Нещо като фантастична история
(или как стоят нещата)
Срещнали се две неща - едно нищо и едно нещо.
- Здравей, Нищо-о! - казало Нещото.
- Как може такова нещо, да ме наричаш "Нищо"?
- А, бе нещо, ми се виждаш като нищо.
- А, бе бих ти казал нещо, ама...!
- Не! Слушай да ти кажа, как стоят нещата - ако искаш да не си нищо,
вземи едно държавно нещо, направи го свое нещо и не се плаши от нищо.
Аа-а, ще загазя като нищо !
- Е, тогава стой си нищо!
- Бе, глей си работата, що ти не таковам нещо!
Минали години, срещнали се пак нещата.
- Защо си оклюмал, Нещо-о! - казало Нищото.
- Не ме питай за нищо! - отвърнало Нещото.
- Защо, случи ли ти се нещо?
- Нищо, омотах се нещо!
- Е, няма нищо, де!
- Абе не е нищо, лепнаха ми пет години и нещо!
- Виж, това е друго нещо!
- Да-а, ама не ме бива вече за нищо.
- Вай, какво нещо - и от нещо ставало нищо!
По една стара идея на редакция "ХСЗ" на БНР
© Цветан Костадинов Всички права запазени
с емигрантското си примерение.
Идеята от стиха на Балодрад,
отекна в душата ми : преврат
Може би и да си прав,
Да определяш живота ми корав.
Да!Самата аз се надявам,
светло бъдеще да управлявам-
не толкоз розово-красиво,
но по човешки да е щастливо.
Ако искаш ми ти повярвай,
мислите си към мен докарвай-
и ще видиш,че съм юначка,
рядко удрям го на плачка.
Остани със здраве и благословен,
и приятелски поздрав от мен.
ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!
Белобрадко, моля да бъда извинена за прехода ми на ТИ.