Среща
1 мин за четене
Срещнали се Животът и Смъртта на по чаша кафе, за да си поговорят за хората на Земята.
- Как е работата? - попитала Смъртта Живота.
- Ами как да е?! Хора колкото искаш. Малко ядосват, защото знаят само да се оплакват, а да решат проблемите си - нищо не правят. Очакват всичко да им поднасям на поднос. Вече не издържам, искам да си взема отпуска. - оплака се Животът на един дъх и отпи глътка от кафето си. - Иначе при теб как е?
- То и мен ме изнервят мъртвите. Като почнат да ми разказват разни истории за Рая и Ада, направо лошо ти става. Дори и подробно да им обясниш, че това не е истина и защо е така, те не разбират и продължават да си държат на своето. Винаги се мислят за добри и си мечтаят за Рая. - каза Смъртта и отпи от кафето си голяма глътка.
- Винаги съм си мислил как ли ще се справи човекът на наше място! - сподели Животът и сръбна малко от вече хладкото кафе.
На другата маса Знанието дочу разговора им и реши да се намеси.
- Случайно чух разговора ви и мисля, че не е правилно. Първо, защото ако един човек има силата на Живота, ще мисли само за себе си и ще носи страдание на останалите. Другото, което е, ако има силата на Смъртта, ще пороби целия свят и ще си мисли, че душата на всеки е в неговите ръце. - каза Знанието.
Смъртта и Животът го слушаха с интерес и отпиваха от кафето си.
- Ами ние кога ще си починем от тези омразни и неразбираеми хора? Кога те ще получат знание от теб и ще ги вразумиш? - попита Смъртта.
- След време човечеството ще се самоунищожи и тогава всички чувства, желания и богове ще си починат. Да не си мислите, че сте единствените, които се оплакват?! Любовта също страда, Надеждата е болна на легло. Омразата и Хаосът се чувстват най-добре. А Лицемерието се мисли за господар на света. - каза Знанието и стана. - Един ден всички ще си починем. - каза то и си тръгна засмяно.
Смъртта и Животът останаха смаяни от казаното. Изпиха си кафето, станаха мълчаливо, разделиха се и си тръгнаха, без да си кажат нищо.
- Как е работата? - попитала Смъртта Живота.
- Ами как да е?! Хора колкото искаш. Малко ядосват, защото знаят само да се оплакват, а да решат проблемите си - нищо не правят. Очакват всичко да им поднасям на поднос. Вече не издържам, искам да си взема отпуска. - оплака се Животът на един дъх и отпи глътка от кафето си. - Иначе при теб как е?
- То и мен ме изнервят мъртвите. Като почнат да ми разказват разни истории за Рая и Ада, направо лошо ти става. Дори и подробно да им обясниш, че това не е истина и защо е така, те не разбират и продължават да си държат на своето. Винаги се мислят за добри и си мечтаят за Рая. - каза Смъртта и отпи от кафето си голяма глътка.
- Винаги съм си мислил как ли ще се справи човекът на наше място! - сподели Животът и сръбна малко от вече хладкото кафе.
На другата маса Знанието дочу разговора им и реши да се намеси.
- Случайно чух разговора ви и мисля, че не е правилно. Първо, защото ако един човек има силата на Живота, ще мисли само за себе си и ще носи страдание на останалите. Другото, което е, ако има силата на Смъртта, ще пороби целия свят и ще си мисли, че душата на всеки е в неговите ръце. - каза Знанието.
Смъртта и Животът го слушаха с интерес и отпиваха от кафето си.
- Ами ние кога ще си починем от тези омразни и неразбираеми хора? Кога те ще получат знание от теб и ще ги вразумиш? - попита Смъртта.
- След време човечеството ще се самоунищожи и тогава всички чувства, желания и богове ще си починат. Да не си мислите, че сте единствените, които се оплакват?! Любовта също страда, Надеждата е болна на легло. Омразата и Хаосът се чувстват най-добре. А Лицемерието се мисли за господар на света. - каза Знанието и стана. - Един ден всички ще си починем. - каза то и си тръгна засмяно.
Смъртта и Животът останаха смаяни от казаното. Изпиха си кафето, станаха мълчаливо, разделиха се и си тръгнаха, без да си кажат нищо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дани Всички права запазени
