И ти, и аз, и всеки един човек си има сродна душа. Те са две в целият свят. Нито повече, нито по-малко. Допълват се и дават другата половина от живота на даден човек. Събуждаме се и заспиваме с мисълта за някого. Несъзнателно една тънка нишка изплетена от обич и красиви чувства държи сетивата ни отворени за онова, което хората наричат любов.
Сродните души са като деня и нощта, като слънцето и луната, като пролетта и лятото. Знаят, че не мога един без друг. Но почти никога не са един до друг. Единият раздава светлина, а другият му отвръща с топлина. И дори да ги дели голямо разстояние, те се чувстват толкова близо, сякаш са заедно. Красиво и топло е, но понякога това усещане носи и болка. Боли защото е трудно да бъдеш със сродната си душа толкова, колкото искаш. И се примиряваш. И ти стига само това, че някой, когото си обикнал, си мисли за теб. И няколко думи, изречени за секунди, могат да те направят щастлив с дни напред.
При сродните души не важи правилото, че противоположностите се ...