30.03.2005 г., 13:39 ч.

Спомени II 

  Проза
1178 0 1
34 мин за четене

***

-         Нека започнем със списъка на гостите на това парти. Може би, някой ще ни направи впечатление. Освен това сигурно е имало и видеокамери...

-    Напълно си прав, не може да няма. – съгласи се Станев

-         Как ще стане?

-         Ирена сама ще вземе списъка...

***

-         Добър ден! – Ирена се усмихна мило

-         Добър ден! С какво мога да ви помогна? – попита мъж на около 45 годишен

-         Искам да поговорим за нощта на убийството на Светлин Василев. Интересуват ме някои особености...

-         Да не сте от полицията? Вече ни разпитваха милиони пъти и нищо не направиха по въпроса... – попита недоверчиво човекът и горчиви нотки се прокраднаха в гласа му.

-         Не, аз съм репортер. Искам да изясня ситуацията. Знаете, че там където полицията спира, защото нещо не трябва да се разбира от обществото, ние винаги продължаваме. Затова, помислете дали има нещо, което сте пропуснали да кажете на полицията?  – и смело се усмихна.

-         Добре. Влезте...Дано мога да сам ви полезен с нещо...Всички подробности бяха, както го пишеше по вестниците и докладите. Няма, какво да махна или прибавя...

-         Искам да знам, дали е имало видеокамери и списък с гостите?

-         Разбира се…– и изчезна зад някаква врата.

-         Ето...Нека ги изгледаме материалите...Не мога да ви ги дам, обаче...

-         Добре.

***

 

-         Кой е това?

-         Ами Генерал Пенев...

-         Не, не той...А този тук, дето се оглежда, дето отива при Василев...Ето тук му казва нещо...

-         Не знам, не съм го виждал...Отивам да намеря списъка, вие гледайте....

И излезе от стаята. После Ирена изумено гледаше как същия този, слага нещо в питието й и как го дава на Василев да й го занесе...Извади малък фотоапарат и снима екрана, който ясно показваше лицето на човека, който най-вероятно стоеше зад убийството на Василев.

-         Ето и списъка, него вече мога да ви дам...Но, какво ви е?..Изглеждате уморена.

-         Добре сам...

-         Бяла сте като платно...

-         Трябва да тръгвам. Благодаря ви за помощта...

Тя бързаше...Знаеше, че всеки момент ще изпадне в безсъзнание... Поредният пристъп и щеше да забрави всичко видяно. Едва излезе от вратата, срещна разтревоженото лице на Вини и потъна в тъмнина.

***

-         Не искам да се мъчи така...Става все по зле... – Вини замислено гледаше през прозореца на болничната стая.

-         Тук ще се грижим добре за нея...- отговори най-добрият му приятел

-         Надявам се. Направи всичко за нея, братле...

Вини излезе от стаята. Тръгна към изхода на болницата с твърдото решение да разнищи всичко.

***

Чакаше на спирката метрото. Някаква възрасна жена го наблюдаваше странно...Тръгна към близката бутка с вестници...Тя мина покрай него...

-         Побързай момче, нямаш никакво време – в погледа и се четеше загриженост и разбиране...

-         За какво, по дяволите говорите?

-         Тя има малко време...

Вини понечи да каже нещо, но възрастната жена продължи пътя си без да се обръща и той запази думите за себе си, гледайки я с объркване.

***

Вече в дома си, включи лап-топа си и започна да търси имената...Скоро му стана ясно, че така нищо няма да намери и излезе. Реши да посети млад хакер, на който скоро беше спасил задника от затвора...

***

-         Охо, човече...Какво те води насам? – усмихма му се 22 - годишно момче.

-         Имам нужда от помощ.

-         Разбира се, какво да бъде този път...Проверка сметките на..?

-         Искам да проникнеш в личните компютри на Генерал Пенев...На министри, политици, ако трябва. На всичко свързано с банкови сметки, заповеди, снимки...Всичко...Сложи им някоя лепка, ако трябва. Всичко свързано с мисиите. Кой, защо, как?...Всичко, което можеш да намериш, всяка подробност.

-         Чакай, човече...Това е доста сложно, не съм го правил до сега...

Вини впи сините си очи в пъпчивото лице на хакера и каза:

-         Можеш или не?

-         Да...Мисля, че да...Ще ми трябва време обаче...

-         Имаш го за сега...Отивам за кафе...

-         Вземи двойни...Ще се стои цяла нощ най-вероятно.

 

***

-         Какво е това тук?

Вини посочи към огромна сума пари, които отиваха към някаква сметка на Василев...

-         За какво може да са тези пари?

-         Нямам идея. Трябва по някакъв начин да влезем в компютъра на Василев, но как да стане...

-         Не знам как става това, но в момента Василев е в интернет...Засякох го. Как е възможно, нали е мъртъв?

-         Какви глупости говориш, това е невъзможно. Иначе идея нямам...Виж му сметките...

-         Аз работя към фирмата, която му доставя интернет и това тук е точно той или някой работи на неговия компютър...Иначе такива попълнения има и то не е едно....

-         Странна работа. Утре пак ще посетим дома на г-н Василев...Благодаря ти хлапе и нали знаеш, не си ме виждал.

 

***

-         Добър ден! – приветливо се усмихна Вини

-         Добър ден! – отвори му същият Господин, кайто преди 2 дни отвори на Ирена

-         Мога ли да ви помогна с нещо?

-         Търся г-н Василев, аз съм от интернет доставчиците му. Появил се е накакъв хакер, който тършува навсякъде и ще е добре да погледна личния му компютър.

-         О, ами той е при съпругата му, сега тя го ползва...

-         Не знаех, че е женен...

-         Никой не знае, тя е неговата тайна...Никой не би одобрил подобен брак. Тя не живее тук...Ще я намерите в Богатия квартал, ул. "Бонжур" 15

-         Благодаря ви...

***

Мразеше този квартал, беше бъкан с богати отрепки, които правеха каквото си искат и въртяха всичко на малкия си пръст. Къщата беше огромна, градината подържана с вкус...Пресегна се да натисне звънеца и мелодичен глас прозвуча от другия край.

-         Да?

-         Добър ден! Аз сам от интернет доставчиците, работих със съпруга ви преди. Причината, поради която съм тук е, че има голяма вероятност да са проникнали в компютъра на съпруга ви и искам да проверя дали това е така...

-         Заповядайте...

-         Заповядайте г-не, госпожа Василева ви очаква.- отвори му млада жена, най-вероятна камериерката...

Очакваше застаряваща дама на средна възраст, съкрушена от смъртта  на съпруга и, но това, което видя надмина всичките му очаквания...Към него вървеше млада жена...Към 25 – 27 годишна със светла къса коса и невероятна фигура. Вини присви подозрително очи...”Нещо гнило става тук”.

-         Здравейте,  сладко му се усмихна тя.

-         Здравейте...

-         Компютърът е в моята стая. Сега аз работя на него...Влизам в Интернет понякога...

-         Точно затова съм тук, да проверя дали няма да имате проблеми с това...

-         Заповядайте тогава.

Вини влезе в невероятно кичозния и дом...Всичко беше перфектно и от класа. Картините, мебелите, завесите...Всичко.

-         Насам, моля.

Тя го въведе в малък кабинет...На бюрото се намираше компютърът на Василев. Той се запъти към него, включи го и започна да проверява за това, което търсеше, а именно банковите сметки...

-         Нещо за пиене? – попита го сладката блондинка

-         Да, може...

-         Какво да бъде?

-         Студен чай, ако имате...

-         Разбира се, сега се връщам...

А той се възползва от момента...Не беше необходимо да търси дълго, за да се увери, че всеки месец в продължение на 5 години в приходите му са влизали по 10 000 евро. Само трябваше да разбере от кой и защо...

-         Чаят – тя му подаде голяма стъклена чаша с чай и много лед

Момичето наистина беше прекрасно...Как по дяволите се е сдобил с такава жена. Отпи от чая и се наслаждаваше на гледката...

-         Как се казвате?

-         О, колко несъзпитано от моя страна...Силвия Василева – представи се чаровното създание – А вие?

-         Венцислав Ненов...

-         Много ми е приятно. Всичко наред ли е с компютъра?

-         Да, разбира се...Имаше лепка, но сега всичко е наред. – усмихна се Вини

-         Благодаря ви...

-         За мен беше удоволствие...

 

***

Вини замислено се запъти към колата си. Нещата съвсем взеха да му се изплъзват. Защо е крил такова съкровище?...От къде идват всичките тези пари и за какво са му превеждани цели 5 години? Набра телефона на Станев и му разказа всичко, което беше научил...

-         Всичко това е много странно и не знам как да си го обясня...- започна Вини с опасенията си.

-         Не мен също ми е странно, особено за парите... - съгласи се с него Станев

-         Искам да прегледаш списъка с гостите от партито, някой може да ти говори нещо...

-         Добре, аз сам си в къщи...

-         Добре. Как е Ирена?

-         Все така. Идва от време на време в съзнание, но за кратко...

-         Нещо разбра ли се за това, какво са и дали?

-         Още не...

Няколко секунди мълчание последвано от монтонното.

-         Добре, ще се видим.

***

Реши да отиде и да извади снимките от фотоапарата на Ирена и после да отиде при Станев за да измислят план за дайствие. Човекът, който Ирена беше снимала му беше познат. Беше го виждал при Генерал Пенев. Често бяха говори за нещо и винаги след тези разговори Генералът беше ужасно замислен. "Какво ли му е говорил?"... Да можеше само да разбере...Обади се на секретарката на Генерала и си изпроси телефона на Пиарс Бисати в замяна на романтична среща...Мургав тип, ненабиващ се на очи...Човекът от снимките...Записа телефона му на гърба на снимката и се запъти към дома си. Имаше нужда от сън и почивка, а и утрото винаги е по - мъдро от вечерта.

***

Някакво позвъняване го измъкна от сладък сън. Пресегна се и събори будилника на пода. Отвори очи и се запъти към банята...След час се чувстваше абсолютно буден и отпочинал...Излезе навън и взе сутрешния вестник...Готов за...Той изведнъж се запита "Какво ли имаше да върши днес?". Включи телевизора и се загледа в предаване, което не му говореше нищо. Мислите му бяха хаотични. В него се надигаше някаква паника, която не можеше да се обясни. Чувстваше се странно и не знаеше защо... Тревожните му мисли бяха нарушени от позвъняването на телефона...

-         Здравей, тръгваш ли вече?

-         За къде? – попита автоматично Вини, без да има идея за какво му говорят

-         Към нас, забрави ли? – Станев се раздразни леко

-         Кой си ти? – попита подозрително Вини

-         Кой съм аз ли?! Боже...Стой там, чуваш ли...Никъде не излизай, идвам при теб.

Вини смръщи вежди и хвърли телефона. Реши все пак да изчака въпросния...тип.

***

На вратата се позвъни. Вини се отправи към нея и отвори...Някакъв човек стоеше и го гледаше разтревожено...

-         Познаваш ли ме?

-         Нямам идея кой си. Какво правиш тук?

-         Коя ти е фамилията?

-         Кой ти дава право да влизаш в дома ми...Но изведнъж спра...Не помнеше, не знаеше даже малкото си име...

-         Легни на дивана, бързо...и спокойно – нареди Станев

Телефонът беше захвърлен на леглото в другата стая, Станев го взе и се обади на приятеля на Вини

-         Здравейте, обажда се колега на Вини. Мисля, че са му дали същото като на Ирена, елате колкото може по - бързо...

                                                                                                                                                     /следва продължение/

© Марина Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??