Среща в снега

Изругах приглушено, когато един клон изсипа снежното си съдържание върху главата ми, а докато се изтупвах изругах отново под нос, но този път Гар Ван и нейната теория за правене на неща, които не ни допадат, за да каляваме волята си. Накрая изругах и себе си, че най-редовно се връзвам на такива свежи идеи. В момента правех втората си обиколка на маршрута ми за крос в гората, а снегът се сипе ли, сипе в нощта. Някакво дърво се опита отново да ме посипе със сняг, но този път успях да усетя навреме опасността и отскочих встрани, като за момент се приютих на завет до ствола на друг горски исполин. Огледах се, а после си загледах в захлас - гледката на нощния обилен снеговалеж беше зашеметяваща. Не зная колко време съм прекарал така в съзерцание на една от любимите ми природни картини - просто бях "изключил от скорост". От транса ми ме извади нечий глас, а аз пък си мислех, че няма никой наоколо, но така става като се отплесвам.

- Впечатляващо е, нали? - гласът ми се стори познат и идваше някъде из от горе. Вдигнах поглед натам, но снеговалежът ме заслепи и не можах да видя нищо.

- Така е - съгласих се аз, печелейки време, докато се отдалечих няколко крачки - Заслужава си да се види, въпреки неудобствата.

- Неудобства ли?! - възкликна все още невидимият ми събеседник, точно преди да стане видим под формата на Сянка, като скочи от дървото точно пред мен - Нещо май се размекваш! Никъде не е казано, че задължително трябва да ни е топло, сито и уютно. Пренастрой възприятията си, Но Щен Вълк, и ще се почувстваш значително по-добре.

Естествено, бе прав, даже ме досмеша, че човек трябваше да ми напомня за тази чисто вълча тактика. Дали наистина се размеквах?! Отбелязах си да внимавам по въпроса, а междувременно продължихме мълчаливо да се наслаждаваме на гледката, въпреки метеорологичните условия или по-точно - благодарение на тях. Хвърлих един поглед към Сянка - с камуфлажните си дрехи в бяло, сиво, черно, кафяво и убито зелено напълно се сливаше със зимния горски фон, особено като се има предвид, че беше боядисал и лицето си в същата цветова гама. Нищо чудно, че въобще не го забелязах.

- Защо си се оцапотил така? - мисля, че приятелството ми с Ко Та Рак дава някои странични ефекти, в случая болезнено раздразнено любопитство.

- Пази лицето ми от вятъра - каза Сянка и ухилвайки се с най-много зъби добави - А освен това ми и харесва.