Малкият човек сипа зрънца, смени водата, обра някои излишни неща от пода, после каза:
- Сони, попей, а?
Синигерчето го гледаше равнодушно и с известна предпазливост. Никой никога през дългия месец, откакто беше тук, не застраши живота му, но знаеш ли… И сега така – издава някакви звуци малкият човек, обаче какви… И защо…
За всеки случай вдигна глава и изцърка няколко пъти. Нещо като въпрос „Кой си ти? Какво искаш?“. Разбира се, малкият човек не го разбра, но явно остана възхитен и пак избоботи нещо. Синигерчето наклони глава въпросително, после подскокна към хранилката…
Малкият човек притвори вратата на клетката и излезе от голямото помещение…
Синигерчето се нахрани, пийна водичка, почисти крилата и се замисли…
В клетка… Хванаха го преди месец. Под красив покрив хубава купчинка зърна. Кацна, огледа се внимателно, после клъвна… И покривът го захлупи…
Сега е в клетка…
Красива клетка – лъскава, чиста, удобна… Със здрава вратичка…
Което се оказа полуоткрехната. Изглежда малкият човек не я ...