Старчето и Съвпаденията Част 7

                                                                                                  7 част

- Тъй! Тъй! – озъбвам му се аз, но той махва с ръка и мърдайки устни безмълвно ми тегли една майна, след което се обръща към телефона си и подвиква:

- Ванка я продължавай моля те нататък с превода.

„ Продължавам с превода! Дрезгавият женски се сърди на втория, приличащ на мъжки за това, че той нарича град Ел Джем с името Тисдрус.“

- Е! Ха сега! – възкликвам аз

- Ванка изчакай малко!

„ Разбрано! Изчаквам!“

- Кажи Тъпчев! Къде ситуацията те стиска по чепика?

- Аз до колкото съм чел - Тисдрус това е древното име на днешния Ел Джем.

- И? – вдига рамене Знайко.

- Мислих си, че споменавайки го като по-древно от днешното име печеля доверието на Блуждаещото съзнание!

- Тъпчев ти хубаво си мислиш, че си си мислил, ама явно нещо не си домислил. Щотооо… Принцесата с прегракнал глас нещо средно между Тони Димитрова, Бони Тейлър и Луис Армстронг... Ааа…! Фиона ли бешеее… Фернандел ли бешеее…? А душице? – хили се под мустак Умников.

- Е де чичо! Фернандел е някакъв грозноват комедиан от шейсетте! Фиона е жената на Шрек. Стига де! Фериел е името на принцеса от Нумидия. Но на дъщеря и няма как да го знам.

- Ахаа… - клати многозначително глава Фил - Добре де! Ванка я кажи, от аудиото разбира ли се таз хремавата кибритлийка Фродриел какъв и е проблемът? Искам да кажа, що ги бълва тез толкоз гъстите талази от женска сръдня.

- Фериел е името бе чичо! Ама то Фeриел е майката на жената, чието блуждаещо съзнание ме беше обсебило – отново го поправя страдалката, при което Фил се хили под мустак и махвайки пренебрежително с ръка продължава:

- Тъй! Тъй! Щерката на Фериел да е! Добре душице! Ванка казвай!

„Казвам!“ – подхваща Иванчо Иванчев – Това което успявам да преведа отново са ругатни и упрек към мъжа от записа.“

– Тях позволено ли ти е да ги споделиш? – пита Знайко.

„ Да, да! Въпросният дрезгав глас твърди, че мъжкият глас е на човек, който е тъп като дъното на колчан за стрели. И това е така защото името на града, за който иде реч не е Тисдрус а е… Еее… Мдаа… Тук вече си признавам, не мога отчетливо да идентифицирам словосъчетанието.“

- И защо? – пита скорострелно Фил.

„ Понеже явно всичко е изречено с много злоба артикулацията е крайно нечленоразделна. Но пък съвсем ясно различавам, как няколко пъти е използвана буквата „Ш“. А и отчетливо присъства буквата „Ъ“. Но пък другото си го превеждам ясно. Да го казвам ли?“

- Давай!

„ Дрезгавият глас казва, че много добре познава града. Имайки предвид онзи с многото „Ъ“ и „Ш“. Била живяла там от средата на живота си до неговия край. Но нито веднъж не се е молила на Танит или Баал от Карт Хадаш‘т. Понеже тя си е имала нейни си Амазигтски Богове. И изобщо не и трябвали тези на финикйците.“

- Чичо ще може ли аз да поясня?

- Ванка спри и изчакай малко. Аз ще ти кажа кога да продължиш!

„ Разбира се! Спирам! Ще продължа, когато ми бъде казано“ – отговаря Силицийко.

- Чичо само кажи от къде да започна? – подхваща племенничката на Умников - От Боговете Танит и Баал на Карт Хадаш‘т – днешен Картаген, или от думата с многото „Ш“ и „Ъ“.

- Боговете винаги са с предимство Душице – Давай първо за тях. Пък след туй и за онзи Картохашдашощ град. Щото тоя Тъпчев, да разбере какви ги е забъркочил с опитите си да се прави на умен.

- Не е Картохашдашощ, а Карт Хадаш‘т - смее на гласа чаровната страдалка.

- Тъй, де тъй! Лапсосче де! Дай да видим и чуем нататък душичке!

- Баал Хамон - е върховен Бог и политически патрон на Карт Хадаш‘т - Картаген. Господар е на Слънцето и плодородието. Танит пък се води - майката защитница, пазителка и покровителка на града. Стопанка е на луната. Изобразяват я като стилизиран образ на жена с дълга рокля вдигнала ръце към небето за молитва. Това е емблематичният символ на Танит. Изключително разпознавае и силно разпространен свещен знак. Както в Картаген така и по-широкия бивш пунски свят. Всъщност Танит е нещо като култово лого на Карт Хадаш‘т – Картаген. Но я има и в Сардиния, Сицилия, Малта и дори Иберия. Колкото до името на Картаген, то това е англосаксонският му прочит. В семитския транслитературен вариант при Пуни-Финикйския език се произнася Карт-Хадаш‘т. В превод - Новият Град. Карт е „Град“. А Хадаш‘т е „Нов“. Явно защото е бил по-нов от легендарния стар Тир в днешен Ливан, а и от старата Атика/Утика в днешен Тунис.

- Ясно! Нещо като Нова Загора или Ню Йорк. А защо казваш Атика/Утика?

- Защото от Финикийски на български града се чете Атика, на латински е Утика, а ако транслитерираш на арабски - е Атия.

- Я! Ми то и ние си имаме Атия. И той също е древен. Нашия има ли някаква връзка с Финикйците.

- Чичо това конкретно не съм го обследвала! Но не е изключено! Изключая Несебър почти всички Черноморски градове по нашето крайбрежие, като Варна, Бургас, Атия, Созопол, Ахтопол, са колониално пристанищни точки на Егейския град Милет. Той е в територията на древната държава Лидия. Която по онова време признава господството на персите само и само да бъде автономен. Тогава в Персия лингва – фрнака е бил Арамейският. Приет е като държавен език и писменост защото е имал буквена писменост заменила трудоемкото клинописно писмо наследство от Вавилонците. Но на практика Лидийци и в частност Милет са си имали азбука преди персите.

- Боже колко малко знаем за нашите си българските градове – Боже! Ама чакай - Милет ли казваш?

- Да чичо! На територията на днешна Турция е. Тяхната колонизация на черноморските пристанищни точки обаче е чак след 7 век преди Христа. В по-древни времена или около 8 – 9 век преди Христа може Атия да е бил военен и търговски финикийски пристан за района на Финикийците. И ако е било така то името му във всички случаи се е изписвало на финикийски. Което при една евентуална транслитерация на български във всички случаи се е произнасяло Атика.

- Ама сега като се замисля той вярно, че е много подходящ за таен пристан! Заливът му е един скрит и е изавъртян на север. Заветен е. А и остров света Анастасия е точно срещу залива. Така острова е идеален за триста и шейсет градусов наблюдателен пункт.

- Ами Умников то може би и точно за това там са били дислоцирани част от бойните кораби на флота ни по времето на соца.

- Вярно че така е било Тъпчев. Ама ако финикийците и тези от Милет, говорещи арамейски са го кръстили Атика защо сега е му казваме Атия, както арабите са произнасяли името на тунизийската Атика?

- Ами чичо нали ние петстотин години сме били под Османско иго.

- Е и?

- Тогавашните османлии са нямали своя писменост. Пишели са с арабски йероглифи. И са произнасяли много от чуждите имена като арабите. Чак 1829 година Кемал Ататюрк въвежда латиницата и внедрява немската граматика. Явно в този период се е наложил арабския прочит на Атика, който звучи като Атия.

- Душице, а ти защо казваш на местния Финикийски език пунически?

- Римляните са наричали финикийците основали Картаген с етно нарицателното Пуни. От там идва и репликата за протяжните Пунически войни.

- Яснооо… А там за другата дума с многото „Ъ“ и „Ш“ какво ще ни кажеш?

- Предполагам че става дума за Шътъпшър…

- Ама той - Ванката не спомена ли по някое време за някакъв колизеум В Шътъропъшър това къде е!?

- Не помня дали е била споменаван, но чичо думата е Шътъпшър! – и започвайки да се смее на глас повтаря – Шътъпшър – чичо Шътъпшър! И да! Там е Колизеумът в Тунис. Има предположения, че Шътъпшър е много по-древно име от Тисдрус. Към момента обаче не е изяснено дали тази дума е древното име на самият град или е име на местността около него.

- А тези имена имат ли някакво преводно значение на Български?

- За финикийското Тисдрус и за арабското Ел Джем не знам нищо. Но за амазигтското Шътъпшър има предположение, че е нещо като „ Небесна врата в пустинята“.

- Опааа… Много романтично. И от къде на къде пък небесна врата?

- Амии… Това много трудно го открих! Първото което разбрах е, че през местността на града минава пътят свързващ тунизийската част на Сахара със средиземноморското крайбрежие. Самото мястото и околията на града представлява скалисто възвишение с обширно плато. Може би стигайки до него керваните, които са пътували по този маршрут са имали усещането, че едва ли не са пред небесна врата над пустинята. От където съответно се открива ясен хоризонт към пътя и посоката, за която са тръгнали.

- Еее… За разлика от самото звучене Шътъропъшър превода на името е наистина красив. Ама пък и някак си малко на Египетското Хатшепсут ми заприличва. Само дето много „Ъ“ - та има в това Шътъропъшър – търка чело Умников, а младата жена го поглежда и отново го поправя:

- Шътъпшър е думата чичо!

- Добре, добре душице! Сега като редим Амазигтски и Финикийски имена, ми е интересно, как ли са се разбирали всичките тези хора до падането на Картаген ?

- По принцип въпреки, че Финикийския и Тамазигт спадат към напълно различни езикови групи може би обединяващото все пак е тяхната древност. За това и както като звучене така и донякъде конструктивно граматически си приличат.

- В смисъл как така, хем са в различни езикови групи, хем пък си приличат граматически?!

- И Финикийската азбука и Амазигтската Тифинаг се водят Консонатни или Адбжад езици и писмености.

- Опаа – усмихва се Умников – Душице ще може ли малко да дръпнеш юздите на професионално-езиковедскиият си галоп. Иии… Да кажеш на нас езиковедски невежите чичита, какво значи на български това абаджак и онова другото – конскоабонатна писменост.

- Консонатна е писмеността чичо, а езика е адбжад. Това са езикови и писмени формати с преобладаващо съгласни букви. В тези случаи гласните нямат конкретен конструктивен характер. В известен смисъл донякъде се поставят произволно. Най-вече с идеята за благозвучие. Това е силно подчертано при болшинството от Амазигтските диалекти. Може би само при Кабилско Амазигтският диалект разпространен в планинските райони на Алжир и югозападните на Тунис има малка разлика в ползването на гласните. Но така или иначе една от най-необичайните особености на всички диалекти на Амазигтите е, че при болшинството от тях – изключая Туарегите - има много силно присъствие на гласния звук „Ъ“. Което не се среща почти в никой друг език освееен… - рязко спира страдалката и ни поглежда повече от хитричко - Сещате ли се в кой?

- В кой?

- В тракобългарския.

- Опаа… Душице ти да не искаш да кажеш, че Амазигтите и Туарегите са ни нещо като далечни братовчеди?

- Ами Знайко тя веднъж вече ти го каза, ама явно тогава си блял нанякъде!

- Кога!?

- Когато ти каза, че са тръгнали от нашите земи!

- Вярно ли е така душице?

- Ами ако проследим огромната употребата на звука или буквата „Ъ“, който при тях се транскрибира чрез латинското „ schwa“ на там отиват предположенията.

- Опааа?

- Защо опа!? Ето! Без значение дали говорим за Масилиите Масесалиите или за Туарегите. При това отново без значение дали те са в Мароко, Алжир,Тунис, Либия или Мали. Примерно „Ъзервал“ в повечето техни диалекти означава „ Пъстър, Нагизден или Окрасен“. „ Амъска/Ъмъска“ означава Реалност. „Тъземур“ е Маслиново дърво.“Ъхила“ на изрично посочения Кабилски диалект е леопард.

- Брех! И казваш всичко ни е едно в едно с Ъъкането?

- Не, не, не! Не съм казвала такова нещо! Въпреки усилената употреба на фонемата, или по народно му казано звукът „Ъ“, си има и една съществена разлика - в смисъла на позицията на „Ъ“ в двата езика. Така че не може да се говори конкретно за идентичност – отговаря страдалката, млъква и се усмихва многозначително.

- Е хайде де! – гледа я възмутено Знайко.

- Какво?!

- Давай нататък!

- Ама това са езиковедски неща. Няма ли да ви досадя?!

- Няма! Няма! Довърши си мисълта душице!

- Всъщност за разлика от амазигтския в българския език „Ъ“ има както смислова стройност така и конструктивен характер.

- Как, как? – чеше се с палец по лявата вежда Знайко – Я пак по-така на български като за чичита.

- При думата „Ъгъл“. Махнем ли „Ъ“ чисто конструктивно думата буквално ще рухне. Колкото до смисловата стойност, това означава, че в някой от случаите без буквата „Ъ“ думите губят или пък изцяло променят смисъла си. Ето! Ако в думата „Ръка“ заменим „Ъ“ с „Е“ става „Река“. Отделен е въпросът, че в българския език звукът „Ъ“ се използва и при членуване. Час – Часът. Мъж – Мъжът.

- А в амазигтския?! Там как стоят нещата – не спира да пита Фил.

- В Амазигтските диалекти „Ъ“ се явява Епентеза!

- Опааа! Душице! Пак скочи в професионалните дълбини! Я поясни!

- Епентеза е звук който се явява фонетична – звукова добавка. Без обаче тя да може да се изживява, като каквато и да е смислова или конструктивна необходимост. Или на разговорен език казано епентезата „Ъ“ при Амазигтите е един вид гласово фонетична смазка циркулираща между тежката преса от съгласни. И то най-вече при абджад езиците. Но да - конкретно при Кабилския диалект „Ъ“ или както те я наричат (schwa) вече има ролята и на фонетичен фундамент. И да! Определено това е много важен признак, доближаващ Кабилския диалект на Амазигтските наречия до нашия тракобългарски и неговите наречия.

- В смисъл?

- В смисъл, че по принцип много от архаични, или ниско повлияни от външни фактори езици имат някакъв си техен типично конкретен звук. И то характерен за всяка една съответна общност. От друга страна езици с подчертана (schwa) „ Ъ“ структура по правило се свързват с ранни евроафрикански диалекти, разпространени преди разпадането на неолитните общностни на човечеството. И другото интересно е, че Кабилският диалект е разпространен предимно в планинските райони на Алжир и Тунис. Така както сме и ние на балканите. С две думи имаме два признака на близост. И това са ландшафтната ни среда като хабитат и подчертаната конструктивност на звукът „Ъ“.

- Което ще рече какво?

- Което ще рече, че Кабилският, също както и тракобългарския е употребяван предимно в планински район. Но за разлика от нашият език, който е бил подложен на крайно интензивни имперски опити за асимилация при Амазигтския от Кабилия имаме многовековно етнографско и езиково спокойствие.

- И това е фактор ли?

- О да! Поради който се предполага, че Кабилиския диалект е съхранил своята архаично структурна палео-дреха. Това обаче показва и още нещо много важно.

- Което е?!

- Как самият амазигтски в самото си начало е бил много отдалечен от финикийския и арабския. Което съответно е явна подсказва, че неговият езиков генезис е с много по-ранен, „прото-амазигтофонен“ пласт от тези на Арабите и Финикийците.

- А на български казано това означава какво?

- Че амазигтския език е с десетина века по стар от Арабския и Финикийския. Също както са били и нашите прототракийски наречия от които при нас за съжаление за разлика от при Амазигтския има доста по-оскъдни чисти остатъци.

- Добре де. И ако и ние тракобългарите и Амазигтите сме далеч от Финикийци и още по-далече от Араби към кои сме близки.

- Ако съдим по тази силна конструктивност на „Ъ“… Амии… Тя е по-характерно за Северното Средиземноморие. И най-вече за Балканите. Особено за зоната на архаичната Винча култура. Която пък е неразривна част от Дунавската цивилизация.

- И тези аргументи достатъчни ли да преведат легендарната българска буква „Ъ“ във нещо като фактор доказващ връзкатра между Траки, Тракобългари и Амазигти?

- Амии… Първо мога да кажа, че сме достатъчно близки един към друг. Нищо че едните са в Африка а другите сме на балканите. Ако се абстрахирате от предразъдъците си може да захраните усещането, че сте в някакъв паралелен с нашия български свят. Защото ако отидете в Тунис и се вгледате в техния бит ще откриете страшно много общи неща с нашите. Дори дрехите им много приличат на нашето възрожденско облекло наречено народно. Вярно! Не е невъзможно да има и други причини за конструктивността на звукът „Ъ“ при кабилийския диалкет. Нооо…

- Нооо… Какво?! – любопитства Фил.

- Но ако се поотърсим от закостенелия си консерватизъм може да се каже, че кабилският амазигтски всъщност е някакъв застинал във времето прото език, запазил атавистично старинната си форма. Докато в сравнение с него тракобългарският е еволюирал, развивайки се под силен културно-политически натиск на двете империи, с които е граничил.

- Две ли?

- Да! Персийската по време на тракийския период и Римската по време на тракобългарския. Това обаче далеч не означава, че Кабилския диалект на Тамзигт и Тракобългарския са генетично идентични. Но пък не може и да се отрече, че е напълно възможно тези два говора генерически да споделят единна архаична форма на конкретен балкански езиково-структурен пласт. Или поради определени явни обективни и субективни обстоятелства двата езика, да са се разклонили. И както в географски аспект така и чисто стилистично да са поели в различни посоки. Примерно в Северна Африка – като амазигтски езици, а на Балканите като трако-български. И в последствие разбира се като съвременен български – спира за миг страдалката поглежда към мен и към Фил и допълва – Ами по този въпрос това мога да кажа. Имам предвид в резюме.

- Честно казано така поднесено поне на мен си ми звучи логично. А и определено напълно научно допустимо. Какво ще кажеш Многознаев.

- Съгласен! Душице много ти благодаря за лекцийка. Но искаш ли след това историко-лирическо отклонение да дадем думата на Силицийко, който да ни доразкаже, какво още си ни изломотила на маслиналийски.

- О да! Извинявам се ако съм ви досадила с многословието си. Аз също много искам да знам какви съм ги плещила. Ама диалекта е Масилийски а не Маслиналийски.

- Добре душице! Силицийко продължи с превода от където те спряхме.

„ След ругатните започва обстоятелствено емоционална изповед. Доста е лична. И едва ли има научна стойност. Да я превеждам ли?“

- Всичко по ред.

„ Всичко! Добре! Започвам. Трябва да се знае, че поради архаичността на диалекта много от думите нямат точен аналог на български. За това преводаът може да изглежда доста по-много словен от дадения ми за превод текст!“

- Не се притеснявай Силицийко. Имаме време. Започвай!

„ Не се притеснявам и започвам. Така! Един ден Женския дрезгав глас и други членове на царския род били на разходка в пристанищния град Атика (Утика). Пристанището имало търговски контакти с къде ли не. Там някъде на пазара жената притежателка на дрезгавия глас видяла млад мъж с много особени черти. Имал красива кестенява коса и магнетични синьозелени очи. От всякъде било видно, как не е нито местен Массилия, нито Пунико Финикиец, нито Либиец. Явно бил друг някакъв чуждоземец. Погледите им се срещнали и тя на мига била пленена от магнетизма струящ от очите му. И нали била царска велможа изпратила човек от охраната да го доведат при нея. Представила се на тамазигтски и го попитала от къде е и какво прави по техните земи. До нея стояли трима преводачи. Но всички с голяма почуда установили, как макар и с донякъде смешен кабилийски диалект и чужд акцент, но мъжът все пак говорил много добре Тамазигтски. И то далеч не на елементарно моряшко или пазарско ниво. Това неимоверно задълбочило привличането. Още в началот

- Чакай, чакай! Спри за малко Силицийко – прекъсва го Знайко.

„ Добре! Спирам за малко!“ чува се от Умнофона.

- Ти нещо да не би да изпадна силициева халюцинация?

„Защо?“

- От къде на къде един одрис от балканите ще знае добре Тамазигтски? Я умната бе моето момче! Ако тогава е имало онлайн курсовете за чужди езици то може би са стрували колкото цяло стадо камили!

„ Ха, ха, ха! Много интересна камилска шега! Типично в твой стил ала Фил. Ха, ха, ха! – смее се по неговия си изкуствен начин Ванката и после продължава сериозно – Вече споменах! Първо че казаното е в личен план. И второ че е на архаичен диалект от който не е лесно да се превежда в буквал. Поради това придавам смислово литературен облик на разказа. Що се касае за камилската шега… По-нататък в разказа има пояснение по въпроса. И ще помоля за търпение!“

- Чакай за секунда Силициев – подвиквам аз и след като изслушвам репликата : „Изчаквам“ идващ от умнофона на Фил продължавам - Видя ли бе Умников аз като ти казвам, че си превари попаров ти ми се дзверепиш. Ей го на! И Ванката ти го рекна!

- И к‘во – тросва ми се Знайко.

- Как така к‘во!? Нищо! Остави техниката да си разказва. После ще питаш и ще се заяждаш с нея.

- Добре, добре! Силициев продължи си сказката.

„ Продължавам! Та значи по нататък става ясно, как замаяната от чара на младия мъж жена след известно време го попитала той от къде толкова добре знае техния език. В отговор на което красивият млад мъж и разказал своята история. Нея да я разкажа ли!? “

– Да, да! Продължавай! – подканя го Многознаев.

„ Добре! Продължавам! Младият мъж започнал с това, че е от знатен род на неговия одриски народ. Един ден, когато бил малък – самият той, баща му и двамата му братя по мъжки ходили до пазара във Византион. Въпреки, че бил в територията на княжеството този пристанищен град се ползвал с относителна автономия и търговска свобода на стокообмен. При тези ходения обаче в княжеското семейство имало правило - бащата да купувал само по едно нещо на всеки от синовете си. И така другите двама братя вече си били получили тяхното желание. Но пък нали е от знатен род невръстното момче си имало кажи речи почти всичко, което може да има едно дете. За това и трудно си харесвало нещо. В един момент в пазарската част, където продавали на роби видели, белобрад старец в окови. Той говорел нещо на незнаен език. А до него стар моряк – чужденец превеждал казаното на разбираемия за местните присъстващи език. Много от слушателите му били деца. Без значение на възрастта си обаче всички слушали в захлас. Тримата братя и бащата се приближили до тълпата, за да разбере, за какво иде реч. Оказало се, че белобрадия роб, разказвал приказни житейски истории. Както и приказки за деца. И всичкото това, най-вече в очакване на подаяния. Момчето запитало какъв е този странен роб. Някой от тълпата му отговорил, че робът е от далечната страна, в която имало камили и растели фурми и маслини. Но на по предното пристанище докато се разхождал по пирса го ограбили бандити. Така останал без пари. Той обаче твърдо бил решил да стигне до тази колонията на град Мегара на име Византион. Тук извън разказа мога ли да поясня нещо?“

- Поясни Силициев!

„ Всъщност Византион е днешния Истанбул!“

- Благодаря Силициев! Продължавай с превода!“

„ Превода продължава с това че Човекът с вид на мъдрец се бил договорил с стигнат ли до пристанището на Византион капитанът да го продаде като роб. А парите да си задържи, като такса за транспорта. Но за беда вече втори ден никой не искал да го купи. Първо с тази дълга коса и бала брада имал вид на старец. Второ с този мъдър поглед никой нямало да го наеме за типично робска работа. А и той сам си признавал, как освен да разказва приказки и да философства друго нищо не умеел. Не знайно защо, но момчето поискало от баща си да му купи този застаряващ роб. На въпроса на бащата за какво му е роб, който не умее нищо, момчето отговорило, как то щяло да го научи на Одриски. И после с него щели да ходят по пазарите из княжеството, което по онова време не било никак малко. Робът щял да разказва приказки, а момчето да събира парите. Бащата се съгласил. Учудващо за всички обаче белобрадия роб много бързо научил езика на Одрисите. А още се оказало, че той е не само разказвач на приказки, и празнословен философ, но и много– сторено! Стигайки до въпросното място старецът поискал да се покатерят на самия връх на хълма. А когато вече били там белобрадият мъдрец извадил от торбата си три камъчета. На тях имало изписани странни знаци. Подал ги на момчето и му посочил трите осторвърхи камъка. Те били разположени под формата на триъгълник. А на тях личали абсолютно същите странни знаци като на малките камъчета. След което мъдрецът въздъхнал дълбоко и с нескрито облекчение обяснил, как вече е сигурен от къде преди много много време неговият народ, населяващ планините в Кабилия и говорещ на Кабилски Тамазигт е тръгнал. И с доволна усмивка на лице добавил, как с това неговата изследователска мисия да се върне при корените на своите далечни предци е изпълнена. И от тук започват едни ругатни по адрес на роднините на някакъв мъж, който се опитва да прогони женския глас от тялото на някакво момиче. Тях да ги казвам ли?“

- Тях ги пропусни! Но ако след тях има нещо го казвай!

„ Казвам! Та след няколко интересни стона като, че причинени от болка женският дрезгав глас продължава: „Ако ме оставиш още малко ще ти доразкажа историята до край. А и в Нумидия аз влизах в сънищата на това момиче. И там съм и разказала всичко за моята история от край докрай. Защото не знам дали ме разбираш какво ти говоря, но ако ме разбираш питай тази жена за сънищата, които я споходиха. Особено докато беше на гости на амазигтите в Нумидия. Тя ще ти каже много неща. Дано тогава да разбереш, защо така съм се вкопчила в нея. Добре, добре! Тръгвам си. Ти не си човек, а звяр. Но да си знаеш, че когато се махнеш аз пак ще и се закача. И ще е така докато с нея не отидем на този хълм до това село Кабиле. Онзи дето е с име като нашите район Кабилия. А още и като оазиса Кебилия в Нумидия. И да си знаеш! Видя ли отблизо че онези побити във формата на триъгълник на върха на хълма камъни съществуват… Иии…Че на тях има оставени специално за мен знаци - тогава и ще си тръгна от тази жена сама и завинаги. И тука отново започват едни ругатни, които правилника не ми позволява нито да ги напиша, нито да ги произнеса в аудио

Секва и звука от умнофона на Фил. А около нас се настанява тежка гъста тишина. Самия аз съм свикнал на подобни ситуации, но този път и на мен ми беше трудно. И точно се опитвам да изляза от положение, когато се чува хлипане от към посоката в която стоеше страдалката:

- Боже какво ми дойде до главата Боже! – след което следват няколко подсмърчания и въпрос - Чичо какво ще правим сега? Тя не иска да се махне!

- Ами не знам! Ще питаме експерта! Кажи бре Тъпчев! Какво ми мълчиш!?

- Еее… Няма страшно. Щом има конкретен мотив и конкретна цел значи Блуждаещото съзнание не е чак толкова блуждаещо. Предлагам сега да приключим до тук. Защото и аз вече се поуморих. Утре и в други ден ще починем. А по в други ден ще направим контролна среща. И ако тази Шътъпшър Амазигтската цербер-принцеса е изпълнила заканата си и се е върнала ще повторим процедурата. И дано да установим всичко до край, за да мога по-лесно да си свърша работата. Ама Умников ще помоля да отидеш да ги изпратиш до тях.

- Добре де Тъпчев, а не може ли повторението да е утре?

- Не, не, не! За в други ден може и да склоня. Но утре и във всички случаи тя трябва да си почине. Пък било то и ако Блуждаещото съзнание пак се прикачи. Защото аз съм свикнал с подобни натоварвания, но тя не е. А то нашето с теб не се губи! В смисъл ние с теб можем да се срещнем утре към единадесет преди обяд. Щото нали там да ми довършиш онова, което започна да ми обясняваш днес. Че утре имам сеанс със Старчето. И искам да съм по-така подготвен пред Екзодвойниците.

- Колкото до душицата - както кажеш Тъпчев. Там ти си експерта. Пък за другото… Дето за онези твоите питанки…. А ако искаш утре докато ти обяснявам да не гледаш както гущер в мегафон - порови из нета и си прочети за Торсион, Танжер – математическите формули. Ааа… И за устройството на невронната клетка.

- Добре, добре мамо! Утре ще съм с научени уроци и с написани домашни! – заемам смирителна поза аз, но после се изправям и казвам – Знайко виж им помогни на жените. Че като гледам малката си е все заспала.

И така след съответните благодарности за стореното и извинения за причинените хигиенни щети се разделяме.

И понеже с Умников планирахме след сеанса с племенницата му да ударим по едно уискинце той беше донесъл едни ядки. Ама след като нещата се развиха в съвсем друга посока и останах сам решавам да не е уиски, а джин с тоник. И точно съм развъртял калпачокина на хвойновата напитката – умнофонциата ми звъни.

Поглеждам - непознат номер.

Вдигам.

Някакви хора. Обаждат се по препоръка на нам кой си. Детето им, изведнъж и без видима причина отключило някаква хиперактивност. За два три месеца ситуацията силно ескалирала. Че чак започнала да излиза от контрол. Ходили на психиатър и на психолог. И двамата изписвали лекарства, но нямало подобрение. Напротив. Въпреки медикаментозната терапия положението се влошавало. Молят ме ако ми е възможно да отида у тях на място. И ако не мога да помогна с нещо то поне да му направя диагностика.

Е! Ясно е вече!

Срещата ми както с джина така и с тоника се отлагат за по- късен час от деня.

Отивам.

Детето ме приема и се съгласява да поиска помощ.

До тук всичко си е рутина и под конец.

Опитвам се да го диагностицирам, но импулсът идващ от малкия го играе палав непослушник. Подскача като малчуган в кална локва. След което сякаш излита от ауричното поле на момчето и ме води към вътрешността на стаята. Не му се противя. Правим едно олимпийско кръгче около масата и след кратки колебания вниманието ми бива приковано върху една много ефектна декоративна закачалка. Върху нея висят поне петдесет гердана. Тръгвам към тях. Но не съм наближил и на метър и нещо, когато едната багетата безцеремонно прави стойка Па Дьо Дьо, показвайки ми, че в герданите има магия.

- Тези женските висулкови красотийки чии са? – питам на момента аз.

- На майка ми - обажда се баща на момчето.

- А тя къде е?

- На работа. Защо?

- Май ще се наложи да говоря с нея!

- За какво? – пита майката на момчето.

- Има направена магия!

- А! – възкликва мъжа – Те ти на ново двайсет! И за какво е тази глупост?

- Мисъл формата на магията е структурирана така, че да се отразява на поколението на тази жена.

- Ами то аз и сестра ми сме нейното поколение!

- Именно! Ще трябва да отиде някъде да и я развалят. Иначе ще ми е много трудно да помогна на момчето. Което също е част от нейното поколение.

- Боже! – простенва майката – Това пък най-малко съм очаквала.

- Трудна работа – клати глава бащата на момчето.

- В смисъл!? – питам на свой ред аз.

- Майка ми не вярва в такива неща.

- Че то какво има да му се вярва. Това не е религия. Не е мистика или езотерика. Мисъл форма движеща се по торсионните полета и блокираща енергийните полета на жертвата. Чиста физика и биофизика си е.

- Може! Но дори и да е така ние не знаем, как да и го обясним. Въпреки, че сега като казвате за това се сещам, как реално погледнато напоследък спи с него в една стая. И самата тя първа откри разликата в поведението на малкия. А и пак самата тя настояваше след като медикаментите не помагат да Ви се обадим. Някаква нейна приятелка много Ви похвалила. А на нея и вярва безрезервно.

- Добре! А това не значи ли, че след като вярва на приятелката си е логично да ми има доверие и на мен.

- Не знам! Може би трябва някакъв по-така убедителен аргумент, за да я склоним.

- Мдаа… - замислям се аз, поглеждам към герданите и питам – Та тези женските висулки от кога са поставени тука?

- От около два месеца? – отговаря бащата.

- Аз и я подарих тази закачалка за бижута. За рождения ден беше – допълва майката на момчето.

- Значи горе долу от както са започнали проблемите? – питам аз и след като виждам, че и двамата ми кимат утвърдително продължавам - А преди това къде е стояла цялата тази бижутерия?

- Имаме къща на село. Майка ми гледаше майка си или баба ми - пояснява бащата на момчето – А тя почти не се разделя с герданите си. Казва че и дават сила.

- А проблеми със зачеването на момчето имали ли сте?

- Имаше такъв момент. Три години не се получаваше. Опитахме какво ли не. Но уви! Вече си мислехме за инвитро. Но сякаш като по чудо напреки на всички диагнози и прогнози на лекарите забременях! Вие как разбрахте за тези ни перипетии… Или може би по някакъв начин просто налучквате?

- Налучквам е силно казано. По-скоро следвам логиката на досегашния си практикум. А може би когато заченахте въпросната баба беше някъде – или как?

- Да! Ами то така се случи, че нейната майка или моя баба почина. И като се навърши месец от смъртта събрахме пари и изпратихме майка ми на едномесечен круиз с кораб.

- Мдаа… И предполагам точно тогава се случило чудото със зачеването? Но вероятно сте карала трудна бременност?

- Еха! Тук вече май не налучквате. Да! Не ми беше леко. Особено първите четири месеца. Колкото до другото - не сме се замисляли над това. Но сега като казахте и пресметнах. И вярно! Зачеването на малкия е било точно, когато свекърва ми беше на круиза. А това какво общо има с герданите и състоянието на малкия?

- Магията е направена така, че тя да няма внуци. И мисъл формата е наергетизирано закодирана в тези гердани. Защото предполагам въпросната жена много си ги обича. И има неистовата страст непрестанно да се кипри с тях.

- Това е така. Любими са и. Даже се чудехме, как толкова дълго ги държа на село.

- Всъщност този който е поръчал магията също знае или е знаел за това. Казал го е на магьосницата. И тя се е възползвала от тази емоционална слабост на жертвата си. И така и за това омагьосаните гердани, които въпросната жена непрестанно носи на врата си излъчват силен импулс, блокиращ вашето зачеване. За това и си мисля, как въпреки че е гледала майка си тя много често ви е посещавала.

- Така е!

- Просто когато е отишла за един месец на круиза най-вероятно си е взела и всички гердани.

- Така е! Нали вече казах! Тя почти не се разделя с тях.

- Ами след като и жената на която е направена магия и герданите, в които тя е била вложена са били далеч от вас и зачеването е станало. Няма никакво чудо и никаква мистика. Просто физика и биофизика. И сега когато тя вече живее при вас… А и след като сте закачили герданите в дневната, те са започнали да влияят директно върху малкия. Ама то на практика основната цел на магията е него да го няма на този свят. До колкото образно казано „виждам“ зачеването ви пак е блокирано. И докато магията не бъде развалена, колкото и да опитвате да имате второ дете нищо няма да се получи.

- Боже! - хваща се за главата майката – И сега какво ще правим?

- Ами обяснете на тази жена, това което ви казах. Подчертавайки фактите около съвпадението с круиза и зачеването. А още и съвпадението с поставянето на закачалката за герданите и началото на хиперактивните кризи на момчето. Може пък да размисли и да отиде да и развалят магията.

- А ако тя не се съгласи? – пита бащата?

- Ами ако не се съгласи аз каквото и да правя ефекта върху момчето ще е много по-малък и много по-кратковременен. А вие изобщо не се и надявайте, че ще можете да имате второ дете. Пък ако ще и с инвитро да опитвате. Всички опити ще се провалят.

- Е толкова ли е силен този импулс.

- Ами във вашия случай е такъв. Доколкото виждам като жизненост променя съотношението на прогестерона и естрогена. От там първо нямате необходимата овлажняване. Иии… Ааа… Даже и да ползвате лубрикант овулацията ви първо е много кратка и второ е крайно нестабилна. И това е така защото ябълчената киселина, която трябва да излъчва яйцеклетката е недостатъчна. От което сперматозоидите не могат да се насочат на където трябва.

- Боже! – възкликва жената – Защо все на нас късата клечка бе Боже!

- А все пак Вие не можете ли да започнете работа с малкия. Пък ние в движение да се опитваме да убедим майка ми да го направи това пусто разваляне – пита мъжът.

- Ще опитам. Но предварително да си знаете, че ако не е махната магията е много вероятно да има някаква форма на страдание. Както при вас така и при мен.

- Защо така мислите?

- Защото имам горчивия опит от подобни на вашия случай ситуации.

- И какво може да е това страдание?

- Не мога да знам какво е заложила като контрамярка срещу помощ магьосницата. Но сега като се замисля, ако наистина има някакво видимо проявление това може пък да ви е от полза при убеждаването на бабата, тя да отиде и да си развали магията.

- Добре нека тогава да опитаме по този начин да изчистим нещата. Защото Вие отново познахте. Ние наистина опитваме да имаме второ дете. Но отново нещо пак не ни се получава. Но искаме да знаете, че ако Вие по някакъв начин пострадате ние ще ви компенсираме.

- Така да бъде! Тогава удобно ли е да направя първия сеанс на момчето утре сутринта от осем до девет? Съжалявам, че е толкова рано, но само тогава ми е свободно.

- Да! Добре!

И така всичко си влиза в график

Идва утрето.

Отивам и правя сеанс на момчето – нищо особено. Просто се опитвам да балансирам потока на хормоните в тялото особено на адреналина.

После минавам през една закусвалня. Удрям една пилешка супичка и се отправям към срещата с Умников. За разлика от мен той както винаги е точен. Дето се казва веднага хващаме бика за рогата. Аз му се извинявам, че не съм прочел нищо ни за Транжер уравненията, ни за Торсионите. За това и отлагаме разговора на тази тема. Но пък на свой ред го питам докъде той е стигнал по другата тема, за която го помолих да помисли. А именно от къде да си набавим по-голямо количество фини частици от шеста комбинация от измерения участващи в потока между Епифиза и хипофиза. Той обаче започва да ми се посуква. Как имало неща около тези частици които не разбирал.

- И какво по-точно не ти е ясно Многознайков? – питам аз.

- Потърсих в нета информация за обмен на кореспондентни нано частици между Епифиза и Хипофиза – подема моя приятел на тук спира рязко и ме поглежда дяволито, явно очаквайки моя реакция:

- И!? – влизам му в играта аз.

- И не открих такава. Та я ми кажи Тъпчо Тъпчев, ти как ще ми обясниш една такава научна празнина? В смисъл не ме ли пращаш да мисля над това къде, как, кога и защо рано на пролет се излюпва зеления хайвер?

- Ами не! Защото мога да ти кажа как тази празнина е пряко свързана с една друга!

- Какво имаш предвид?

- Как аз търсих в научните форуми информация за това, че в тунелите на Айнщайн - Подолски - Розен потокът от частици се движи със суб светлинна скорост. А и че пак там има турбо ускорители, които повишават скоростта на светлината… И да ти кажа Умниоков – голяма празнина брат. Никой не е чувал за такова нещо.

- Тъпчо ти си голям гадняр. Винаги ме кълвеш на болното място! Добре де! Ще се опитам пак като предния път да мисля на глас в прима виста порядък. Ама поне можеш ли да ми обясниш защото този мним енергийно – информационен поток между Епифиза и Хипофиза е толкова важен за теб.

- Не само за мен! За всеки един човек е така

- Добре, добре! Давай нататък!

- Умников Хипофизата и Епифизата са шеф диригентите на всички жлези за вътрешна секреция. По принцип в човека има два енергийни потока - Ин и Ян. Ин е еквивалент на отрицателно заредения енергиен поток, идващ пряко от към Земята. А Ян е еквивалент на положително заредения енергиен поток, идващ пряко от към Звездите. На практика Хипофизата е енергийно свързана със земната система, а Епифизата със звездната. И особено за Епифизата има защо да е така!

- И защо?

- Епифизата е единствената жлеза в човешкото тяло която реагира на светлина. Всъщност тя помага на слепците да се ориентират кога е ден и нощ.

- Опаа…Тъпчо – чакай малко! Остави светлината за малко и първо ми обясни, ако иде реч за електрическа енергия, то това означава ли, че под отрицателна енергия ти разбираш това като Нулата. А положителната енергия, че това е Фазата в тока.

- Може и така да се каже Знайко Умников.

- Добре! Съгласих се! А я сега ми изясни и другото! Защо тогава енергийния поток от земята ще е отрицателен, а този от звездите положителен.

- Защото земната енергия идва единствено и само от химични връзки и вторичен атомен или молекулен разпад на химичните елементи. А при звездна енергия имаме първичен термоядрен синтез на химичните елементи. Или по друг начин казано земната е студен тип химична и най-много ядрена енергия. А звездната е високотемпературен и е тип термоядрена енергия. Или химичните елементи се синтезират директно в ядрата на звездите.

- Ясно! И това по какъв начин е свързано с човешкия живот?

- Многознайков нали сме говорили, че човек е изграден от Дух, Душа, Тяло и Съзнание. И че Духът, Душата и Съзнанието са три различни нематериално вещеви категории.

- Така е! Говорили сме го. Но не съм запомнил много. Ще го повториш ли?

- Нямаш проблем Умников. Душата всъщност е специфичен поток от Първи вид Неутрино, който влиза в плода в утробата на майката веднага щом клетките му станат двадесет и една на брой. Духът на свой ред е съставен от специфичен като Втори вид Неутрино, които влизат в плода някъде в третия месец. След което без да се бавят двата вида неутрино започва енергийно окомплектоване. С две думи Душата и Духът смесват своите неутрино. При това смесване се създава енергиен градиент, който пък от своя страна привлича един Трети Вид Неутрино. От който вид се образува или формира Съзнанието.

- Дааа… Започнах да си спомням! Но така и до този момент не сме говорили за енергийните специфики на Хипофиза и Епифиза. А и че те са Отрицателен – Ин или Положителен – Ян заряд. А още по-малко е ставало дума за поток между тях.

- Може и да не е ставало на дума. За това и не сме го говорили.

- Давай тогава Тъпчо Тъпчев Безумски! Имаш думата!

- Хипофизата Знайко Многознайков Умников е нещо като телесен енергиен катализатор същевременно явяващ се и координатор на земната Ин-отрицателна енергия. От своя страна Епифизата е неин аналог, но тя се явява телесния каталитичен координатор пряко отговорен за звездната Ян – положителна енергия. Всъщност дебита и качеството на потокът между Епифиза и Хипофиза е нещо като енергийно нано динамичен предпазител – тип бушон. И това е така защото онзи триумвиратен поток от трите вида неутрино за които вече ти казах всъщност тече между Епифиза и Хипофиза. Което пък от своя страна подържа Съзнанието във форма. Или по научно му казано в когнитивно състояние. А когато или ако този поток бъде изваден от нормалните му параметри - например при удар, силна болка, или пък друг вид силно емоционално напрежение съответно човекът изпада в безсъзнание. Но то именно тук някъде е и разковничето, създаващо ни вторият голям проблем я… - замълчавам аз и поглеждам лукаво към моя събеседник.

- Безумски хич не ми се прави на интересен - ами продължавай.

- За да може при обикновения човек съзнанието да е в рамките на нормалното, то в този поток от трите специфични вида неутрино задължително трябва да присъства и въпросните кореспондентни частици. Които шеста чакра си я набавя чрез филтрация на поле идващо от шестата комбинация от измерения.

- Чакай, чакай Тъпчев! Коя беше тази шеста комбинация от измерения?

- Е как!? Нали точно ти развиваше теориите за осемте вида комбинации от измерения, от които е съставена Вселената. И че ние имаме осезания само към едната осминка от същността на Вселената. Другата оставала скрита за нас. И именно това според твоите думи може бе е точно мистичната Тъмна материя. Онази която никой не може да види, пипне, помирише, чуе или усети - тук спирам защото виждам, как Фил вторачвайки се в мен с широко отворените си очи, започва да пребледнява скоропостижно - Добре ли си Умников? Да не ти е лошо?

- Не знам за мен! Но ти как си?

- Добре съм си защо? Но ти си блед като платно.

- Мен ме остави. Виж се себе си. Ти как си

- Добре съм си! Какво толкова?

- Добре ама друг път. Тъпчо по средата на челото ти в момента излиза нещо като цирей.

- Глупости Фил! Стига си измисляl!

- Не са глупости бе Тъпчев. Пусни си камерата и си виж лицето.

Пускам камерата. Вярно! Нещото расте буквално за секунди. Все едно вътре нещо го надува като балон. Пипам го! Не е гной. И е твърдо все едно е плътна тъкан. И тогава се сещам за бабата с омъргильосаните гердани. Но преди да кажа нещо на Знайко той пита:

- Ако кажеш да викнем бърза помощ! Да не колабираш – ей!?

- Стига глупости. Нищо ми няма! Просто днес правих сеанс на едно момченце на което баба му има магия. Това дето ми излиза сега е от контразащитните мерки на магьосницата – хиля му се аз и му разказвам историята в кратце.

- Боже Безумски! Пак твоите прословути тъпчовски глупости!

- Не са глупости а реалности!

- Да бе! И защо, когато магията е за друг, то на теб ще ти излезе цирей?

- Защото аз помагам лошотията на мисъл формата от магията да не бъде постигнат. И не е цирей! По-лошо е.

- Опаа… И какво може да му е по лошото!

- Мисъл формата на въпросната магия е много силна. Явно зонално променя генома на тъканта. До две седмици това на челото ми ще се изпълни със съединителна тъкан. И ще си остане така до живот. Освен ако въпросната жена не се съгласи да и развалят магията.

- Я бе! И ми говориш за това с този спокоен тон?

- А какво да направя? Да се тръшна на пода и да започна да плача ли?

- А освен тръшкането нещо друго не може ли да се направи?

- Да! Да го снимам. И после да го пратя на младите, които ме повикаха.

- Опаа… Супер силна контра мярка. А те какво? Ще препратят селфито ти до стената на плача ли?

- Не! Но може да им послужи като аргумент да убедят въпросната жена да си развали магията.

- Оффф направо съм потресен от този твой тъпчовски миш-маш с фино настъргана глупост обилно полята с непукизъм. Амаа… Какво ли пък толкова съм се размислил и аз… Прави каквото си знаеш тогава. А до къде каза, че бяхме стигнали по нашия въпрос?

- До това, че си говорихме, как другите седем комбинации от измерения се явяват Тъмна материя.

- Може и така да съм казал, но не помня - и?

- Ами всяка една от основните седем чакри филтрира и усвоява нано частици от съответстващата и я комбинация от измерения. Които пък от своя страна, както ти каза най-вероятно са коренно различни от нашето четиримерното. Дето е три пространствени X, Y, Z и едно времево t.

- Ааа… Моля, моля! Тъпчооо! Това за филтрирането на частици от другите измерение с теб не сме го говорили. Може да е с някой друг, но не е с мен.

- Може! Но ето де Фил! Сега вече го говорим. За това и ти казвам, че проблемите са два. Единият е да осигурим самата енергия, поддържаща стабилен потокът от трите вида неутрино. И вторият е да осигурим количества от самата крайно специфична частица или частици от шеста комбинация от измерения необходима за три години живот на Старчето.

- А какъв беше проблемът да бъде осигурена въпросната или частица?

- Трудността идва от това, че към момента единственият известен ми механизъм, за усвояване на тази частица, е работата на Шеста чакра.

– И?!

- И с две думи не съществува нито един съвременен уред или каквато и да е алтернативна технология, чрез която да набавим достатъчни количество, от тази частица или частици. Още по-малко пък съществува съд където да я складираме.

- Ами добре! Заради това дето помогна на племенничката съм ти длъжник! И ще се постарая да помисля! Но пак ще помоля за малко време за размисъл:

- Ти ли ще ми звъннеш или аз да те потърся.

- Ти ме потърси Тъпчо. Че нещо напоследък съм доста разсеян.

- Добре договорено!