13.11.2010 г., 21:41

Стара мечта

901 0 1

-Сега ли?
- Още не.

- Сега?
- Аз ще ти кажа кога.
И двамата лежим на тревата, гледаме небето, чакаме. Чакаме да видим как се сбъдват стари мечти. Аз не бях виждала, затова той ми беше обещал да ми покаже. И ето ни - лежим на поляната и чакаме. Аз - нетърпелива, той - съсредоточен.
- Сега ли?
- Съвсем след малко.
- Нямам търпение вече!
- И аз.
Мълчим, гледаме небето.
- Ето! Ето тук! - чувам го да казва и бързо поглеждам в неговата посока. Небето - все същото. Изведнъж фокусирам лицето му, все по-близо до моето, устните му до устните ми, поемам дъх от неговия. Целува ме бавно, спокойно, красиво. Все едно е най-естественото нещо, все едно той е мой и аз съм негова. Все едно за никъде не бързаме, от никого не се крием.
- Сега. - казва ми тихо, изправя се и без повече да ме погледне, си тръгва.
Без изобщо да ми каже... Негова стара мечта ли ми показа как се сбъдва?
Или моя?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Б Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...