Аз сега ходех с Пасата до кирия Варвара и от там с Мерцедеса до офиса на холдинга и по задачи.

Ана-Мария  бръмчеше за работа с Нисан Скайлайна, хубава жена с хубава кола, а дали някой друг освен мен се заглежда по тях.

Мама идваше при малката със синьото Фордче, татко ни навестяваше с Тойотата си натоварен с еко продукти, и пред къщите ни бе като малък частен паркинг.

- Петроо -  извика  една привечер Ана-Мария - Къде си, момчето ми. Седни, за да не паднеш...отново съм бременна,...да, да, отново съм бременна, така се радвам, днес бях на преглед. И ще е момченце...

- Охо, видя ли, който спи без гащи, какво се получава - смеех се щастливо - Да ни е честито. Обаждай се на майка, на мама Варвара, те са на разходка с малката, аз ще се обадя на татко.

              И отново поздравления, наздравици, радостни лица и щастливи сълзи, когато момченцето се появи на бял свят.

- Този път ще го именуваме Димитри, на българския татко Димитър

Без подкана всички се включихме в отглеждането им. Някой казал, че деца растат най-бързо и лесно в семейството, а нашите деца сякаш знаеха тази максима и израстваха пред очите ни.

Една вечер Ана-Мария извади папка с документи

- Проучих, мога да се пенсионирам и сега, имам стаж и две деца, смятам че децата ни имат повече нужда от майчина ласка и грижи. Ти как мислиш, Петро.

- Скъпа вярно е, още повече ти можеш ли да растеж в йерархията, да станеш министър - засмях се над шегата си - Аз съм съгласен, но да сондираме мнение с кирия Варвара.

Направихме го. Тя се засмя

- Това щях да ви предложа и аз, можем да я назначим в холдинга на половин щат, нали Петро. И плюс пенсия и детски ще получаваш много добра заплата, и  без главоболия ще си гледа семейството. Някой ще каже, но няма да има социален живот, с колко  колежки поддържаш връзки, дъще. Колко смяташ за истински приятелки, една или две, ами и сега ще си приятелка  с тях. Ще имате повече време за културни събития, а нали вече работиш в холдинга, ще ти хареса,  ще участваш в нашите партита.

И приехме  тримата единодушно предложението на мама Варвара.

Както е при всяко ново начало, Ана-Мария се стъписа, че  след сутришното кафе, аз отивам на работа, а тя с майка ще домакинстват и грижат за децата. А вечер аз ги приспивах и носех по леглата им, прегръщах я като голямо бебе и носех в спалнята ни. Сутрин тя се измушваше тихичко от постелята ни, приготвяше ми закуска, кафе, и с целувка и усмивка ми пожелаваше приятна работа.

             Беше на третия рожден ден на малката Варвара, ядене, пиене, шумотевица и веселба. Само с татко дето не изпяхме песента  '' Паднала Станкя в джибрите''.

Мама Варвара ни гледаше мило,  очичките й овлажняха в сълзички. Поразмърда се, почука с вилица по чашата си.

- Уважаеми гости, уважаеми Ана-Мария, Петро,... искам да ви кажа нещо много важно - почувствах гласа й да потреперва. издайнически.

Дано не е някоя лоша новина със здравето й. Аз не съм забелязал да е неразположена или с гримаса на лицето, но знаеш ли, то лошото идва най-бързо и неочаквано.

- Реших - продължи тя по-твърдо - Да преотстъпя ръководството на холдинга на кириос Петрос, той познава отлично особеностите в работата на холдинга, хората го уважават, бе мой най-добър помощник. Не възразявате, нали.

Настъпи предапокалиптична тишина.

Спогледахме се с Ана-Мария, тя стисна здраво ръката ми. Погледите ни бяха отправяни към кирия Варвара. Защо.

- Аз съм против- казах ясно- Може и да съм най-подготвен, но без вас не мога. Ако аз съм двигателят, то вие сте сърцето. Всички знаят, че сте възродили  от нищото семейната фирма до холдинг, а вие сте едва на 56 години, за каква старост и немощ говорите. Преразгледайте решението си, моля ви.Аз не съм съгласен, кой ще ме подкрепи...

Вдигнах ръка, Ана-Мария ме подкрепи на мига, майка и татко ни последваха.

Кирия Варвара се разплака, майка и Ана-Мария я прегърнаха да я утешат.

- Благодаря ви, исках  заради доброто на внуците ми, да помагам и на  дъщеря си - през сълзи говореше тя.

- Чакай Варвара - намеси се майка - Аз ще свърша тази работа, имам стаж, трябва ми възраст за пенсия, аз ще остана  за редовно, ще гледам децата и ще помагам на снаха си. Не, по-точно, ние с теб както го правехме преди.

И наистина когато има разбирателство животът е по-лесен.

Мама Варвара отскачаше за две седмици до Люксембург да проконтролира делата си там, после  десет дни ходеха с майка  на рехабилитация в Карловските бани, сега град Баня. Тогава аз я замествах.

Оборудвахме фитнес заличка в къщи, и с Ана-Мария и децата подържахме форма за плажа.

- Скъпи, спиш ли  - прошепна Ана-Мария

- Да...

- Лъжеш, не спиш

 И се прехвърли отгоре ми. Златното синджирче със зодийките се включи с ритъма на гърдите й и подскачаше.

- Искам те в мен,... искам детенце,... искам отново момченце,... все още го можем - шепнеше тя настоятелно - Ооох, топличко

Отпусна се блажено върху ми, потръпвайки от  нежност и удоволствие.

              И след девет месеца Теодор изплака...

Отново радост из къщи, този път с възторжените викове и възгласи на Варвара и Димитри, въртяха се смешно на едно краче, плескаха с ръчички.

Мама Варвара със сълзи на очи сподели

 Да, това е дар от бога, Теодор. И ти Петро, и Ана-Мария сте израсли сами, без братя или сестри. Радвам се за вас. Бъдете всички щастливи, деца мои.

 Теодор бързо наедряваше, сучеше, спеше, и ако е гладен или наакан, огласяваше с рев къщата. А майка, Ана-Мария се стремяха да го успокояват. Малките Варвара и Димитри с играчки в ръка бяха в готовност да се включат .

             Лятните месеца настъпиха. Изпратихме трите деца с майка и татко на свободно отглеждане в Песнопой, придружихме мама Варвара на летището на път за Люксембург, и от там ще лети за България.

В нейно отсъствие аз отново поех холдинга. Не се фуках да ходя с Мерцедеса на работа и да долавям зависливи погледи, а с Фолквагена Пасат отивах, даже и не паркирах на служебните места.

Днес бе събота, изглежда ще е горещ ден. Даже и птичките мързеливо дремеха из клоните на дърветата. Слънцето се показа изведнъж голямо и жълто-червено. Климатикът подухваше хладинка., Ана-Мария бе полегнала на плещите ми, сякаш да слуша сърцето . Топличката й ръчичка бе замряла някъде под диафрагмата ми.

- Ана-Мария, не спиш нали - попитах

- Да...

- Да, значи  не спиш, така ли

- Да...

И доказателството, че ръчичката й потегли бавно и нежно надолу.

- Петро, а искаш ли...

- Искам...

И продължихме нежността си без повече думи

Краката й се сплетоха около кръста ми, почувствах впитите й пръсти по гърба си, замираше за миг, отново се впиваха в мен. Издебнах и я прехвърлих отгоре ми, настани се удобно. Гърдите и синджирчето със зодийките заподскачаха.

Гледахме се така, все едно го правим за пръв  и последен път. След Теодор, тя се бе обезопасила и любовта ни продължаваше да е бурна и спонтанна.

Задържа се така. Зениците й се разшириха и нежен стон възвести приятното й изживяване, поразмърдах се  няколко пъти и замряхме така. Зодийките се укротиха и кротко ни гледаха от плочките си.

Някои казват, закусваме и пием кафе мълчаливо, а ние напротив със закачки и смехории. Даже когато сме насаме с децата, ще топнем пръст в меда или тахъна и ще ги  мацнем по бузките сред всеобща врява..

- Ана-Мария, момичето ми, смятам днес да отида в къщата на мама Варвара, после в другата къща на улица ''Александро'', все нещо ще има да оправя, най-малкото да проверя автоматичната поливна система, че в тези горещини

 е опасно без вода. После ще погледна и тук, а утре можем да сме цял ден на плаж.

Тя се засмя, кимна с глава и щипна бузката ми...

                  Бях вече в къщата на улица '' Александро'', така просто възприехме да я наричаме. Оправих тук-там капковото, отрявях някои сухи листенца.

Седнах  на  ниската ограда на терасата. Замечтах се, или по-скоро си спомних като на филмова лента...

Безпомощно стоя на оградата пред широко отворените прозорци и врата.

Погледът ми попадна на гаражната врата, и сега заключена с два катинара, нали вътре е Форда.

Автомонтьорът Левенти,...'' А, страшни машини са,...Ама ти нямаш преглед КТЕЛ, застраховка, данък, шефът ще ги уреди, взема 10 евро за услугата '' А Левенти само се усмихваше и гордееше със свършената работа. Спасил  ме е от глоби и неприятности из Полицията.

Небръснатото лице на Гошо,...'' След като ме спаси от онова падащо скеле, и след оня разговор с мама, вече не пия ''

Дали съм го спасил и от двете злини не знам, а неговите първоначални съвети, те не ме ли спасяваха , те не ми ли показаха верния път.

Мадам Натали,...все така хубава и чаровна '' Господин полицай, това е Пиер, мой племенник, помага ми понякога,... а как да се сдобие с документи ''.  С риск за себе си, със самообладанието си ме спаси тогава.

Кирия Варвара ,...'' не е сгрешила с препоръките си,... Един ден всичко това ще бъде твое, Петро. Не мое,мама Варвара, а наше, на децата, на Ана-Мария и  на мен,..,Да, прав си, ти винаги поставяш семейството си над всичко ''.

Майка Светлана,...'' Аз ще ви помагам, мога да излезна в пенсия, ще се грижа за децата. ''

Так-так-так, отривисто стегнато потракване на дамски токчета по плочника в двора.

Моят ангел-спасител, емигрейшън офицер, госпожица Ана-Мария Лазариду,...'' щом е от благодарност, ще намеря време ...

- Петро, бременна съм, ще си имаме момиченце, Варвара.

- Петро, отново съм бременна , момченце Димитри, на българския ни татко.

- Петро, щастлива съм, ще си имаме момченце Теодор, дар от бога...''

Почувствах замъглен погледа си, а едно ми е леко на душата.

- Петро, момчето ми, добре ли си - ръката на Ана-Мария нежно галеше косата ми

Замигах често-често, за да прикрия навлажнелите си очи.

- Да скъпа, добре съм,...просто се разнежих нещо

- Да седна ли до теб - прошепна тя

Подадох й ръка. Бедрата ни се опряха едно в друго, както преди години. Присегнах се и я прегърнах.

Опряхме  главите си. Полъх на ветрец донесе мирис на разцъфнал жасмин и лимони, и весело се заигра с кичурите ни.

            Отнякъде се появи пчеличка, направи вълшебно кръгче около нас и отлетя нанякъде.

            Листенцата на маслината се разлюляха, потрепериха . През тях се промъкна слънчев лъч и огря златното синджирче със зодийките, а те заблестяха....

край....