Ralina13 (Ралица Стоева)
74 189
30.12.2007 г., 15:38 ч.

Спомени 

  Проза » Други
964 0 5
1 мин за четене
 

Гади ми се... От нищото. От псевдоотношенията. От мухъла във думите ми се гади.

Люспа по люспа - беля кожата си... и броя настръхналите косъмчета.

Разголвам душата си, разголвам коленете си... и бродя.

Многолики тревоги. Засядат в гърлото. Като рибна костица. Неизказването водело до задушаване.

Как искам още минута. Нямам минута.

Блъскам. Треска. Мисли. Светкавица минава през главата ми: утрото надипля пердето в стаята ми - усмивка на кафеви очи. Не искам усмивки. Не искам кафеви очи. Не искам надиплени пердета.

Мразя стъклените замъци. Потопени в меко синя тишина. А светулките ме търсят да говорим. Как да им обясня, че няма да светя?

Зениците драскат лицето. Строя си убежища. И копая. Копая в пух. Копая в пепел и прах. А паяжина плета между пръстите си.

Спъвам се - как мразя да се спъвам. Форсирам. И стискам. Ръцете ми стискат. Тялото ми стиска. Машина. Сдъвквам и плюя.

Точка на пресичане. Нетърпеливо срещане и консумиране. И съхранение. Като хербарий.

Хербарий-отражение...

Повдига ми се. Докога? Докато форсирането не ме прати в калта, в която пикаят кучетата. Докато копнежите ми не се отъркат гнусно в мен. Докато не се спъна.

Този път за последно.

 

© Ралица Стоева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • непоносимост изразена по оригинален начин.
    много ми допадна. с много обич, Ралица.
  • Добро е!
  • Усещам празнината ... В себе си, във куклата, в празните очи ...


    Страхото е !!!
  • Браво, Ралица!!! И на мен ми се гади от псевдоотношенията...Имаш странен, впечатляващ изказ!!!
    Браво и на теб, Ани - невероятен текст си оставила в коментари! Не знам дали се вписва в идеята на авторката, но на мен ми се видя логичен завършек.
  • Калта е лепкава и съвсем задушава неизказаностите. Пресъхваш. Пресъхва и калта. Пръст. Глинена пръст. Напукана. Пръстите те болят от ровенето и пак не можеш да проправиш тунел. Дори не плачаш. Просто чакаш да завали. Да се размекне калта. Казваш си за последно и дано този дъжд бъде особен, за да иплуваш и полетиш.
    Браво!
Предложения
: ??:??