Старата кола

Старата кола

   Дъждът не спираше да вали през целия ден. Стоян стоеше в стария си автомобил и гледаше с усмивка как вали. Погледна часовника си, запали колата си и бавно потегли по мокрия път. Чистачките тихичко скърцаха докато чистят предното му стъкло. Задната отдавна не работеше, но въпреки повредите той обичаше старата си кола. С нея се беше оженил, после бе отгледал двамата си сина, а днес на този важен за него ден, я бе взел за да заведе жена си на ресторант. Той паркира точно срещу цветарския магазин. Преди два дни бе поръчал един огромен букет за жена си по случай тридесетгодишнината им от сватбата. Бързо го плати, взе го и се върна в колата си. Намести чадъра на задната седалка и се загледа в прекрасния голям букет. Беше резервирал маса в големия ресторант на центъра, в който се бяха оженили. В техното малко градче имаше малко хубави заведения, а този беше най-хубавия. Но този ресторант беше специален за тях и заради уникалния дух и атмосфера, който излъчваше. Разбира се беше доста променен от преди тридесет години. И въпреки това атмосферата в него се беше запазила като от дните на тяхната сватба. Тогава двамата с жена му бяха млади и много влюбени. Днес бяха само влюбени, мислеше си Стоян докато караше към работата на жена си. Усмивката му не спираше да огрява старата кола, тъй като спомена за този ден нахлу в главата му. Тогава деня беше слънчев и горещ, въпреки че беше есен. Днес тридесет години по-късно валеше като из ведро. Той стигна сградата, в която работеше жена му и паркира на служебния паркинг. Видя я, прекрасна и секси както винаги. Тя стоеше на входа под навеса с другите си колежки, и го чакаше. Като го видя му помаха, без да спира разговора с колежка. Той взе букета и чадъра от задната седалка и се запъти през дъжда към нея. Когато го видя с огромния прекрасен букет, тя грейна и запищя от радост. Пое букета и го разцелува пред всички.

- Готова ли си за Малкия Версай? – попита той докато вървяха с чадъра към колата. Тя щастливо се усмихна и влезе в старата кола. Вратата тежко изскърца когато я затвори. Щом потеглиха тя каза докосвайки нежно бедрото на десния му крак:

- Значи това е изненадата ти? – тя облиза еротично устните си, знаейки, че това го подлудява. Въпреки годините си Йоана бе запазена и все още много привлекателна жена. Стоян също. Той взе ръката ѝ от бедрото си и я целуна, след което я постави между краката си поглеждайки я с усмивка. Тя също му се ухили с думите:

- Ей, палавник си те взех, палавник си остана... – след, което 

почна да му целува нежно ухото му, а езика ѝ палаво проникваше в него усещайки как в ръката ѝ нещо бавно пораства и се втвърдява. Стоян гледаше сериозно пътя, правейки се, че нищо му няма. Но изведнъж колата притрепери и спря. Той се шашна. Колата му никога не му бе гаснала в движение! Завъртя ключа и стартера притеснително изчатка без да запали.

Йоана се дръпна от Стоян и го погледна с притеснение.

- Какво стана? – попита тя. Стоян я целуна успокояващо отвори от бутона в купето предния капак и се пресегна за чадъра. Излезе вдигна капака и освети с телефона си двигателя. Дъждът сякаш усили, а вече се беше стъмнило. На светлината от фенерчето на телефона му прегледа двигателя. Всичко изглеждаше изправно. Погледна часовника си показваше осемнадесет без пет. Поклати ядосано глава. Тяхната резервация бе за осемнадесет часа, ако тръгнеха пеш нямаше да стигнат за пет нито за десет минути. Пък и в това време нямаше как да тръгнат. Влезе в колата при Йоана. Тя го погледна с лека усмивка и каза:

- Точно днес да се развали? Защо още я караш, тя е от преди да се оженим? – прикри усмивката си дамата.

- Не е смешно, знаеш ли от кога съм запазил тази маса? – каза сериозен Стоян. Тя го взе в прегръдката си и каза нежно:

- Спокойно, ще имаме и други дни, нали ние сме живи и здрави! 

- Така е мила, но днес е нашия ден! – каза натъжен Стоян дръпна се от прегръдката ѝ, и ядосано удари с ръка по таблото после заговори на колата, като на жив човек: – Никога не си ме оставяла на път, защо сега? На този специален за нас ден, защо?

- Ела тук стига се ядосва... – Йоана го взе отново в прегръдката си и нежно взе на милва главата му. – Щом е станало, е станало. Ще си купим нова кола. Мисля че ни е време нали?

- Обичам си тази, все едно да си взема нова жена! – изхлипа Стоян.

- Ха посмей! – разсмя му се Йоана и го пусна от прегръдката си, след което каза закачливо: - Я пусни някаква музика, аз малко ще се по разсъблека и... – тя отново облиза устните си, а той я погледна с зачервени очи как разкопчава ризката си. Усмихна се и врътна копчето на радиото бъркайки в деколтето ѝ с другата ръка. От местното радиото звучеше хубава музика, а Йоана попита палаво:

- Какво търсиш там, а... - но музиката спря и един притеснен глас заговори:

„Извънредна новина, голям пожар е избухнал в центъра на нашето малко градче. Ресторант Малкия Версай гори, пожарникарите са на място и гас...“ - Стоян спря радиото погледна часовника си. Беше станало осемнадесет и двадесет и пет. Той целуна силно и страстно жена си. После излезе навън в дъжда и почна да целува колата си навсякъде. Защото никога не ги беше оставяла на път. Но в този ден го направи в правилния момент. След което се съблече гол и влезе мокър при гледащата го развеселено жена. Тя го чакаше и тъкмо сваляше сутиена си... 

Костадин Койчев-Kovak

09.11.2023г.