Старата любов ръжда не хваща!

Тя... Тя се върна изморена и седна пред телевизора... Уж да се разсее от еднообразното си ежедневие. Загледа се в една точка, но... Изведнъж чу тяхната песен... Веднага смени канала, стана, преоблече се и седна над учебниците... Но как можеше да мисли за нещо различно освен за него? Опита се да се съсредоточи... След няколко минути стана, захвърли всичко и излезе... Не искаше да стои в онази стая, която и напомняше миналото... онези спомени я убиваха - не издържаше повече там... тези четири стени бяха изживели с нея не само радостта, но и болката... всички сълзи, които беше проляла за него, всяка болка, всяко самообвинение... всичко...

Понеделник. Стана, оправи се и набързо излезе... Пак закъсняваше... Докато заключваше входната врата, го видя... Замръзна. Чудеше се какво да прави, трябва ли да го поздрави... След няколко секунди чу познатия глас, глас, който не беше чувала близо 2 години, а толкова копнееше за него... Тя също го поздрави... Позабърза крачката и се отдели от него... Когато си легна вечерта, тя пусна телевизора и отново всяка песен и напомняше за него... Върна се доста назад във времето - разплака се... Още живееше в него и колкото и да се опитва да се измъкне от там, все не успяваше... Не защото не можеше, а просто защото не искаше... това беше най-хубавото в нейния живот... но свърши, може би преди да е започнало...

Когато се запознаха, тя имаше всичко! Само не и любовта, а за нея тя винаги е била най-важна... всичките и приятели я обичаха, тя също... Но в път към момчето на нейното сърце, тя ги изгуби... Може би само най-добрата и приятелка не я беше изоставяла през всичкото това време...

След като се прибра от училище, легна на леглото и си спомни...

Една сутрин двамата влюбени бяха излезли много рано да се видят.  Ден преди започването на учебната година. Понеже знаеха, че срещите им ще бъдат много по-малко от преди, решиха, че ще останат много дълго заедно... Разхождаха се и обсъждаха общите си планове... Как щяха да продължат напред ЗАЕДНО... след като се прибра, тя му писа в скайп, но той не и отговори... започна да звъни на GSM-a му, но никой не и вдигаше... помисли си, че има работа и затвори... След около час телефонът и звънна - беше Miloto. Вдигна... изражението на лицето и се промени... едвам се сдържаше да не заплаче... Затвори... Излезе и в чантата си намери една доза... доста отдавна я беше  купила, но се беше отказала от наркотиците. Не можа да издържи. Не можеше да повярва, че свърши... та той я обичаше, как можа?! Скри се в ъгъла на една затънтена уличка, отвори пакетчето и...

След няколко минути вече не чувстваше болката... не чувстваше нищо... Не виждаше нищо... Отиде в дискотеката до тях, за да се напие и да забрави поне за малко за причинената и болка и мъка. Поръча си няколко водки и вече не знаеше къде се намира... Едно момче я дръпна към тоалетната, но на нея не и пукаше. Искаше да му изневери... да му отмъсти... да го нарани! Искаше да забрави Miloto. Момчето не и отказа... Свършиха набързо и излязоха, разделиха се, а дори не си знаеха имената. Какво и пукаше на нея?? Тя не чувстваше нищо... Това започна да се случва все по-често... др0гата и алкохолът я бяха обзели.

Телефонът звънна и тя спря да мисли за миналото... спря да се лута в спомените и... върна се в настоящето...

Така и не разбра защо я беше изоставил, но след 2 години вече и беше  безразлично. Не искаше да знае... не искаше да се самонавива и да се наранява сама... бяха стигнали до там само да се поздравяват като се видят, а преди... преди всичко беше различно... от това я болеше най-много... болеше я, защото дори не останаха приятели, а наистина се обичаха многооо...

За тези 2 години тя се промени. Не искаше да се влюбва отново... В края на първата година спря наркотиците и алкохола... Стана отново онова добро момиче... но едно беше различно... Сърцето и не беше цяло - сърцето и беше на хиляди малки парченца и който и да се опиташе да го  събере, никога не успяваше... и ето това я убиваше също. Един ден в училище тя осъзна, че Miloto не е единственото момче... разбра, че трябва да продължи напред, дори и без него... разбра, че той не я е обичал достатъчно, че тя да пропилява най-хубавите си години...

Дойде на себе си... след това лутане в спомени... тя наистина осъзна, че страданието и мъката няма да го върнат... Пък и наистина той не я заслужаваше...

На следващия ден тя отиде на училище коренно различна... беше усмихната... тя се привърза страшно много към един неин съученик... чувстваше, че се влюбва... но никой не знаеше това, освен нея... чудеше се да го сподели ли с някой... предния път страда заради това...

Реши се да каже само на момчето, в което беше влюбена... така беше най-добре... искаше да разбере какво мисли той, а след това който трябваше, щеше да разбере...

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

След около двадесетина години имаше две деца от своя съученик... обичаше го... той и даваше всичко, правеше всичко за нея... да, и тя! Но... дълбоко в себе си пазеше спомена за онези прекрасни дни с нейното Мilo... дали го обичаше още... дали не... дали наистина го беше забравила... никой не знаеше, освен  нея...