1.12.2011 г., 9:13

Спомени от детството- Трета част

580 0 0
1 мин за четене

    С приятелката ми Д.  сме връстнички. Тя е по- голяма от мен с 20 дни. Живееше в къщата на дядо си срещу нашата къща.  С нея играехме  с кукли. Тя имаше много хубава кукла, спяща, с чудесни бели зъбки, които се виждаха от полуотворените устнички, и с коса, която можеше да се реши. Тогава в магазините нямаше такива. Беше "чужденка". Моята беше много обикновена - от пресован картон с нарисувано лице  с боя, която накрая започна да се лющи. Въпреки това аз си я обичах.

  Родителите на Д. решиха да строят малка къща в двора на дядо ú.  Тогава дойдоха цял катун цигани, за да направят кирпичи от кал. В квартала ни имаше голяма поляна, обрасла с трева и тръни. Там се установиха циганите заедно със семействата си, каруците, конете и кучетата. Настана голяма олелия по цял ден, а и вечер. Мъжете изкопаха голям трап, започнаха да месят калта със слама и вода. После изсипваха калта в калъпи от дърво. Готовите кирпичи се изпичаха на слънце. Ние наблюдавахме отдалече с голям интерес. Решихме, че и ние можем да си направим къщичка от малки кирпичи. Речено-сторено. Един ден разчистихме малко място на двора на Д. и замесихме кал в една дупка. Направихме  кирпичета и ги сложихме в калъпи от кибритени кутийки. Чакахме нетърпеливо да изсъхнат и започнахме да "зидаме", като изкопахме първо място за основите, които бяха от парчета плочки. Зидахме, като мажехме с кал и редяхме кирпичи. Скоро къщичката стана готова. Бащата на Д . беше дърводелец и ни даде дъсчици за покрив. Къщичката имаше прозорци и врата. Като изсъхна, помня, че решихме да я украсим с рисунки. С водни  бои нарисувахме някакви цветя. Тя не  можа да остане дълго цяла. Една сутрин някой я беше развалил, може би за да не пречи на строежа или  пък  някое дете на циганите беше я унищожило. С това  се сложи край на строителните ни дела.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Т Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...