Спомени

... Времето беше мрачно и тягостно. Големи черни облаци закриваха слънцето и предвестяваха силна буря. Последните пешеходци подтичваха с надеждата да се приберат сухи у дома.
 На терасата на порутена триетажна къща се появи четиринадесетгодишно момиче. Вятърът подхващаше дългите му руси коси и ги вееше в безпорядък. Невиждащият поглед на девойката бе отправен някъде в даличината. Пред очите ù изникваха безброй картини - коя от коя по-ужасни.
 Дъждът глухо затрополи по прозорците на къщите, а черни мълнии разкъсваха небесата. Макар че водните капки мокреха момичето, то не се прибра. Беше безчувствено към света... Пред погледа му се разиграваха страшни, ужасяващи сцени...
... Лятото на 2006... топло, задушно, приятно... Жана и семейството ù са на плажа... Баща ù влиза в морето, след него брат ù, сестра ù, майка ù... Ето че и Жана се присъединява към тях...  Плуват все по-навътре и по-навътре, смеят се... изведнъж се чува писък. "Помощ! Помощ!" Брат ù и сестра ù се борят със водната стихия, но тя ги повлича надолу... Родителите ù  обезумели се гмурват след тях... и никога вече не изплуват... Жана вика за помощ, опитва се да ги спаси, но водовъртежът я грабва и тя потъва във водата... Нечия ръка я сграбчва за рамото и я измъква... Момичето губи съзнание...
... Събужда се в бяла болнична стая. Оглежда се за семейството си, а в този момент към нея се приближава докторът. Изглежда смутен, объркан,  пълен със състрадание... Съобщава ù тъжна вест - във водоврата са загинали всички - майка ù, баща ù, братчето и сестричето ù... Жаниният вик разкъсва мъртвата тишина, която цари в болницата, и сълзите ù потичат, сякаш откъснати от нейното разбито сърце...
... Дъждовните капки се смесват със сълзите на девойката...
- Господи! Защо ме пощади? Защо не уби и мен? Защо? Знае ли някой колко ме болеше през тези... три години без тях?  Защо ми ги отне?
Гласът ù, пълен с болка, изтъня и се скъса като тънка хартия... Светкавица разкъса мрака...
... Сякаш и времето бе съпричастно на мъката на момичето... Жана дълго стоя изложена на дъжда и вятъра... Но не ù беше студено... Отвътре тя бе изсушена... сърцето и душата ù бяха сковани в дебела ледена обвивка... от самота...