Колумбия, Южна Каролина, малко след полунощ. Вечерта все още бе в началото си, а както знаем, в тези среднощни часове по принцип се случват най-красивите и интересни неща. Тази мисъл крепеше съзнанието на Холдън, който вече бе решил окончателно какво ще прави от тук нататък. Щеше да го направи сам, но не защото нямаше приятели - напротив, имаше. Просто (почти) всички нямаше да могат да се впишат в картинката. А и Холдън си бе набил странната мисъл в главата, че това е негова си лична битка, която трябва да проведе сам... и евентуално да я спечели.
И така, той напусна стаята си, радвайки се, че отново може да подиша свеж въздух. Бе излизал и по-рано през деня, но просто нямаше място за сравнение. Холдън намираше във вечерта едно налудничаво очарование, което го привличаше като магнит. Среднощната разходка му действаше успокояващо, въпреки моментите, в които си мислеше, че някой го следи. Тогава, Холдън просто поглеждаше нагоре към небето и звездите и си казваше "Какво е живота, ако няма ...