Изругах приглушено, когато един клон изсипа снежното си съдържание върху главата ми, а докато се изтупвах изругах отново под нос, но този път Гар Ван и нейната теория за правене на неща, които не ни допадат, за да каляваме волята си. Накрая изругах и себе си, че най-редовно се връзвам на такива свежи идеи. В момента правех втората си обиколка на маршрута ми за крос в гората, а снегът се сипе ли, сипе в нощта. Някакво дърво се опита отново да ме посипе със сняг, но този път успях да усетя навреме опасността и отскочих встрани, като за момент се приютих на завет до ствола на друг горски исполин. Огледах се, а после си загледах в захлас - гледката на нощния обилен снеговалеж беше зашеметяваща. Не зная колко време съм прекарал така в съзерцание на една от любимите ми природни картини - просто бях "изключил от скорост". От транса ми ме извади нечий глас, а аз пък си мислех, че няма никой наоколо, но така става като се отплесвам.
- Впечатляващо е, нали? - гласът ми се стори познат и идваше н ...