Стара легенда- 10

  Водата бе топла и приятна. Виждаше се флората и фауната. Морският живот кипеше. Малки рибки се гонеха около красивите корали и бягаха подплашени от Джак. Той се стрелна нагоре. Изплува и шумно си пое въздух. Поуспокои се и отново се гмурна. Плуваше около рифа и изучаваше дъното. Отново се показа.

-Ей, Джак, нещо ново?

-Не, засега.

-Сигурно вече си раздразнил звяра!

- Няма звяр.

-О… напротив, има. Преди малко забелязахме лодката на Карлос. Преди седмица излезе с нея. Явно само това е останало от тях. - Джак се поогледа. - Ей там, вляво от скалата.

 Джак се поогледа и видя останките на  дървена лодка. Кожата му настръхна. Нямаше повод за паника. Опипа ножа на крака си и се почувства някак си сигурен. Пое въздух и се гмурна отново. Красотата около скалите го плени. Намери няколко бисерни миди и ги извади.

-Тук долу е пълно с такива.

- Затова много ловци на бисери се изкушават да идват тук. За съжаление никой не се е върнал! Бъди внимателен!

 Джак заплува по-надълбоко. Заобиколи няколко скали и нещо му се мярна пред погледа. Приближи го. Някаква падина. Трябваше да влезе там. Усети как въженцето го дърпа.

-Какво, по дяволите… - помисли си той. Тогава я видя! Акула. Бяла акула. Но с такива размери… Обикаляше лодката. Пол и Джулио я следяха с харпуни. Джак изплува и си пое въздух. Акулата се насочи към лодката . Джулио хвърли харпуна, но той само лизна звяра и го раздразни. Пол се опита да забие острието в зейналата паст, но не успя. Джак извади ножа и така го стисна, че чак пръстите му побеляха!

- Еееейййй…  - викна с цяло гърло той. Акулата смени посоката внезапно и тръгна право към него.

- Джак! Какво правиш? Ще те убие!!

- Ей… гадно животно… ела насам!- Джак крещеше. Акулата все по-бързо се приближаваше към него. Пол и Джулио бяха запалили лодката и се приближаваха и те. Сблъсъкът щеше да е невероятен! В последната секунда, преди това да се случи, Джак се гмурна под огромното животно и заби ножът в корема му. Помъчи се да  го разпори, но звярът така се замята, че го отблъсна встрани. Пол хвърли харпуна и го уцели в едната перка. Тогава акулата се превъртя във водата и повлече и Пол след нея. Джулио едва успя да удържи лодката. Джак извади острието от корема на животното и нападна отново. То така се извъртя, че го ухапа по ръката. На свой ред Джак изрева от болка. Животното се поотдалечи. Тогава Джак помогна на Пол да се качи в лодката.

-Джак! Връща се!!- Джулио извика  и хвана харпуна отново.

Джак се обърна и го видя да приближава. Тогава се гмурна. Животното го последва.

-Хвърляй, Джулио, хвърляй! - извика Пол. - Цели се в главата. - момчето хвърли харпуна, но той само одраска звяра.

 А и за него бе по-важна другата плячка - под водата. Джак се обърна да го посрещне. Стисна още по-здраво ножа в ръка и със сетни сили посрещна чудовището. Заби огромното острие във врата точно в хрилете. Акулата изрева. Тогава той завъртя острието и го извади. Продължи да нанася удари и по корема. Акулата бе захапала отново ръката му, но след последният удар, Джак усети как  захапката се разхлаби и ръката му се освободи. Рибата започна да потъва, а Джак се стрелна нагоре да си поеме въздух.

-Джак!! Ти си жив!!- Джулио и Пол не можеха да скрият радостта си. Не след дълго до него изплува и невероятно голямото туловище на бялата акула.

- Момчета, помогнете ми да я качим в лодката. Днес имаме богат улов. Сега трябва да се погрижа и за бисера. Малко по-нататък видях падина. Там ще я потърся. - пое въздух и за сетен път се гмурна. Доближи падината. Слънчевите лъчи си играеха върху подводното дъно. Бе пълно с корали и разноцветни рибки. Тогава я видя - Pinctada margaritifera. Но с такива размери… три пъти по- голяма от останалите си събратя. Тази мида и седефът ù са изключително красиви. А перлите, които образуват, са черни или тъмносиви. Изключително редки. Поосвободи я с ножа си, но му трябваше помощ да я извади. Стрелна се нагоре.

- Пол, намерих я, но ми трябва помощ да я извадя.

- Джулио, ти върви. - момчето не чакаше втора покана. Скочи в топлата вода и се гмурна с Джак. Двамата извадиха мидата на брега върху скалите. Пол бе онемял от гледката. След това трудно, но успяха да я отворят и Джак извади тъмносива перла с големината на кокосов орех.

- Ху… невероятна е!- Джулио я гледаше и не можеше да повярва на очите си. - Джак, сложи я в тази торбичка и да се връщаме на лодката. - двамата избутаха мидата отново във водата и доплуваха до лодката.

-Поздравявам те, Джак! Ти си избраният! Да ти кажа честно, никога не е намиран такъв бисер! Черните перли са голяма рядкост, а и такива размери… Поздравявам те, момче! Да тръгваме, че ни чака работа! Джулио, превържи ръката на Джак. Знаеш къде е аптечката. - момчето веднага извади принадлежности за първа помощ и започна да обработва раните. В горната част на ръката на Джак, около бицепса, където го ухапа за първи път акулата, стоеше забит един от зъбите ù.

- Даже и сувенир си нося…- засмя се Джак.

- Ще ти го направя така, че да си го носиш на врата. - усмихнато предложи Джулио.