съм  защото мъжът ми е пияница '', или '' Избягах от къщи, мъжът ми си има любовница и ме бие ако нещо оная му се разсърди '', или разни други съчинени истории, които  да будят съчувствие и притъпяват всички други чувства, освен чувството за секс, ако има такова.

А оракула ми даде знак, но не уточни нищо друго, е как, нали му казах, че това ми е достатъчно. Трябва търпение.

Шум от някава лека кола, не че пищят гуми, но по различно буботене. Бял  НИСАН Скайлан R34 GTR,  с аеродинамична дъска, а на калника над задната гума жълто-червен стерилизиран пламък, ех, отново  кола мечта, бърза и елегантна. Вижда се жена със слънчеви очила, разпусната черна коса. Скайлана даде междинна газ, видяха се червени стопове, гумите изсвистяха и направи обратен завой. Вътрешно завиждах. След секунди Скайлана спря пред кафето и от него изкочи Ана-Мария. Без да се оглежда за ефекта, свали очилата и се загледа по посетителите. Помахахме си с ръце, открихме се.

- Ох  Петро, извинавай - весело ми  каза - Наложи се първо да отскоча до в къщи, с колата съм и този път без метакса.

Стоях като слисан. Изглежда само аз се заглеждах по хубави леки  коли и хубави  жени, никой не ги удостои с любопитен поглед.

Настани се до мен, сложи ръка на бедрото ми, погали го нежно напред-назад. Изтръпнах, нескрита нежност. Скоро се отнесохме отново в нещата от живота, както се казва. Гледаше ме мило и нежно, след глътка кафе прокарваше езиче по устните си. Еротичен знак ли е, а допряните ни бедра, а уж неволния допир на топлата й длан в моята...

Беше ме пленила без бой.

- Хайде да те откарам до вас с колата - предложи тя

Шофираше уверено по улиците. Спря пред къщи. Погледнах я учудено.

- От документите ти знам адреса, а имам и атлас на улиците в Атина и по него се ориентирах къде живееш

Засмях се, но бях възнаграден с целувка по бузата и нежно пощипване. Отново обещаващо, нали.

              Беше петък, някакъв  празник. Сутринта камбаните биеха тържествено, времето бе с мен, слънчевко и приятно.

Допивах домашното си фрапе и кроях планове кое да подхвана из къщи или мързеливо да се излежавам. То, когато уж нямаш работа, тогава си намираш най-много. Оправих запушените дюзички на поливната инсталация, привързах рози , цветенца, окопах тук-там, о, подминало   времето  за обяд, хайде ще мина направо на следобедна закуска.

 Позвъни Ана-Мария.

- Петро, какво ще кажеш да дойда у вас, имаш ли кафе, Метакса - смееше се тя по телефона 

- Добра идея, къде да те чакам

- Е, нали знам пътя , отново някъде към 19 часа, нашето време

Засуетих се. Подредих чаши, чинийки, нова ароматна свещ, шоколадови бонбони, вазичка с нови цветя от градинката ми . Прокарах пръсти тук-там за прахоляк, хвърлих по едно око из спалнята, из банята към нея, добре че осъвремених всичко. В една от стаите преместих иконостаса на леля и бай Яни, монтирах в чашата -кандило  малка крушка със соларен панел, вечният огън , да няма и опасност от пожар. Етажерката с книгите му и малката масичка с порцеланови фигурки, в рамки тяхни снимки,  маса с плетена бяла покривка и кристална ваза, шест стола наоколо, шкафа, над него замрялия стенен часовник. . Не влизах много често там, но го направих като уважение към паметта им.

Проверих състоянието и на другите стаи, сякаш не знаех че навсякъде  е чисто и подредено.

Преметнах на диванчето на терасата нов калъф, понаместих желязната маса със стъклен плот, пооправих възглавничките по фотьойлите, ами където й е удобно на госпожицата. Ухаеше от разцъфналия  жасмин и свежест от измитата тераса. А двете палмички и юката внасяха допълнителна екзотика.

Бях готов и нетърпеливо зачаках.

Изрева двигателят на НИСАНА около входната врата, последва звънеца, и тя с кутия торта и голяма торбичка.

- Ето ме - усмихваше се тя

- Ами влизайте госпожице - радостно се засмях - Как се казваше, моят дом е и твой дом, или както винаги обичам да цитирам '' Влез, нека  щом пристъпиш този праг, боговете вселят мир в душата ти и изпълнят желанията ти ''

Погледна ме нежно с големите си очи, попремига начесто

- Петро - промълви тихичко - Нали мога и да те целуна

И както държеше кутията с торта и торбичката през тях ме нацелува, отново приятелски.

- Знаеш ли какво госпожичката ми, аз не оставям колата си на улицата, би било добре да я вкараш в двора, така ще сме по-спокойни и ще я пазим от лошите хорски очи - казах сериозно

Ана-Мария кимна с глава, усмихна се загадъчно. Отворих автоматичната врата и тя я вкара в двора.

             Метаксата ни отпусна. Горящата свещ хвърляше приятна мистична  светлина и ароматът й се сливаше с този на жасмина. Лека музика от уредбата допълваше приятното усещане за уют из къщи. Разтворихме и торбата с приказки, и времето сякаш неусетно  летеше.  Беше ни приятно, а дали изживявахме и нещо друго.

Нежното и  приятно ухаещо тяло, което държах в ръцете си при танците, ме  подлудяваше. Ще я целуна по-истински, каквото и ще да става, кой би издържал така безчувствен. Притеглих я към себе си, целунах едната бузка, после другата  и тръпнещите ми устни се залепиха за нейните. Езиците ни тършуваха  между тях, облизаха ги. Останахме без дъх, приятно зашеметени, бяха  наистина по-особени целувки.  Погледнахме се като подивяли, или по-скоро като невярващи какво се бе случило. Тя  погали нежно косата ми, подръпна ухото ми. Сигнал за внимание или насърчаване.

Приех второто. Устните ми зацелуваха по-страсно вратлето, някъде и  в полуоткрехнатото деколте. 

Ръцете й ме притискаха по-уверено към нея. Някъде под лявата й гърда сърцето й биеше нормално, не се е развълнувала особено ли. Погалих я през блузата й...

- Вече пих Метакса и не мога да пътувам с колата, искаш ли да остана тук - шепнеше тя-  Ще се постарая да не те разочаровам, ако...

Страсната ми целувка заглуши думите й. Ако си неразположена, ще го прескочим, нали ще има и друг път.

Повдигнах я като перце, направихме така някакви танцови стъпки на път за спалнята.

Така в ръцете ми тя прошепна

- Петро, срам ме е от голотата, наистина ме е срам -  захлипа тя

Зацелувах я по челцето, по бузките, нали така бабите  са лекували стреса у малките деца.

Спомних си един тъп виц '' Може ли ма снахо да се качваш гола на масата и да играеш ...Аме гола, иска ти се,

ами герданя и чорапките нали не са свалени, каква голота ти се привижда ма...''.

- И мен ме е срам - с лека насмешка казах - Затова свялям горните ни дрехи, първо блузата ти и ризата ми,... такаа, свалям тениската си , а ти...

Дългата й коса се стараеше да прикрие голите й стърчащи гърди. Отметнах я. Зацелувах ги. едри и сочни.

Тя стоеше като вдървена, невярваща какво се бе случило. Взех ризата си и я навляках отгоре й, присегнах и облякох тениската. Беше ми смешно и забавно, с една ръка разкопчавах ципа на панталоните й, а с другата  на моите. Измуших панталоните й заедно с бикините, стройните й бедра останаха без прикритие. Стъпках в краката си и моите одежди.  Там някъде в междукрачието й беше целта. Погалих с две ръце  голото й дупенце. Стегнато и потръпващо от допира ми

Приклекнах и с две ръце  продължих надолу. Белите й чорапки,... повдигах ходилата, галех ги нежно през тях.

Все пак не сме чисто голи, голи но донякъде. Ръката ми вече опипваше краката й от вътрешната страна, стигне го междукрачието и го прескочи. Ни вопъл, ни стон, както го е описал поетът.

Какво , да й хвана ръката и да я поставя на щръкналото ми нещо, ако е искала щеше да го направи сама.

Разкопчах ризата и гърдите й отново се оголиха. Зацелувах кафявичкото, зрънцата. Тя изстена, поразмърда краката си.

Ръката й се завряха под тениската ми и нежно впи нокти в кръста ми. Усещах допира на другата й ръка около свивките ми. Пръстчетата й дали търсеха нещо или нарочно го прескачаха, пипне за миг отгоре , за да се увери  че го има, пипне и отдолу, да там е, и избягат.  Бяхме онемяли. Ръцете ни говореха достатъно.

Приседнах на леглото и я придърпах върху себе си. Подчини се безмълвна.

Тъжно или въпросително ме изгледаха очите й, или може би не й е до самият акт. А не избързвах ли, не прескачах ли нещо в любовната игра, сякаш ме е страх да не изяга. Галех в захлас полуголото й тяло, обсипвах го с целувки.

Потърквах венериното хълмче, свивката на бедрата й, придърпвах задницата й, нежно я оттласвах.

Ръката й се зарови в косата ми, галеше лицето ми, устните , спускаше се по диафрагмата , знам че е модерно да имаш дискове по диафрагмата , но аз имах още плочки. Пръсчетата й си играеха по тях, спускаха се отново надолу на проверка, застоят се там секунда -две и се заиграят по плочките.

           Тялото й потръпна от хладината. Придърпах завивка отгоре ни, настанихме се удобно един до друг и сме заспали

 

 

следва продължение...

 

» следваща част...

© Petar stoyanov Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Еее Мислител Каменов,като в онзи виц, вврти се около отговора ама трябва да му се подскаже,смея се. Благодаря ти.
  • Абе... стигна се до логичното, ама много мъка, много нещо 🤣
    Поздравявам те.
  • Благодаря ви Блу, Скитница, Ники... Честито баба Марта и на вас, с много здраве и успехи. Благодаря
  • Честита Баба Марта!
    Да си Румен и Засмян през цялата година!
    Тук е пожаааррр!
  • С Блу
    Поздрав и честита Баба Марта!
  • Най-после стигна до червената точка ЧБМ!
Предложения
: ??:??