... Времето беше мрачно и тягостно. Големи черни облаци закриваха слънцето и предвестяваха силна буря. Последните пешеходци подтичваха с надеждата да се приберат сухи у дома.
На терасата на порутена триетажна къща се появи четиринадесетгодишно момиче. Вятърът подхващаше дългите му руси коси и ги вееше в безпорядък. Невиждащият поглед на девойката бе отправен някъде в даличината. Пред очите ù изникваха безброй картини - коя от коя по-ужасни.
Дъждът глухо затрополи по прозорците на къщите, а черни мълнии разкъсваха небесата. Макар че водните капки мокреха момичето, то не се прибра. Беше безчувствено към света... Пред погледа му се разиграваха страшни, ужасяващи сцени...
... Лятото на 2006... топло, задушно, приятно... Жана и семейството ù са на плажа... Баща ù влиза в морето, след него брат ù, сестра ù, майка ù... Ето че и Жана се присъединява към тях... Плуват все по-навътре и по-навътре, смеят се... изведнъж се чува писък. "Помощ! Помощ!" Брат ù и сестра ù се борят със водната стихия, ...