Бях поседнала на пейка в кварталната градинка, за да се припека на слънце и да послушам академичната полемика на гларусите, емигрирали от крайбрежната ивица навътре към сушата, богата на казани за боклук. Още отдалеч познах леля Мита, известна в квартала със своята оригиналност... Ексцентричка откъдето и да я погледнеш. Върху боядисани коси с цвят на бебешко аки и бухнали като купа сухо сено, носеше прозрачна копринена кърпа. Отпред се поклащаха неотменните три метални ролки. С лице, напукано от времето и неестествено бяло от помади, приличаше на мим. Леко издадената брадичка и святкащите зелени очи говореха за свежест и бодрост на духа. И както винаги, върху помръкналата шия се мъдреха три реда перли, от най-изкуствените и от най-грозните. Вежди, високо повдигнати с помощта на черния молив, тъмно червило върху устните и изобилие от задоволство и самочувствие в осанката.
Още като ме забеляза, се устреми към мен:
- Ти кога свари да оправиш къщата си, ма Фанче, та си дошла да подпираш пе ...