Кодиран текст — без полза и без вреда (?)

Списъкът на незабравимите се отличава (коренно и в „короната“ си!) от този на забравените, но нима не е по-важно ти да не си в никакъв списък — за да не могат да те зачеркнат (когато на някого му скимне тази идея)?...

Вписан = видим. Видим = уязвим. Невидим = лишен от социален статус!

Да ти дадат Звезда на славата е чест, все пак. Да те зачеркнат от списък с имена — човешка прищявка. Истинският ужас е да чакаш безропотно да впишат името ти в некролог!

Благодарение на молива, нас ни вписват в различни списъци. Моливът и да бъде счупен — за да не бъдем зачеркнати, — на върха му има гумичка... (А Excel-файлът — още по-страшен, защото там те изтриват с едно „Delete“, без грам драма!)

Всички от VIP-списъка те канят на гости, за да им слугуваш, а не за да ги командваш, но не ти го казват директно, за да им уйдисаш на акъла...

По-лошо от зачеркването е зависимостта от вписването, акта на одобрение от другите — хората, от които зависи статусът ти в обществото. Скритият потенциал и талант без това одобрение са нищо — нищожни, дори утопии не са! 

Ако не си в ничий списък, ти си свободен, но — и самотен...

И (о, боже мой!) няма кой да ти звънне да си платиш данъците!

Нито пък SMS ще получиш: „Срокът изтича...“.

Дори спамът в пощата ще те забрави!

Тогава, така или иначе — кой си ти? Свободен човек или... невидимото съдържание между редовете в списъка на несъществуващите?

(Ех, да можех и аз да чета между редовете...)

КРАЙ