Старчето и Съвпаденията Част 5

Част 5

Слизаме и докато чакаме, аз сръгвам Многознаев в ребрата, при което той подскача, изохквайки пита:  

- Ох бе Безумски какво ти става? 

- Обърни внимание, как и изглеждат очите!

-  Защо!?

-  Нали ти разказвах, как на Старчето му се променят очите, когато съзнанието на онова шестгодишното момченце го обсебва.

- Добре де, ама защо трябваше да ми насиниш ребрата, за да ми го кажеш?

- Щото си знам че при вида на случващото може да загубиш ума и да забравиш за заръката ми! 

- Пак ли почваш с глупостите си?

- Гледай, гледай! 

- Добре де! Даже съм си наумил да снимам.  

- Е! Ако ти позволят снимай си. 

- Аз с тях вече съм говорил по този въпрос. На теб ти го казвам. Че като те знам какво си ми Гранде Притесне, да не затрепкаш в някоя сценична треска. 

- А бе глупости бе Многознаев. То да не би да ми е за първи път. Ако ме питаш по-скоро се притеснявай за умнофона си от колкото за мен. 

- Че какво да му се страхувам на фонцията? Той моя е железен!

- Няма желязна електроника. Всичката е по един или друг начин силициево мекушава. 

- И що де Тъпчев?! 

- Щото въпреки свещичките, които паля из стаята се разпиляват енергии, дето електроника в близост хич не и понася. Да не говорим, как шокът от видяното така може да те тресне по навиреното ти Пинокиово самочувствие. Пък ти нали си ми чувствителен и току виж си си изпуснал умнофонцията. 

- Аре въз геч от тука бе Тъпчев. Пинокиово чувствителен съм бил… 

- Така си е! И хич не ми се прави на Спилбърг или Фелини, ами гледай за това, за което съм ти поръчал.    

- Добре де – ще гледам. 

Има няма три минути и таксито пристига. 

Младата жена наистина изглежда много зле. 

Помагаме им да се качат. 

Помолвам всички да излязат от стаята и да наблюдават през порталната стъклена врата на трапезарията. Младата жена сме я сложили да седне на една табуретка в центъра на стаята. Паля си свещичките и започвам. 

Прикаченото съзнание е много изненадано. 

Явно си няма никаква представа, че съществуват живи хора, които могат да го прогонят от енергийното поле на гостоприемника. Но пък нали е било на жена тип цербер, започва да ми се зъби, при което от устата на пациентката изригва водопад от някакви странни звуци. Първо го оприличавам на ръмжащи позиви за повръщане, но после осъзнавам, как всъщност това е някакъв крайно специфичен говор. Така или онака на мен обаче звуци пък било то приличащи на човешка реч не могат да ми стреснат. Игнорирам ги и си върша моето. 

Но докато го правя виждам, как основната връзка между прикаченото съзнание и пациентката е в зоната на Командния меридиан. Той като заряд едновременно Ин/Ян. За това и се води относително неутрален. Но тъй като енергийните импулси по външния му цилиндър се движат от Космоса към земята, аз му подавам мои при това доста силен, но в обратна посока. 

За прикаченото съзнанието това е вид електрошок. 

От което то побеснява. И на мига реагира като че ли е спящ тигър погален с телена четка срещу косъма. Започва да се мятка наляво на дясно и трескаво да търси друго място за прихват. Аз обаче подавам още една тройна серийка ти я минавайки през Командния меридиан се разпространява и по другите дванадесет двойно огледални Ин и Ян меридиани. Но явно нали съзнанието в последния си живот е било жена на доминиращ цербер явно решава, че точно сега е момента отново да се прояви като такова. Като за първо се опитва изцяло да поеме управлението над страдалката. При което лицето на младата жена първо се преобразява, изкривявайки се в грозна гримаса. След което явно, опитвайки да ме изплаши рязко се обръща към мен в анфас. Може би ясно съзнавайки грозотата си започва заканително да ми се зъби не спирайки да звучи или по-скоро да бръщолеви на нейния си странно незнаен за мен членораздел. 

Аз обаче решавам да я изненадам. 

Усмихвам се широко и намигвайки дружелюбно, подхвърлям  закачливо: 

-   Как си маце?! – при което от устата на пациентката изригват доста заплашителни думоподобни гъргорения, аз  обаче не и оставам длъжен и отново със закачливи нотки в гласа подемам - Не се нервосвай де. Исках само да попитам тази ти чаровно звучаща зъботевиница на твоя древен език: „Здравей!“ ли трябва да означава?

Мдаа…  

Тогава и светкавично се сещам, как аз може и да не я разбирам какво ми говори. Но тя понеже пряко е свързана със съзнанието на страдалката във всички случаи много добре ме разбира. И явно този ми фамилиарен подход нещо никак си не и се харесва. И като отговор на моята закачка през лицето на страдалката преминават няколко въз грозни гримаси. Миг след което от дълбокото на гърлото на младата жена отново заклокочва загадъчното гласоподобно дрезгаво гъгнене. И не знам внушавам ли си или не но този път ми се струва, как всичкото излизащо от устата на пациентката някак си е доста по-обрано от емоции. В смисъл че има доста по-така разказвателно звучен. Аз обаче нали не отбирам и грам твърдо съм си решил да го играя веселяк и подхвърлям: 

-  Охо! Вече дори правим опити да си разказваме приказки – а?! Виж сега маце – аз от този твоя древно берберски език хич нищо не отбирам. Амаа… Я ми подскажи! Да не би пък днес в Ел Джем да е ден за - дами канят. И ти да искаш да ме поканиш на танц?

А лелеее… 

Явно този път май сериозно натиснах някакъв емоционален мазол, защото като отговор получих картечен изблик на грубовато насечен метало-чегъртащ членораздел. Силно наподобяващ репетиционни опити на Джо Кокър, след юнашко гаврътни пет текили на екс. 

Нооо…

На война - като на война.

С две думи в такива случаи най-правилната тактиката е, като за начало да изкараш противника от емоционално равновесие. След което да го изведеш „на открито“ и да го атакуваш фронтално. 

Така и правя. 

И може би за да ми още по-шарено насред центрофугата от разиграващите се бойни техники долавям жалостивото стенание на майката: 

 – Боже, Боже! Какво се случва с хубавото ми детенце – Боже!

Последният майчин вопъл някак си ме стимулира в следствие на което атакувам устремно. Действията ми явно причиняват сериозни неудобства на противника, защото децибелите на стържещо грубоватия глас, бликащ от гърлото на пациентката значително се повишават, изпълвайки плътно обемите на стаята. 

Да де…

Ама моя милост нали е старо куче в този „спорт“!

А още е и многократно гърмян заек. 

Ама тооо… 

Откъде ти Блуждаещо Човешко Съзнание живяло за последно в нечие тяло през далечния Трети век след Христа ще може да знае, че колкото и да е грозно на външен вид, няма как да е по-страшно от нехуманоидните безтелесни същности, с които моя милост съм си имал взимане даване. 

Та така де!

Някъде около минутка до две след последното стенание на майката, Древното Блуждаещо Съзнание явно започва да влиза в час със ситуацията. В смисъл, че аз по никакъв начин не се трогвам от неговите чегъртащо речоподобни скородумия. Може би и за това решава да маневрира, опитвайки се тарикатски да ми бяга по тъча на ефирните тела. 

Да, да – ама не!

Старото куче си е Старо куче - знае си урока!  

Лесна работа!

Вдигам с две нива интензитета на подавания от мен импулс. От което съответно моята шокова енергетика плъзва и по седемте тела на страдалката. Лицето на младата жена се отпуска и донякъде възвръща първоначалния си вид. И ако се абстрахира от затихващият порядък, на преминаващи през целия и анфас конвулсивните тикове, човек може да си помисли, как нещата са си влезли в руслото.  

Да, да – ама не! 

Още е рано за победната бутилка шампанско. 

И то е защото битката за надмощие между мен и прикаченото съзнание не е без последствия за физическото тяло на пациентката.

За това и трябва и да се внимава и да се действа в унисон с текущата ситуация.   

А тя настъпва както винаги без предупреждение. Явно с идеята да пресече въздействието на моите насочено мисловни импулси Блуждаещото Съзнание пуска към периферната система на страдалката свой контра импулс. От което младата жена тутакси получава нещо като серия от дълбоки гърчове подобни на епилептичните, каращи я стремително да политне напред. 

Естествено гладката мускулатура отговорна за перисталтиката на стомаха и червата започват да конвулсират. Същото се случва и с мускулатурата на слънчевия сплит и носоглътката. Което съвсем в реда на нещата предизвиква спазми както в уретера, така и при клапите на Хюстън в правото черво. 

И това го знам

И съм готов за него!  

Рязко минавам зад жената, внимателно подхващайки я с едната ръка през мишниците, докато с другата я придържам от към челото. Ударите на неканеното съзнание по енергетиката на пациентката обаче си казват думата. И от всичко що е отвор на младата жена започват да се изливат нечистотии. 

А това че около мен се разнася съответната за тези отделителни процеси воня ме кара да тегля поредната пиперлива попържня по адрес на Неканеното Съзнание, пускайки му за изпроводяк още два три персонално целенасочени импулса. 

Мдааа… 

Това, че някой може директно да го „пердаши“ по този незнаен за него начин явно  хвърля Неканената Гостенка в потрес. И така както в началото беше силно и вилно след последните ми мисловни „шутове“ Блуждаещото Съзнание на нахаканата бивша Церебер-Надзирателка „търти да бяга“ из ментала. 

Както си признах - не ми е за първи път.

Най-вероятно докато съм жив няма да ми е и за последен. 

Не така стоят обаче нещата при майката на страдалката, защото я чувам отново да проплаква: 

- Божичко детенцето ми! Божичко моля те помогни му да не се мъчи така!  

И с това съм свикнал! 

За това и запазвайки хладнокръвие си следвам протокола в процедурата. 

Изчаквам още малко, за да се уверя, че съзнанието на церберката окончателно си е отишло. Веднага след което давам знак на майката и на другата жена да дойдат и да помогнат на пациентката. Идеята е да я заведат до банята и там да я приведат в нормалната хигиенна форма. На път им показвам къде е спалнята и ги съветвам след душа да отидат там. При подобно въз тежичко прогонване на Блуждаещо Съзнание и то с толкова висок праг на лично самочувствие е препоръчително, страдалката да си полежи колкото и е необходимо. 

Най-вече докато се почувства така, че поне да е във възможност да ходи сама. 

Събирайки найлона, с който предварително бях постлал поглеждам към Фил. Горкият Многознаев се е ококорил, като бухал на първа любовна среща и мига на парцали. Аз обаче не го жаля и свъсвайки вежди му подвиквам:  

-  Не ме гледай ултра тъпо българино, ами ми подай чувала за боклук. Там, там - почти до лявата ти ръка е. И за какво ти е всичкия този ум в главата, когато я как се ошашкваш от едно осиращо повръщане. 

- Ей, голям гад си. Никога не пропускаш да ме клъвнеш по самочувствието! 

- Така е Умников! С твоите камъни по твоята глава! Пък и то твоето самочувствие е като носа на Пинокио. Толкова много надстърча над реалното ти личностно състояние, че винаги е много лесна цел за кълване. 

- Добре, добрееее! – подава ми от разстояние чувала той и пита – Ама ако сега оставим моя нос на страна, мога да ти кажа, как ти в момента се държиш не като лечител, а като гьон суратлъ непукистин! Ще каже човек, че тук нищо не се е случило? Не е нормално това според мен Тъпчо. И съвсем сериозно си миля, че е редно да отидеш поне на една консултацийка с някой от куку докторовците. 

- Добре мамо! – свеждам смирено глава аз, поглеждайки го под вежди в стил срамежливата Мимоза, после обаче рязко изправям очи, демонстративно му вирвам дясното си кутре и нахакано му се ухилвам - Глупости Умников! Я стига! Аз с това се занимавам! Ако при всяко чистене на пациент си слагам, такива като твоите трепети на сърце до сега сто пъти да съм се инфарктирал. Я зарежи сега тези ти терзателни вълнения и ми кажи, видя ли разликата в погледа на страдалката – а?! 

- Да бе! Наистина все едно се превърна в съвсем друг човек! 

- Ами и теб да те е обсебила такава грозна и властна жена и ти ще се сбръчкаш.

- Опааа.. Ти пък да не би да я видя как е изглеждала в лице приживе тази Церберка? 

- О да! При това така както и тогава когато е била във вихъра си. Къде тридесет и осем годишна грознобойница – усмихвам му се аз, разрошвам се, след което от едната страна на лицето си с палеца, от другата му страна с кутрето, безименния и средния пръст изтеглям бузите си надолу, като същевременно с показалеца си надигам носа и пояснявам – Е някакво си такова булдогоподобно женище е била. 

- Оффф! Тук вече май си измисляш. 

- Да бе измислям си! Как ли пък не! Ти снима ли?

- Да през цялото време. 

- Браво! Значи после ще го гледаме. И да ми го пратиш. Да си го имам и аз в архива. Ама ето на! За това най-много съжалявам!

- За кое?

- Че моето асоциативно видение няма как да ти го прожектирам. Но пък – определено си беше отявлена грознобойница! И то от класа а плюс. 

- Ама така грозна се е родила или това и е от възрастта?

- Няма идея! Това което знам е че по нейно време средната продължителност на живот вероятно е била между четиридесет и пет петдесет години. Което ще рече, че за къде за тридесет и осем четиридесет годишната си възраст наистина беше учудващо намахана. Е да, да! Ако съм честен в очите и имаше плам от някаква странна гордост, като на благородник загубил нивото на битовия си статус.

- Да бе! Пак си фантазираш! 

- Не си фантазирам! Така си беше! Силата на синята царственост в погледа и много ясно си личеше. Е да, да! Това няма как да си го видял. Но поне сега вярваш ли ми, за онова което ти разказвах, че се случва при Старчето с момченцето. 

- Оффф… Тъпчо направо не знам какво да ти кажа. 

- Ами виж, ако ще казваш нещо то да е  по-така с дебело подчертана научност.  

- Абе каква ти научност бе Тъпчев. Поне за сега не виждам, коя ще е тази наука, която да е в състояние да обясни това – започва да се оправдава той, но като вижда ехидните нотки в погледа ми, възкликва  - Опаа… Гад мръсна! Пак се каниш да ме клъвнеш по академичното самочувствие. 

- Еее Фил ти пък да не би да ми прощаваш. В католицизма екзорсизъм се нарича това. И стига си гледал към хола. Няма нищо вече там. Ела да си допием чая и кафето. За мен още е рано, но на теб мога да ти сипя едно анти стрес коняче - ако искаш де. Ааа… И да не забравя да ти кажа. Рестартирай си телефона. Защото при борбите с такива инатесто злобарски съзнания се образуват полета, които разстройват някой от приложенията в умнофоните.  

- Да бе! Ти сега съвсем ме взема за мезе. 

- Аз да ти кажа, пък ти както си искаш. 

- Ама и аз да си ти кажа Тъпчо, че като те гледа човек от страни, докато ги правиш тези махания с ръце - направо като някой хахо изглеждаш. 

- Теб ако те пердаши ток по ушите и носа да не би да си мислиш, че ще изглеждаш като Клуни или Брат Пит. И ти ще се гърчиш, че пушек ще се вдига. Днес съзнанието на тази надзирателка не беше много диалогично. Както видя опитах се да контактувам с нея, но тя най-високомерно се опита да ме отсвири. 

- Е как бе Тъпчев. То от устата на племенницата сякаш цели тиради се лееха. 

- Може. Обачее… Така или иначе не можах да се разбера само с блага дума и се наложи да гарнирам разговора ни с кютек.  

- Да, да! Това и съседите го разбраха. Тъпчев, а според теб, какъв ли им е мотивът на тези съзнания - мъзнания да тормозят хората по този гаден начин? 

- Ами всеки път е различно. И всеки път както причините така и мотивите са различни. В някой от случаите самата енергетика на ефирните ни тела предразполага за това. Друг път ние сами си ги викаме тези съзнания от Отвъдното. 

- Да бе! Как пък така сами ще си ги викаме? Я стига и ти! 

- Да бе Умников! В деветнадесети век е имало една такава мания да се викат „Духове“ на починали. Спиритизъм са му казвали. През 1850 година французинът Алан Кардек поставя началото на въпросното Спиритистично течение, или по-скоро то се явява за тогава нещо като модно движение. На практика обаче това далеч не са духовете. По-точно това са волно блуждаещи съзнанията на починалите, които също си имат място в Отвъдното. Но никак не рядко прикачените съзнания не са точно на починали хора. 

- Леле! И как така? 

- Ами така. Има хора със синдроми като на Клайфелтер, Ди Джордж, Даун Синдромници на Рет и Аутисти, чиито съзнания странстват като Пантелей Пътниковци из ментала. Те по абсолютно същия начин се прикачат към хората, които са им харесали. И никак не рядко точно това е причина, лекарите да казват, че еди кой си е отключил шизоферния. Пък то клинично погледнато далеч не е чиста шизофрения. Само симптоматиката съвпада. Но етиологично погледнато причината се поражда от блуждаещото съзнание на някой синдромник, което се е прикачило към нищо не подозиращият човек. Но иначе пък съм съгласен, че страдалецът-гостоприемник наистина проявява симптоми на шизофреник. 

- Да бе Тъпчо! Стига ме плаши сега! И как така ще са на живи хора! Ами телата на въпросните синдромници какво правят, докато съзнанието им инкогнито се гушка или по-скоро досажда на някой страдалец? 

- Най-често тези чиито съзнания странстват изпадат в състояние наречено кататония. 

- Това пък какво е? 

- Гледат в една точка и се поклащат насам натам. И са непълно неконтактни. В повечето случаи ги водят слабоумни – ама то не винаги е точно така. Някой път състоянието се диагностицира от медиците като будна кома. А има хора, които до около двадесет и пет години че и до по-късно си изглеждат напълно нормално. И после изведнъж нещо им става и съзнанието им започва да блуждае из ментала, правейки бели. С две думи най-често прикрепвайки се за този или онзи. Конкретно тези с регресивния аутизъм обикновено са нещо подобно.   

- Опаа! Ти сега малко ала Стивън Кинг я подкара работата. А няма ли случаи, в които някой път някое такова блуждаещо съзнание, ей така безпричинно да обладае или обсеби някой си човек.

- Ами не! Ти нали си по казионните науки. А там по смисъла на научна логика това явление е наречено каузалност. Или на простосмъртен български звучи като: „Причините пораждат Следствията.“ 

- Да Тъпчо! И това е нещо, като научен канон, който не подлежи на обжалване. 

- Тук по този въпрос имаме пълно единомислие Умников. С едно единствено изключение. 

- Опаа… Което надявам се да потвърждава правилото – нали така? 

- Абсолютно!! 

- И кое е това следствие без причина?

- Безусловната любов! 

- Хайде сега поетични клишета! Или по-скоро романтични оазиси насред скучната сухота на научна пустиня… Безусловна любов – дрън, дрън!  

- Ами да! Според мен и според теорията, която по научно му е наречена каузалност, единственото безпричинно следствие е любовта. 

- И кое е това безупречно доказателство, доказващо така напеперуденото ти в обилно розово твърдение? 

- Една мъдрост със силата на аксиома. 

- Аксиома - или мъдрост?! Или ти ги обединяваш, защото си решил да се измъкнеш по терлици от научните доказателства на твърдението си?!

- Терлиците не са мои! 

- Опаа.. И чии са Тъпчо Тъпчев Безумски!?

- На Вселената! Тя така е решила. 

- Опаа! Пак клишета! И защо пък точно тя.

- Защото аксиомата е Вселенска, а мъдростта - Народна. 

- Охо! Я дай да чуя!

- Ако у някой човек ви привлича неговият сексапил, или дрехите които носи - това е чисто и просто желание. Ако някой човек ви привлича с неговите си богатства и имане - това е чисто и просто сметка. Ако някой човек ви привлича с неговия си ум, умения или поведение - това е чисто и просто възхищение. Но ако нямате никаква представа с кое, с какво или защо някой човек неистово ви привлича - ето това е чисто и просто казано безусловна любов.     

- Еее… Знам го това клише! Зарежи сега тези розови романтики и ми кажи, ти имал ли си случаи, когато без бой и кавги да се разбереш с такова нещо, с което се разправя днес.

- О да! Има много сговорчиви блуждаещи съзнания на починали хора. Един път попаднах на пациентка с кожни проблеми. И пак така, както тази млада жена няколко месеца ходила по лекари - и нищо, и нищо. Идват при мен. Е да! И аз не можах да разбера причината веднага. Защото тя имаше и някои и други работи за ремонт. Но въпреки че изчистихме всичко, което трябваше да се поправя - след седмица обрива отново се появи. Жената обаче не отказа помоли да продължим. И аз реших да потърся причината в по-така екзотични посоки. 

- Опааа… Май става интересно!

- Да! Оказа се, че починалото съзнание на нейната баба нощно време идва на гости на пациентката докато тя спи. Приближава се до леглото и я „милва“. И го прави защото била забелязала, че когато се „докосне“ до внучката си тя се пробужда. И ако е отвита сама се завива. Но пък този полеви контакт от Отвъдното предизвиква обриви. Обясних го на съзнанието на бабата, „казвайки“ и, че няма проблем да „влиза“ в стаята на внучката си. Но ще я помоля да не е я доближава на по-малко от една ръка разстояние. И съзнанието ме разбра. Буквално казано се „разрида“, оправдавайки ми се, как не е знаело, че вреди. След което ми обеща повече да не прави така. И след два дена обривите изчезнаха. 

- Опаа…! Тъпчооо! – гледа ме през рамото си Фил, чеше се по носа и продължава уверено – Нали се сещаш, че ако това ми го беше разказал преди видяното днес, на мига щях да те грабна на балон. То и сега може и да не ти вярвам изцяло, ама ще смирено ще си замълча. Но пък веднага ще те попитам. Ако всичко което казваш е така, тогава ти защо не махнеш блуждаещото съзнание на момченцето от Старчето? 

- Защото Старчето е много слаб. И далеч не мога да прилагам тази сила, която примерно приложих днес, за да изгоня малкия. А детенцето е непослушно и ми прави напук.

В този момент се появява другата жена, която съпровождаше пациентката и ме моли да отида до спалнята, защото младата жена започнала да трепери все едно я втриса. 

Отивам. 

Ами да! Точно си е втрисане. 

След като съм отстранил прикаченото съзнание мястото в енергетиката трябва да бъде запълнено. Тялото се опитва да запълни празнината и донякъде „занемарява“ отоплението си.

Вадя от гардероба две одеяла. Докато завивам треперещата като лист млада жена, тя протяга ръка към мен и почти простенва: 

- Бихте ли останали за малко. Много се изплаших. А вие сте мъж и с хладнокръвието си някак ми вдъхвате увереност. Само за малко. Много Ви моля! 

- Няма проблем! – отговарям аз и поглеждам към майката и другата жена - Даже ако искате мога да Ви направя сеанс за преливане на енергия, който ще Ви помогне да се позатоплите! 

- Съгласна съм! Но само, ако това не Ви затруднява. 

- Не ме затруднява.

- А ние ще Ви пречим ли? 

- Не, не. Вече не е опасно. Аз просто дето се казва ще и прелея малко енергия по-бързичко да се стопли. А е важно да и е спокойно. А ще възразите ли вашият роднина също да дойде, за да не стои сам оттатък?

- За батко ли ме питате? Да, да! Точно ще има не един, а двама мъже.  

   Отивам вземам си стола и една от свещичките. Водя и Умников, който освен своя стол носи и един барбарон тип фотьоил за другата жена. 

Влизаме. 

Знайко Многознаев се приближава до страдалката погалва я по челото и пита: 

- Как си момиче? – тя му хваща ръката, стиска я силно и с треперещ глас пояснява: 

- Вече съм много по-добре. Батко много ти благодаря, че ме доведе при този човек. Ама само да знаеш колко страшно беше. Не съм вярвала, че толкова грозна и толкова зла жена може някога и някъде да съществува. 

- Ама ти да не би да я видя!

- О даа! Не знам този човек – твоя приятел какво направи, но в един момент буквално пред очите ми изникна образ на много странна жена. Възрастта и не мога да кажа каква беше, но много ми заприлича на побеснял булдог. Имаше някакво си ей такова необичайно лице - завършва обяснението си младата жена, издърпвайки бузите си с едната ръка надолу, а със средния пръст на другата ръка си надига носа, свъсвайки вежди.

- И може би много приличаше на съвременната физиономия на Принцеса Калина дъщерята на бившия цар Симеон 2? – усмихвам се аз.

- Да, да, да! Точно! От както това страшилище ми се появи пред очите и ми се стори много позната, но така и до сега не се сетих за Калина – отговаря ми младата жена.    

- Било каквото било! Сега ще се надяваме, това вече никога да не се връща при теб! – успокоява я Умников изтегля се така, че да е извън зрителното и поле, поглежда ме косо и свеждайки глава се хваща за челото.

Аз сядам от към страната на главата и поставям ръце на раменете и опитвайки се да започна с прехвърлянето на енергия, когато жената ме поглежда в очите и пита: 

 - А знае ли се, защото точно на мен ми се случи това? И дали не е заради някакъв мой грях? 

- Едва ли е заради грях. Имал съм достатъчно на брой подобни случаи. Искате ли да Ви разкажа за някой от тях? 

- Не възразявам! Много ми е интересно, как ли са се чувствали другите хора в подобна на моята ситуация. А може ли да е за съзнание на човек, който да не е чак толкова зъл и грозен? 

- Може! Ще разкажа за една случка за съзнание на човек приживе бил с психически отклонения. 

- Хе, хе, хе! Баба ми… – сочи през рамо към майка си младата жена и продължава - Нейната майка беше непорочно влюбена в Джими Морисън. Може би тя ме направи негова почитателка. А той е казал: „ Ние лудите мислим със сърцата си!“ Така, че за луд бих приела, но за зъл не!

- Добре. Та при една възрастна жена се появява тремор, на който лекарите на могат да открият причинителя. В такива случаи те по медицински казано наричат симптоматиката - есенциална. Има достатъчно много хора с диагноза есенциален тремор. Но най-често тя в определена степен симптоматиката се повлиява от лекарствата за Алцхаймер и Паркинсон. Да! Но на въпросната жена не и помага нищо от съответните медикаментозни групи. От което дъщерята и се е видяла в чудо. При все че състоянието непрестанно се влошава. Научила от някъде за мен и понеже на практика за този случай явно няма лек ми се обаждат молейки ме  ако ми възможно да помогна. Или най – малко да опитаме. Започвам с диагностиката. Установявам това което и лекарите - влошено състояние на невротрансмитерите. Това са биовещества разположени в цепнатините между невронните клетки, имащи свойствата да пренасят нервния импулс от невронна клетка на невронна клетка. Правя и три сеанса. Жената има доста сериозно подобрение. След седмица обаче всичко се връща в изходно положение , но поне влошаването е спряло. Така или иначе дори и само от временния успех, хората донякъде са обнадеждени. За това и ме молят да направим още пет сеанса. На втория от които аз засичам нечие мъжко присъствие под формата на полево съзнание зад гърба си. Опитвам се да вляза в контакт с него, но то се изплашва и напуска обемите на стаята. А аз нямам никакво намерение да го преследвам из ментала. Споделям това на жената. Съответно питам, кой ли може да е този починал мъж, проявяващ толкова настойчив интерес, най-вероятно точно към моето присъствие. А защо не и към самата процедурата. Пациентката не може да се сети от веднъж. Но след като и го описвам мъжа, жената възкликва: „ Това много прилича на брат ми!“. След което аз пояснявам, как ми е странно, че блуждаещото съзнание на възрастен мъж се държи като малко дете. Но тя ми споделя, че той е бил шизофреник –  ниско функциониращ и със силно изявено биполярно разстройство. Поради което много често е изпадал в инфантилни състояния, крайно не съответстващи на нормално поведение за човек в неговата календарна възраст. И незнайно как, но никой от всичките им близки освен нея не успявал да се справя с неговите хистерични кризи. Казва ми още, че тя до последният му дъх се е грижила за него. На следващия сеанс съзнанието пак е в стаята. Отново се опитвам се да контактувам с него, но то пак избягва. Аз обаче започвам да изследвам проблема около тези появи по-така отблизо. Най-вече, обръщайки обстойно внимание на ауричните тела на жената. По този начин откривам, как по ефирните и структури има следи от мъжкото блуждаещо съзнание, което явно се е докосвало до тях. Така и успявам да установя и времето, когато това се е случвало. След кратък разговор с пациентката единодушно стигаме до извода, че когато блуждаещото съзнание на починалият и брат е в периметъра на аурата и тогава и треморът неимоверно увеличава амплитудата си. Разбирайки това за сетен път се опивам да контактувам с въпросното Блуждаещо Съзнание - уви. Тогава питам жената, тя всъщност как е успявал да се справя с толкова неконтактен човек. При което тя ми отговаря, че започвала да му се моли, но не на ум, а на висок глас. И не спирала да го прави, докато той не престанел да буйства или да прави поредната си глупост. Научавайки това и предлагам, когато забележи, че тремора драстично увеличи амплитудата си тя да започва да се моли – точно по същия начин както го е правила докато той е бил жив. Най-вече споменавайки името му. Колкото и да звучи странно това дава неимоверен ефект. Съответно жената започва да постъпва така всеки път, когато тремора се увеличава. Така и тя успява да бъде самостоятелна и да се обслужва сама. Защото когато амплитудите на тремора и станат много силни тя буквално казано не е можела сама да се храни или да пие вода. А след като имах успех в подхода си блуждаещото съзнание това се оказва огромно психическо облекчение за пациентката. А най-интересното бе, че след всичко това лекарствата от съответните групи започват да и влияят. Та така. Се оказа че лично така и не успях да премахна изцяло причината, но все таки… - спирам рязко разказа си защото виждам, как майката на пациентката ми прави знаци, че тя е заспала, но кимайки с глава довършвам – Все таки помогнах за подобрението на състоянието – след което се обръщам към майката и придружаваща ги жена и прошепвам – Нека поспи. Ще и е от полза. Ние с моя приятел ще отидем оттатък да си поклюкарстваме по мъжки. Вие ако искате елате при нас. Ако не - останете си тук. И не се притеснявайте. Днес нямам други сеанси. Така че може да си стоите тук, докато тя се събуди. А можете да полегнете до нея и вие също да си дремнете.             

Жената слага ръцете пред сърцето си и кимва дълбоко с глава. 

Махвам на Умников и двамата се изнасяме в трапезарията.  

- Дааа… - подхваща докато сядаме зад масата Умников, поглеждаме в очите и отсича - Определено и твоята не е лесна – след което малко припряно отпива сок от чашата и добавя - Днес в един момент вие двамата направо ме поставихте в поза партер!

- Кои ние! В кой момент! И с какво!

- А лелеее… Ама как само ти се озвери с онзи смразяващият кръвта стържеш глас на съвсем друг човек… А лелее… И как само те гледаше. Ако съм честен направо настръхнах. 

- И защо? Чак пък такова шобе ли си?

- Май не беше точно от първичен тип страх! 

- Ми?!

- Първо се притесних тя в това си състояние агресивно състояние да не нарани някой от нас. После си помислих, че ти си и направил нещо нередно. Или нещо неправилно. От което тя превъртя. Чак изтръпнах. Викам си е те сега родата ще ме линчуват. Щото съм я завел на място, където вместо да и помогнат тя се влошава. Но пък да, да! Когато тя направи от лицето си същото това, което пет минути по-рано направи самият ти… Първо си помилсих, че е някакво нелепо съвпадение. Но когато тя даде болдогоподобното описание - досущ като твоето - това вече ме накара много сериозно да се замисля. От всякъде си беше явно, как вие говорите за едно и също видение… Без аз да мога да разбера къде е било видяно. Искам да кажа вътре във вас или е стояло някъде между вас.  

- По-скоро се въртеше из стаята около всички нас. Просто само аз и тя сме успели да го регистрираме и визуализираме. 

- И защо така? Да не би и тя да има като твоята дарба? 

- За дарба не знам. Но това което знам е, че те тези Блуждаещи Съзнание чисто „волево“ могат да се покажат на този или онзи избирателно. А това което понякога самите те не знаят е, че има такива като мен които ги виждат. И дори Блуждаещите Съзнания да се опитват да се крият чрез тяхната си способност да са невидими.  

- Не знам. Все таки, въпреки че съм потресаващо впечатлееен… Все пааак… Нещо вътре в мен все още чисто логически се съпротивлява.  

- Не се коси Умников. Винаги е така. Ти снима ли!? 

- Да! От край до край! 

- Искаш ли да се опитаме твоята вътрешна съпротива да я погъделичкаме под мишниците?

- Опаа… Тъпчев! Какво пак си наумил?!

-  Ще видиш! Ти на умнофона си връзка с Иванчо Иванчев имаш ли?

- Този пък кой е?

- Вече не ти ли казах?! 

- И да сиии… Сега съм под такова напрежение, че не се сещам! Казвай де не ме гледай тъпо!

- На Изкуствения Интелект казвам Иванчо Иванчев! За него те питам.

- Ами така кажи! Имам! Какво искаш да проверим? 

- Пусни звуковия файл от записа на онзи Силициев Умник. А после го попитай, може ли да разпознае езика, на който ми говори страдалката, до като ние със съзнанието се гонехме? 

- Опааа… Тъпчооо! Супер идея от всякъде. Как ти дойде там на това на това дето  го нямаш? 

- Ползвах бърз индукционен заем от твоя Сбръчкосания Сивушко дето си го кръстил Многознаев.  

- Опааа… Пак кълвеш -  хили ми се Знайко, забива нос в умнофона си и къде минутка по-късно ме поглежда  – По принцип става доста бързо, но това явно го затруднява и трябва да го изчакаме. 

- Така като гледам не бързаме за никъде. И го пусни в гласов режим на високоговорител. 

- Нямаш грижи Безумски. – отговаря ми Умников но още не е свел поглед и от умнофона прозвучава: 

-  „ Какво искате да знаете, или какво желаете да направя с този аудио файл“ 

- Какви езици откриваш в този диалог?  

„Единият е съвременен български. Другият е териториално ограничена архаично диалектна форма на езика Тамазигт. Известен в транслитературните си вариации, още като Тамазайт или Тамахек. Говорим е от дълбока древност до наши дни от доста голяма племенна група самоопределяща се като Амазиги. Населяват Мароко, Алжир, Тунис, Либия. А и още няколко страни Севрозападна Сахара. По известни днес като Бербери. Техните езикови наречия спадат към така наречената афроазиатско езиково семейство. Където попадат още и древния Акадски, Арамейски Пърси (персийски) Арабският, Коптски (египетският), Ивритът, Хауса и някой други. 

– Ей Силицийко – подхваща Умников - а какво ще рече това квартетното определение - териториално ограничена архаично диалектна, което даже имало и форма? 

„ За четиристепенната определителна терминология ли искате пояснение, или за самата същност на езиковия формат?“ 

– Опааа… Тоя яко ме засече. Амии… Тогава ще структурирам интереса си. Първо ми кажи за кой по-точно диалект на езика Тамазигт става дума! Или по-конкретно кое племе или коя част от етноса го е употребявал. Второто конкретно което искам да знам е през кой период е бил активно говорен? И трето по-конкретно коя е тази ограничена територия за която споменаваш!? 

„ Изчакайте малко!“

 - Добре Слилицийко! Ще те изчакаме малко! – отговаря му Умников но има няма тридесет секунди и умнофона му отново „проговаря“: 

„Регистрирайки някои от специфични нюанси в акцента, определено мога да твърдя, как това е архаичен вариант на Тамазигт употребяван от племето Масилиите (Massylii) — Амазигска обитаваща източна Нумидия, древна държавно организирана общност по-популярно казано Бебрберска конфедерация разпростираща се в средиземноморската зона на днешните Мароко Алжир и Тунис. Колкото до времевия период този конкретен диалект е говорен най-вече между Трети век преди Новата ера до Втори - Четвърти век от Новата ера. Колкото до конкретния диалект квалифицирах територията като ограничена защо тя е малка част от североизточен Алжир и известни части от Западните райони на днешен Тунис където са били и владенията на въпросните Масилии.“ 

– Ясно! И благодаря! А имаш ли данни днешният град Ел Джем дали е попадал ли в региона на тези Масалии, където е говорен конкретно този Тамазигтски диалект? 

„ Да! Определено Ел Джем попада в този регион. С малката забележка, че по времето, когато в този район масово е звучала тази масалийска реч, градът Ел Джем е носил Тамазигтското име Тисдрус. На Ел Джем го прекръстват арабите.“ 

– Силициев а ти можеш ли да ми преведеш, какво ми казва гласът от звуковия файл, който ти качих?

„ Ами това са древни наречия със специфична стилистика, няма да е лесно. Ще ми е необходима двуезична или двуезично преводна форма на контакт, за да мога да се ориентирам. Ако ми помогнеш с идея, къде мога да потърся такава ще стане по-бързо “ 

– Нямаш грижа Силициев! Последно Тунис са били френска колония. Френския е официален там. Ако имаш достъп до интернет архив от предаванията на националната телевизия на Тунис прегледай ги. Не може да няма нещо за това племе. А ако има интервю или репортаж с някой от Масалиите разговорът във всички случаи ще е преведен и на Френски. А от там през френски език ще можеш да се ориентираш. А може и в Ал Джазира да провериш. Но там ще трябва да превеждаш през Арабски. 

„ Благодаря ти за находчивата хрумка! Ще потърся. Но това ще отнеме време.“  

- Ориентировъчно горе-долу колко? 

„ Да речем малко над петнадесет минути“  

- Няма проблем! Ще те изчакаме! Аз изключвам гласовия контакт през микрофона. но ти като си готов по дай звуков сигнал през звънеца на телефона. 

„ Разбрано! Когато съм готов да подам сигнал“  

- Добре Силицийко! Ще те изчакаме – отговаря му Многознаев, изключва микрофона, после клатейки глава ме поглежда и казва – Направо се чудя, какво да си мисля и какво да ти кажа! 

- Ами така стоят нещата Умников! Такъв тип явления, докато не ги преживееш лично, няма как да ги разбереш или осъзнаеш. Защото ако са разказани от някой друг си е съвсем друго. Радвам се, че напредваш в тази материя.  

-  Вярно малко с клизма, но наистина ми създаде едно много широко поле за размисъл Та в контекст на казаното се сещам, че Тъпчев аз май съм ти длъжник, относно едни твои питания към мен? Ще ми припомниш ли до къде бяхме стигнали. 

- О да! Преди да се обадят жените мислех да те моля да ми подскажеш някакъв научен подход, който да обяснява този тип Космически контакт в реално време на толкова огромни разстояния? Вярно! Има народна мъдрост която гласи: „Най-бързото нещо във Вселената е човешката мисъл!“. Но онези петстотин и тринадесет милиарда пъти по-висока скорост от тази на светлината, за която ми каза че е необходима за връзка между нас Двойниците ми се струват някак си нереалистични. 

- Ами Тъпчо ако наистина е вярно, че там някъде на десет хиляди светлини години от нас има един твой пълен дубликат под формата на друг Тъпчо, то това по научно му се нарича паралелен свят. 

- Така е! Съгласен. 

- Да де! Ти хубаво си съгласен, ама ако искаме изцяло да покрием понятието Паралелен или Еднотипен свят това ще означава нещо много специфично. 

- И то е какво? 

- Че всичкото това тук съществува едно в едно на десет хиляди светлинни години разстояние, но абсолютно задължително в едно в едно – в едно също време с нашето. Но с драматично огромната отдалеченост от десет хиляди светлинни години нас. Нали така? 

- Да, да! И какво?

- То добре е, че ми дадакаш. Но замисляш ли се, как ако онзи другият Тъпчо от онзи другия паралелен свят получава твоите тъпи безсмислия почти едновременно във времето в което ти си ги измислил… Тооо… Преносът на това вашето образно казано мисловно „бръщолевене“ колко свръх мълниеносно би трябвало да се стрелка през тези десет хиляди светлинни години.  

- Да бе Умников – нали вече ми го каза. Пет стотин и тринадесет милиарда пъти по-бързо от скоростта на светлината.

- Излъгах те Тъпчо! За да се нарече един такъв свят паралелен много по-бързо трябва да е!

- Стига бе! Как така!?

- Така! Нямаш си на идея колко много по-бързо е. Но ти си прав в едно! Или по-точно не ти а Народът. 

-  За кое? 

- За онази поговорка, която твърди че: „Мисълта е най-бързото нещо във Вселената“ И колкото и да изглежда чудно това е най-близо до реалната ситуация.

- Предполагам Нашия Народ е много мъдър. А я кажи! Ти защо ме излъга?

- Вселенски закон. За да може една информация да бъде усвоена правилно се подава на кванти. Или на народен език това звучи като: „На час по лъжичка“

- Ахаа… Искаш да каже, че ми дойде часът за следващата лъжичка ли?

- Точно! Защото като първо на първо трябва да уточним чисто физико-математически какво означава понятието Реално време. А още и какво означава общуване в Реално време в Паралелните светове, отстоящи на такива огромни разстояния. 

- Ами давай ми я тогава.

- Може, но само ако си си написал домашното и си си научил уроците за Константата на Планк. Времето на Планк. Разстоянието на Планк. И Енергията на Планк. 

- Аз да не съм като теб мрънкалник и оправдалник. Прочетох ги и даже ги и разбрах с изключение на едно. 

- Добре. Каквото не си разбрал ще го изясняваме в движение. Я сега да те видя! Какво е Константата на Планк?

- Ами аз го прочетох. Но признавам, че ми се стори, как всичката история около тези константи и величини е някаква странна квадро еклектика между Физика, Мистика, Метафизика и Математика. А пък нали понеже не е точно по моята област, съм сигурен, как  няма да успея да го кажа наизуст. Но пък съм си копирал някой неща от нета и мога да ти ги зачета. 

- Давай да те видя какво си копирал?

- Както вече казах цялата история около тези открития се явява някаква Мистико Математическа сага с отявлен Физико-Философски привкус. Всичко започва малко преди 1900 - та  година, когато физиците затъват в едно теоретично блатото на тотални математико физични противоречия. Оказва се че дефинициите и постулатите в консервативната  класическата физика драстично се разминават, както с явно видимото при експериментите в лабораториите, така и с нормалната философия на човешката логика. Или по-конкретно ябълката на раздора е фрапиращият случай, по-известен като ултравиолетовата катастрофа.  Всъщност това е част от класическия закон на Релей-Джинс. Според който спектралната плътност на топлинното излъчване расте пропорционално на квадратния корен от температурата и обратно пропорционално на четвъртата степен на дължината на вълната. Което както като математически формулировка, така и като графическа изобразеност навежда на извода, че при малки дължини (при видимият спектър, което е във виолетовата част) топлинното излъчване на Абсолютното Черно Тяло би трябвало да нараства неограничено. Това обаче на обикновен човешки език означава до безкрай. Което разбира се, както практически така и чисто логически се явява парадоксална невъзможност. То по принцип самото съществуване на такъв абсолютен парадокс, като Идеално Черно, или Идеално Бяло тяло на практика е невъзможно. Но това тогава никой не го е вземал предвид. Оказва се обаче, как при лабораторни условия излъчените вълни над честота на ултравиолетовия спектър въпреки, че не са видими за човешкото око, все пак нанасят поражения по кожата. 

- Ами да нали точно такива вълни масово се използват в съвременните солариуми? 

- Така е Многознаев! Сега вече за тези вълни се знае много! Но тогава тези кожни поражения от невидимото в едно с математически изведеното нарастване до безкрай скандализиращо шокира консервативната научната общественост от физици. Провокиран от въпросният научен делириум тременс на своите колеги, Макс Планк  се захваща  да разплете този Гордиев възел на теоретичната физика. И дето има една дума буквално започва да музицира уравнения. 

- Опааа… Тъпчев тази ти поетична алегория – да се музицират уравнения – определено ми хареса. Между другото то и точно така си е било. 

-   Именно!  Явно - волю или неволю - Планк е попаднал в обсега на мъдростта, че когато в едно Уравнение успееш да усетиш звученето на музика, а в нотите от една Партитура откриеш математическата последователност на музиката, значи си на прав път относно решаването на който и да е проблем. А той-проблемът спохожда Планк най-вече от това, че през далечната 1899 година Светлината е била възприемана единствено и само като вълна. И тук Планк се сблъсква със стената на тогавашният научен консерватизма. Стена, която той решава да разбие не с глава, а с гола научна интуиция. 

- Опааа… Тъпчев тук вече ми се струва, как се гмуркаш в екзотичната голота на нудистката поезия.

- И така да е! Радвай се тогава на човешките прелести… Колкото до другото, следвайки интуицията си Планк свързва, или по-скоро съотнася Енергията на Електро Магнитната Вълна във видимият и спектър - наречена Светлина - с нейната Честота. И вярно - до тук добре. 

- Казал този, който падал от петнадесетия етаж, когато стигнал до третия – прекъсва ме Многознев. 

- Именно Уминков. Това обаче, че е стигнал безпрепятствено до третия етаж в падението си съвсем не решавало изцяло Ултравиолетовия Проблем наречен „Катастрофа“. Което провокира Планк отново да пусне чисто голата си интуиция да дефилира пред очите на консервативната научна общественост. Но от гледна точка на математиката, за да имаме динамично уравнение са необходими най-малко три компонента. При това е без значение, дали те са конкретни величини, или някаква си чисто математическа условност. За това и Планк решава, след като така и така интуицията му вече припка гола пред очите на колегите му, то нека и „гаргата“ и да е скандално рошава. Ииии… Ученият буквално си измисля една компонента, на която отново чисто интуитивно дава обозначението „h“. Така това „нещо“ именувано „h“ се явява и третият елемент в първичното уравнение, изразяващо съотношението между Енергията светлината и нейната Честота.  

- Казваш Тъпчо в очите на тогавашните консервативни учени от 19 век е било възприето като това все едно Планк да ги накара да разделят метричната дължина на един крокодил на интензитета в наситеността от зеления цвят на кожата му. 

- Нещо такова да! А и още Умников като математическо частно да се очаква да получиш колко грама измерено в кванти ще бъде сълзата на крокодила докато гледа газелата, която пресича реката. Но ако трябва да сме честни тук Планк също като своите колеги от ултравиолетовата катастрофа изпада в математическа безпътица. При което буквално се опитва от пръстите си да изсмуче някаква математическа логика, която да обясни необяснимото в процеса. 

- Браво бе Тъпчо! Този път веднага захапа! Явно домашната работа има ефект! Значи казваш Планк един вид зарязва науката и се отдава на порочна нагодия - а Тъпчо? 

- На пръв поглед така изглежда. Но тук самият той разказа нещо много интересно, граничещо почти с метафизиката.  

- Да бе, да! Планк и метафизика. Тъпчо я стига! 

- Така си е Умников.

 -  Добре! Давай да го чуя това за метафизиката! 

 - Планк твърди, как кажи речи почти насила някъде почти от нищото бива тласнат към съставянето на толкова екстравагантно уравнение с толкова екзотично решение. Но го е направил защото всичко друго, което е опитал, просто не е работело. Съответно, търсейки по-ясни формулировки около еротико-еретично „рошавите“ си идеи - относно уравненията, касаещи въпросните ултравиолетови излъчвания на абсолютно черните тела,  той приема, че тези излъчвания не са линейно постоянни. А по някакъв неустановен към момента начин се излъчват под формата порции. Поради което Планк се спира на думата Квант. Отново чисто спонтанно отново, разчитайки на голата си интуиция той открива смислово съвпадение в латинското „Квантум“ (Quantum). Което образно казано се превежда като точна порция. Или някаква базово минимална количествена част от голямото цяло. В последствие нещата са всеизвестни. Терминът или понятието „Квант“ се явява първият базов камък в основата на новата наука Квантова механика. А ако се налага да преведем в буквален смисъл на български името на науката тя би трябвало да бъде „Механика на дискретните минимални количества“

- Добре, добре, Тъпчо! До тук едва ли не в стил философска поетичност ми разказваш за екзотичната многоцветност на доста по-така странични от науката неща. Моля ти се Тъпчев, не се разливай излишно в лирико езикови отклонения. Карай по същество за Константата. 

 - Ами както вече казах през цялата 1900 година, следвайки математическата логика Планк търси някакъв коефициент, чрез който да може да съгласува уравнението си с вече установените експериментални данни. И така на бял свят се появява емпиричният параметър, на който надареният учен дава обозначението „h“. Като изрично уточнява, че всеки такъв Квант (Quantum)на въпросната новата величина „h“, всъщност представлява най-малката стойност - в джаул/секунди - която има логически смисъл във физиката. Или по друг начин казано, това е най-малката физическа единица, касаеща съществуването на материя във Вселената, която изобщо може да бъде изчислявана. Естествено в началото тези му разсъждения били посрещани с дълбок скептицизъм от почти всички в тогавашните консервативни научни среди. И съвсем в реда на нещата неговите теории, неглижиращо биват наричани Хипотезите на Планк. И може би плодът на всичката тази чисто интуитивна голотия е щяла да потъне в забвение. Но явно Нудизма в научната Интуиция в едно с нейният брат Безграничното Въображение съпътстват работата и на други учени от онова време. И съдбата отново е благосклонна към Планк. През 1905 година Алберт Айнщайн, силно впечатлен и дълбоко вдъхновен от разкрепостените разсъждения на колегата си Планк, развива и извежда математически своята теория за Фотоелектричният ефект. В която той твърди, че най-вероятно след като светлината се излъчва и разпространява на Кванти(Quantum), то тя може да бъде разглеждана и като частица. За което по-късно през 1921 година получава Нобелова награда. Което отново разлайва класическите кучета във физика и дрънченето на техния консерватизъм се чува по целия свят. Но за тяхна най-голяма изненада през 1924 година се появяват трудовете на Луи дьо Броил. Които абсолютно самоотвержено застъпва тезата, как не само все още безименната  хипотетична частица на Светлината  посочена от Айнщайн, но също така и Електронът, а и всички микрочастици, както и всички химични елементи и всички течни и твърди вещества не зависимо от характера и естеството си излъчват вълни. За което дьо Броил също получава Нобелова награда за физика. Вдъхновен от тази поредица от събития през 1926 година Гилбърт Люис предлага тази никому неизвестна до тогава частица да бъде наречена Светлин.

- Глупости! – почти като жилен подскача до мен Умников  продължавайки да възклицава - Какъв е този Светлин бе Тъпчо!? – пита той, аз обаче го играя Желязко Желязков, поглеждам го строго и със стоманен непукизъм в глас му отговарям:

- Не ме прекъсвайте Господин Многознайков, защото има голяма опасност да си изгубя мисълта!

- Глупости бе Тъпчев. Ти като пръв зубрач четеш от умнофона си! За каква твоя мисъл ми говориш!? 

- За тази как Гилбърт Люис, изхождайки от факта, че преведено от Български на древно Елински език, Името Светлин се произнася като Фотон. 

- Пълни глупости ми говориш сега. Почти съм на сто процента сигурен че Гилбърт Люис си е нямал никаква представа, къде се намира България. Камо ли пък да знае, че българското име Светлин е преводно на Фотон – но виждайки лукавите нотки в погледа ми ме бута по раното и махвайки ала неглиже казва - Ооо… Ти нещо май пак ме поднасяш по Тъпчовски… Я си карай нататък по домашното.

- Както винаги драги ми Умников вие сте безпределно прав. Но от тогава до сега е прието един квант светлина или частицата на Светлината да се нарича Фотон. А през следващата 1927 година идеите на Луси Дьо Бройл се потвърждават експериментално от Дависън и Джърмър. И те така - вече всичко си идва на мястото. И чак тогава дрънченето на консервите от класическата физика спира. „h“ е призната като физична величина и е наречена Константа на Планк. Ама понеже тръгнах от еклектичния квартет Физика, Мистика, Метафизика и Математика… Ми се иска да допълня нещо като по-така в митологичен нюанс… 

- Боже Тъпчев пак ли поезия? 

- Митология драги митология. 

- Добре! Добре! Давай! 

- Исках да вметна, че Планк, Айнщайн, дьо Бройл и Люис, може би някак си наистина подтиквани, едва ли не Свише… Иии… Някак си по Прометейски разбулват гъстота на научния мрак, около Елементарната Частица наречена Фотон. Която дълбоко в същността си носи природния потенциал - безкрайно необходим за почти всичко живо във Вселената нуждаещо се от светлина. Оказва се обаче, че константа на Планк е толкова недостижима в своята си универсалност, че през 2019 година тя е  приета, като базов еталон за нова дефиниция на понятието „Килограм“ в международната мерна система SI. А и никак не без значение е, че откритията на Макс Планк допълнени от тези на Алберт Айнщайн и Луй дьо Броил днес са в основата на всяка една фотоволтаична система. Разбира се това последното лирично отклонение не съм сигурен дали ще ти върши друга работа по въпросите които съм ти задал. 

Следва...