19.12.2010 г., 10:33

Среща в снимка

1.1K 0 1
1 мин за четене

Срещата ни беше окъсано албумче със снимки.

Безцветни фрагменти от цветно щастие.

Застопорени погледи... замръзнали в снимка за да не забравят обещанията си...

Обещания за присъствие, скрити в очите... даващи им блясък за изпълнението си...

Вечността, спряла се в обектива, се кикоти ехидно в ръцете ми.

Кратка прегръдка, точно само като за снимка..

Ние... срещу обектива...

Усмихнати непознати, въздишащи в обща рамка.

Избеляла среща, снимана, за да опровергае раздялата...

извън обектива...

извън албума...

извън спомена...

Раздяла толкова реална, колкото хората, които изхвърлят стари ленти, без дори да бъдат промити... без дори да са станали снимки... в албум... или просто пръснати по пода... но все пак станали снимки... които да ни подсещат, че сме били някъде...

Имало е споделеност на времена меж ду фигури в една обща рамка...

Безцветни са желанията ми... в тази наша снимка...

Оставила ги бях като фон, за да можеш да изпъкнеш... за да има контраст...

Усещах контраста между теб и желанията ми...

И е красиво...

Да снимаш една раздяла и да я сложиш в албум...

Да я държиш в ръцете си и да забравяш, че е твоя.

Твоята раздяла... в твоята ръка...

Вече можеш да я изхвърлиш...

Вече можеш да я изгориш...

заедно с албума...

Окъсания албум от срещи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да....от раздялата най-боли. Но снимката поражда спомен за щастие."Избеляла среща, снимана, за да опровергае раздялата..." Много реалистична изповед! Браво!

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...