Спомени за всички тъжни курви (по Маркес с малки отклонения)

Онези малки тъжни курви с тънки талии и огромни задници, които ще изчукаш… ще пият соковете ти с наслада и ще те оставят зависим от мъглата в очите им, да се въргаляш в леглата им, загубил собствената си идентичност и всеки опит да се измъкнеш от тях ще приключва плахо между гърдите им, които ще обливаш със сълзи и целувки... и споменът за малките им мръсни лица ще те съживява в нощите, в които няма да притежаваш себе си, ще разкъсва плътта ти на вчера и утре, а днес ще съществува, само когато опитваш отново соления вкус на пръстите им, да чуваш тихите им дрезгави гласове, казващи прости тъжни думи, чиито смисъл не разбираш... Ще наслагваш картина след картина, само ще сменяш главната буква и онази мръсна къща ще отваря пазвите си за вас, ще пали свещите на свещените си любови в евтини, разстелени по стените платна на слепи художници... Ще търсиш зад всяка врата нечии устни, нечии гърди, нечия влажна дупка, където ще влизаш изведнъж, завинаги ще поемаш миризмата им в кожата си, ще запомняш цвета на всяко изкуствено цвете, забодено в косите им, под белезите от изгорено утро по челата им, а горещият ти дъх ще излиза на стъклени парчета от устата ти и ще реже тъмната им плът до болка. кротките им спомени ще влизат под миглите ти, ще рисуват неясни картини, ще пеят странни песни, пишат тайни думи и ще споделят с теб всяка красива капка истина, която не си готов да преглътнеш... Ще зачеваш със всяка една от тях сънищата си, истинските си пътища, неотворените си врати, ще познаваш всяка своя сълза в очите на синовете им, ще търсиш незапомнената нежност на майчиното им мляко, ще искаш да вкусваш звездната им закуска, сладките питиета, оставени на лакирана масичка за шах, ще се криеш зад тежките завеси с надеждата да зърнеш напращелите им кореми, в очакване да погълнеш всяка капка от мъката им и тяхната незапочната никъде съдба... Ще очакваш тъмнина зад клепачите им да изсветлее, ще постилаш сладките си надежди под тежките им глезени и ще тръпнеш, забил нокти в дланите си, без да можеш да произнесеш на глас нито едно от имената им... и ще се раждаш във всеки писък, отекнал между зъбите на вселената... а краката ми ще бъдат смели и ще обходят северния ти полюс, преди да си замръзнал окончателно, ще приемеш всяка тънка болка в процепа между клетките си, ще заспиват в ръцете ти онези малки мигове, в които топлината на гласа ми все още ще носи спомена за всички твои тъжни курви.