18.07.2010 г., 0:12

Стара легенда - 15

866 0 0
3 мин за четене

-Спри! - извика Джак с цяло гърло. Жрецът бавно се обърна и го погледна.

-Кой си ти?

- Аз съм избраният! - извика Джак.

- И какво от това? – жрецът замахна с кинжала.

-Не е девица! - ножът спря на сантиметри от сърцето на Ники!

- Какво?

-Тя е моя жена! Не е девица! Бог ОРО ще се разгневи и ще те унищожи!

-Как? Кога?

- Тайно, преди седмица!

-И защо да ти вярвам?

-Защото аз съм избраният! И в мен е черната перла! - той бръкна в торбичката и извади перлата. Вдигна я високо над главата си. Тогава жрецът се заизвива. Болката, която го прониза, бе непоносима! Светлината излезе от него и перлата я погълна. Жрецът се свлече на пода. Кинжалът падна от ръката му. Жената, която му помагаше обаче, реши, че ритуалът трябва да продължи. Взе ножа и го вдигна над главата си. Замахна и тъкмо да го забие в Ники, екна изстрел и тя падна мъртва  отгоре ù.

-Полиция! Никой да не мърда! - извика комисарят. В миг настъпи хаос. Джак прибра перлата в торбичката и  скочи на каменната маса. Ники бе почти припаднала. Цялото ù тяло трепереше. Той освободи ръцете и краката ù. Надвеси се над нея и страстно я целуна. Тя се поокопити.

- Да се махаме оттук, скъпа моя! - той я вдигна на ръце и я понесе на безопасно място. В хаоса, който бе настъпил, някой бе бутнал казаните и горящата течност се бе разляла по пода. Полицаите арестуваха поклонниците. Чичо Никос се бореше с един. Джулио го удари по врата и той се свлече на земята.

-Джак, оттук! - Гонзало ги викаше да излязат навън, защото статуята започна да се руши.

-Джак - Джулио извика силно, - трябва да излезем бързо и да уловиш първите лъчи на слънцето! Трябва да насочиш перлата към тях!

- Води ни, Джулио!

 Ники стискаше силно Джак.

-Успокой се, мила, всичко свърши! - но тя все още трепереше. Изкачиха се по каменна стълба и излязоха на повърхността. Тръгнаха по скалите. Слънцето тъкмо изгряваше. Джак постави внимателно Ники на земята, извади перлата от чантичката си  и я насочи към първия лъч. Бисерът светна и като че ли се нажежи. Първият лъч бе привлечен от него и буквално изсмука светлината оттам. Тя се плъзна по него и в далечината при втория и третия лъч избухна зарево. Гледката бе невероятна! Слънцето заблестя с пълната си сила и озари цялата растителност. Джак прибра перлата в чантата. Ники се изправи и го прегърна. Той я притисна към себе си. Тя го целуна страстно, а след това му удари такъв шамар, че на него му се зави свят!

-Какво…?

-Не съм ти жена! И… досега не съм била с мъж! Ясно ли ти е?! - Джак се засмя и така силно я прегърна, че шапката му хвръкна. В този момент земята под краката им се залюля. Хората почти бяха излезли от пещерата. Чу се грохот и експлозия! Всички паднаха и залегнаха на земята, докато отломките и земетръсът не утихнаха. Джак прегръщаше Ники. Погледна я с толкова любов в очите.

-Сигурно сега не е моментът, но… ще се омъжиш ли за мен?

- О, Джак… ДА!

-Джак, ти успя! - Пол бе толкова щастлив. – Сега богът на доброто  и мира ще властва тук! Сега силата е негова!

-Татко, май ще има сватба! - Джулио бе усмихнат.

-Да, и вие ще сте кумове! - чичо Никос се смееше от сърце. - Да вървим.

- Да, а Кейт ще приготви пържоли от акулата. Хе-хе-хе!

 

 

000000000000000000000000000000000000000000000

 

  Поклонниците на ОРО бяха задържани и осъдени от полицията.

А в къщата на Пол кипеше тържество.

-Вие, Джак Диксън, ще вземете ли тази жена за своя съпруга Ники Сандърс, да я обичате и почитате в добро и лошо и докато смъртта ви раздели?

- ДА!

-А вие, Ники Сандърс, ще вземете ли този мъж Джак Диксън, да го обичате и почитате, докато смъртта ви раздели?

-Иска ли питане? ДА!

-Тогава ви обявявам за съпруг и съпруга! Можете да целунете булката!

 Фойерверките бяха забележителни. А менюто бе акула.

-Джулио, мисля, че това ще ти донесе късмет! - Джак подаде перлата на младежа. - Ти беше много смел! Затова сега ти си пазителят на мира.

-Джак, за мен това е голяма чест! Благодаря.

 

           000000000000000000000000000000000

 

ВЪВ ВСЯКА ЛЕГЕНДА ИМА И МАЛКО ИСТИНА, НО НИЕ НЕ ОСЪЗНАВАМЕ ТОВА!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Карагьозова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...