Толкова беше студено, че се чувстваше сякаш вдишва хиляди миниатюрни иглички, които преживяваха мимолетния си кристален триумф, преди да се превърнат в обикновени капчици вода. Дишаше дълбоко, наслаждавайки се на усещането, крачейки безцелно по приказно грейналата улица. Беше Коледа! Как не и се прибираше у дома. "Дом" - иронично се подсмихна тя. Нали там не я чакаше никой.
Впускайки се в надпреварата на живота, гонейки цели, стремежи, кариера не усети кога годините се изляха като фини песъчинки мужду пръстите и`, докато тази сутрин не видя една непозната да я гледа от огледалото. Остаряваше! Неусетно!
Крачеше в бялата пухкавина на снега, а безбройните коледни светлинки искряха по него като съндък с тайно пиратско съкровище. Изведнъж във въздуха се разнесе уханието на канела и в съзнанието и` нахлу неканен спомен от детството, който като филмова лента бясно се завъртя пред нейните очи. " Топлата ръка на мама, усмивката на татко, блесналите очи на сестра ми, баба до камината, дядо с нар ...