13.05.2014 г., 21:02 ч.  

Спомен от миналото 

  Проза » Разкази
717 0 1
5 мин за четене

 Беше като всички останали деца. Щураче, което се чуди каква глупост да измисли. Често се мотаеше с момчетата, просто защото нямаше други момичета от квартала, но това не ù правеше впечатление, дори се радваше. Беше тяхната "кралица". Светло кестенявите ù, къдрави коси винаги се мяткаха пред лицето ù и я дразнеха. Зелените ù очи винаги блестяха, къде от плач, къде от смях, къде от някоя луда идея. Не сваляше шарените часовници от ръцете си, затова след всяка баня се налагаше да ù купуват нови. Все се катереше по дърветата, по оградите и къде ли още не. С момчетата крадяха капачките от джантите на колите и ги колекционираха. Правеха си замъци от кашоните, оставяни пред контейнерите и магазините. Играеха по изоставените строежи. Обикаляха целия град, повечето хора ги познаваха и им се радваха или им мърмореха, бяха желязна компания. Все се мотаеха нанякъде, но всяка вечер точно в 21:00 тя винаги си беше вкъщи. Не по нейно желание, разбира се. Братовчед ù беше в компанията и отговаряше за нея. И така, те растяха заедно. Тя вече беше на 14. С шайката задружно изпушиха първата си цигара, прелистиха набързо едно мъжко списание, след което тя остана потресена. Обзе я ù любовната вълна. Хлътна по най-стеснителното момче от компанията. Незнайно защо, може би защото бяха пълни противоположности. Тя правеше каквото ù скимне, беше и много изобретателна, а той беше несръчен и винаги мислеше и внимаваше за всичко. Една вечер тя реше да го изпрати. Да, правилно прочетохте, тя го изпрати. Говориха за това, че един от съседната пресечка се е сдобил с компютър и възнамеряваха да го посетят. Когато стигнаха до къщата на момчето, тя отметна косата си назад, както бе гледала по телевизията. Усмихна му се. Прегърна го. Той се вцепени. Тя се отдръпна, след което бързо го целуна и избяга. Вече се броеше, че са гаджета, тъй като всеки ден се държаха за ръце. Всичко, по детските ù представи, беше перфектно. Но изведнъж се случи преврат, както в повечето човешки съдби.

 Родителите ù се разделиха и тя замина заедно с майка си в родния ù край. Болеше я. Беше ù тежко. За приятелите, за разбитото ù семейство. Плака всяка вечер в продължение на няколко месеца. След това започна да свиква. И да се променя. Преди копираше повече поведението на баща си, беше изключително забавно, прямо и общително дете. Сега стана по-сдържана като майка си. Не беше толкова общителна, притесняваше се, стана срамежлива. Въпреки това бързо откри приятели, които са с нея и до днес. Все още беше така мила и усмихната, но не винаги беше истински щастлива. Осъзна, че е много по-лесно да се общува с момчета, но си пасна идеално с приятелките си.

 И така изминаха доста години. Продължаваше да е мъжко момиче, но само вътрешно. Беше се превърнала в млада и красива жена. Нежността и въздържаността бяха надвили дивачката в нея. Занимаваше се с обичайните неща. Работа, семейство, деца. Веднъж реши да посети мъжа си в агенцията му за недвижими имоти. Беше купила пица, искаше да го изненада. Но изненаданата остана тя. Офисът не беше подреден и не усети цитрусовия парфюм на съпруга си, с който той буквално се поливаше всяка сутрин. В съзнанието ù се запечата нежен дамски аромат, близък до магнолия. Всичко беше разхвърляно. На скъпия бял диван мъжът ù най-лежерно правеше секс с красива непозната. Тя първоначално зейна, след което се окопити и се усмихна на заловените на местопрестъплението. Остави пицата на бюрото и нещо в нея се преобърна. Кръвта ù бушуваше на пълни обороти. Осъзна, че няма да има продължение на милата и добра съпруга. Старата лудост я обзе. Хвана момичето за косата, отвори вратата на офиса и въпреки нейния плач и молби я избута на пода отвън. Имаше най-малко двама служители, които не знаеха къде се намират от гледката. Изхвърли дрехите ù в близост до нея и затвори вратата. Мъжът ù продължаваше да седи гол насред стаята. Тя му обясни, че пицата е с пеперони, както я обича, пожела му бон апети, прати му въздушна целувка и си тръгна. Той не обели и дума. Когато се отдалечи от сградата, една сълза се спусна по лицето ù, тя бързо я изтри. Уважаваше съпруга си и беше привързана към него, но не го обичаше така лудо и пламенно, както си трябва. Прибра се вкъщи, взе децата и отиде на гости на баща си, тъй като майка ù бе в чужбина. Каза на синовете си, че ще останат само седмица. През тази седмица тя мисли много. Градът беше голям, можеше да намери работа в сферата си. Децата щяха да са в прилично училище. Защо да не остане. И така седмицата стана месец, синовете ù не бяха особено очаровани, затова скоро щяха да се приберат.

 Веднъж, докато паркираше, през супермаркета забеляза, че един мъж несръчно събира продуктите, изпадали от торбите му. Засмя се. Влезе, напазарува и когато тръгна към колата си, мъжът все още беше там, но този път беше приклекнал и търсеше нещо под колата си. Любопитството не я остави на мира и тя се приближи.

 - Какво има? Мога ли да ви помогна? - попита тя направо.

 - Портфейлът ми. Не знам как, но се озова под колата.

 - Дръпнете се, аз ще го извадя. Имам дълги ръце! - засмя се тя.

 - Ама как?! Вижте се, с този панталон и това сако... Аз ще се справя, благодаря ви.

Тя не каза нищо, само леко го избута и без да мисли, легна на земята. Протягаше се, въртеше се и най-накрая го измъкна. Подаде му го и се усмихна. Той я наблюдаваше как изтупва дрехите си и мълчеше. Видя огромен червен часовник, който се пиеше със бежовото ù сако. Загледа се в очите ù и изпусна портфейла.

 - Благодаря ти, ужасно съм несръчен.

 - Ти... - каза тя тихо и ококори зелените си очи.
 - Да, аз съм!

Тя го прегърна силно. Той нея също. Бяха се открили след толкова години. Детската любов. Онази, с пеперудките в стомаха. Говориха си с часове. Той беше женен, имаше и малка дъщеря. Няколко дена бяха постоянно заедно. Една вечер той я изпрати до тях.

 - Сега позициите се сменят. - засмя се тя.

 - Така е. - каза той и я прегърна.

Тя, за разлика от него на времето, също го прегърна, без да се вцепенява. Все пак вече бяха големи хора. Той обхвана лицето ù с ръце и я целуна. Беше истинска целувка, не като онова мляскане от преди години.
 - Остани завинаги с мен. - прошепна той.

 - Не мога. Ти също не можеш.

© explose Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??