Изминаха няколко години, но все още си спомням случката много ясно...
През онази година в края на месец август се проведе станалия вече традиционен летен тренировъчен лагер на клуба ни и аз също бях там да участвам. Спомням си, че тогава ме тресеше с пълна сила така наречената "майсторска болест", защото малко преди това бях защитил черен колан и все още не знаех на кой свят се намирам от кеф.
Организаторите на лагера бяха планирали тренировъчна програма с двуразови тренировки - една сутрин от 7 часа и една надвечер от 18, и двете на плажа. От друга страна, ние като участници също бяхме планирали още двуразови занимания - пиене на плажа до към 23 часа и после посещение на някоя местна забележителност (разбирайте дискотека) до към 5 часа... и после отначало. Смея да твърдя, че не изпуснах нищо от всички занимания.

Една ранна утрин, след като се прибрах в стаята си от поредната дискотека, реших, че няма никакъв смисъл да си лягам да спя, затова след задължителния освежаващ душ си облякох Ги-то и препасал още съвсем новия си черен пояс, се замъкнах на плажа с идеята, че ще медитирам.
Винаги съм харесвал морето, обичам просто да го наблюдавам и затова отделям по някой час, когато съм там, за да го позяпам.
Пристигнах благополучно на плажа и настанявайки се в сейза, се загледах в нощния танц на вълните... От унеса ми ме извади усещането за движение на нещо голямо и бързо. След малко различих в тъмното едно доста едро куче, което тичаше по самия край на пясъка и от време на време нагазваше в морето с видимо удоволствие, после излизаше, отръскваше се с кеф и процедурата се повтаряше отново и отново. След като си поигра така доста време, песът някак придоби сериозно изражение и бавно се насочи право към мен. Когато наближи, осъзнах, че съм направил сериозна грешка - това пред мен не беше куче, а вълк и докато ме приближаваше, го наблюдавах уплашен и едновременно с това и очарован от първичната му грация. След като се приближи на няколко крачки от мен, вълкът ме изненада, като седна на задните си лапи и се загледа преценяващо в мен. Не смеех да помръдна, чудейки се какво да правя сега. Тогава вълкът ме изненада още веднъж:
- Здравей, аз съм Ръмжачът - каза той - А ти кой си?