Стела, момичето със сините очи.
Бяхме студенти. Eдно лято след изпитите гледахме лятната олимпиада. Вече се бяхме наситили на спортните изяви, в частност аз на гимнастичката Нели Ким. И решихме - време е за море.
С Митьо Влаев пристигнахме първи в Приморско. Намерихме си едно копторче в центъра на селото, но бяхме доволни от хубавия двор с асмата. Там късно вечер пушехме последните цигари и гадаехме по звездите на другия ден дали времето ще става за плаж. След нас дойдоха Косьо и Галя, вече женени. Те се устроиха в една почивна станция, лукс за студенти по онова време. Галя бе спортна натура, Косьо обещаващ архитект. Аз и Митко учехме в Строителния институт. Дойдоха Климбо и Весела, също бъдещи инженери. С тях бе и Иванка, сестрата на Весeто. И накрая за цвят с нас беше Елена, бъдещо светило на стоматологичната помощ.
Някъде към третия ден Ели ни каза, нещо липсва в компанията, извикала съм колежката си Стела от Търново. Нали ще я посрещнем както трябва, нищо, че всичките сме софиянци. Да види, че нито сме страшни, нито надути дори.
Така един следобед в капанчето, което бяхме кръстили "Пет без пет" и където си пиехме първата малка водка за деня цялата група чакахме Стела. Още не бяхме си изпили питието и при нас седна момиче с дънкова пола, черна дълга коса и впечатляващи големи сини очи. Това беше тя, Стела. Толкова бяло лице и нежни ръце, мълчалива и вглъбена в себе си, така съм я запомнил от онзи летен ден.
Няколко дни времето бе чудно. С Митко плувахме редовно от Северния плаж до резиденция "Перла". Наистина красива тогава с архитектурата си. Останалата тумба ни следваше по брега. Аз бях издействал купони за храна в един стол, изреждахме се всички без младото семейство да се храним с тях. Как ставаше тая работа, много ни беше забавно.
Но след това времето трайно се развали. По цял ден играехме на барбут, бридж и всякакви други игри на карти и зарове. Вечер, разбира се бяхме първи на дансинга из кръчмите. Хитът бе песента "Чарли Чаплин и морето". И така дойде края на почивката. Разпиляхме се, Стела си замина почти бяла за Търново.
След две- три седмици в началото на септември ми се обади Косьо. Любо, отиди в ресторанта на хотел " Хемус" и запази шест места. Стела ще ни черпи, има рожден ден. С Митко Влаев доста се чудехме, това момиче с какво го бяхме превзели, че да ни води на ресторант. Явно умее да се отблагодарява за вниманието, което сме му отдали на морето.
До декември излизахме заедно шестимата на кино или само на разходка. Студентският празник Косьо предложи да отпразнуваме в Копривщица при негов далечен роднина. Ерген, много готин и гостоприемен, така го описа. Подготовката за този осми декември беше сериозна. Момичетата купиха пържоли за цяла рота, ние прекалихме с покупката на бутилки водка. Но нали е празник.
Копривщица ни прие със спокойствието си и чистия въздух, със самобитната си възрожденска атмосфера. Още първата вечер бутилките с водка бяха скрити от Галя и Ели, но ние бързо разкрихме тайното им скривалище. После хапване, танци до зори, Косьо така се развесели, че падна в чиниите с руската салата. Смяхме се много. Но посред нощ цигарите свършиха. Аз излязох да търся от някъде да къпя, с мен дойде на малко въздух и Стела. И както пушехме на една пейка от новата доставка, аз я прегърнах и под копривщенската луна целунах.
Останалото, както се казва е история. На другото лято в Созопол пак бяхме същата компания. Една вечер със Стела до късно стояхме под звездите. И на другия ден казахме на групата: "Довечера в механа "Копривщица" ще черпим." Беше 20 август, точно една година от срещата ни в "Пет без пет". Просто съвпадение.
Много морета се изнизаха от тогава. Созопол все още пази нашите спомени.
И ако някой запита кога е станало всичко това, аз ще му отговоря:
Какво значение има, щом жена ми за мен ще остане завинаги млада като онова момиче с черната коса и големите сини очи.
© Любомир Николов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Не, не! Аз първо на теб!
-
С колко малко букви се пише думата ЩАСТИЕ, а колко много тя значи!
Благодаря! -
Ама чакайте, бе хора! Тук "щастливата" съпруга? Аз говоря за едно време, за мойто отношение. И че сме много щастливи заедно?! Вчера написах 100-я си текст. Там накрая казвам, дал съм й нишан за себе си. Да си е правила сметката тогава. Не всеки ще я гощава с чорба от зеленчуци и диви круши.
Затова променям реда, поствам 100-я си текст.
Благодаря на всички, дали одобрението си!
Капка, виж колко неща разбрахме за теб, какво като си толкова далече! Ти отсега си моя застраховател! Чакам есе, благодаря ти!
Да пораснат големи близнаците! -
ихаааааааа браво човече
кефиш ме ... и аз се казвам Стела хаха браво сигурно сте многоооо щастливи със жена ти -
Много хубава история! Увлекателно разказваш, направо ти завиждам! Как помниш всички тези подробности! Аз нямам такава памет! Записвал ли си ги някъде тия преживелици? За съжаление не мога да се похваля с такива мигове, не съм имала такава свобода, почивки, купони! Спомням си студенство - бедно, криза, баща ми работеше в Германия, за да ни праща пари и на море съм ходила единствено 10-ти клас на лагер в Кранево. Нито пък с някакви компании нещо особено да сме правили. Дискотеките на 8-ми декември и чат пат някоя друга от дъжд на вятър. Завърших с 5,5, специалност "Социално и застрахователно дело". Нищо интересно!
Благодаря за хубавото"
"....И изводът какъв е. Може и да ни трудно,
но винаги да ходим със надежда окрилени,
че с тези свидни, ясни, чисти спомени
от злобата и грозотата на света ще бъдем ний спасени!..."
Определено винаги съм мислила, че щом имам спомени, значи съм вече "голяма", а сега "боже, щом имам спомени, значи остарявам". Но, смятам, че те са много ценно съкровище, нещо като бижу, което не може да бъде купено никъде и с най-голямата сума пари! Обещах ти есе, ще се опитам да го напиша! Доколкото за природата, от минала година разбрах, че съм влюбена в нея. Близо до Видин имаме малка къщичка в едно село Капитановци, майка ми се оперира началото на 2008 г. и цяла пролет, лято и есен с баща ми се трудихме сами! Ходехме до там с колелета! Аз направих ранен слънчев загар, тъкмо бях поотслабнала и се почудтвах превъзходно. Още повече, че произведох толкова много зарзават, че напълник всичкия празен амбалаж. От тогава си мечтая за къща на село - ще бъде рай за децата /имам 2 момчета близнаци/... И прочие... Та, разбирам те прекрасно и споделям мнението ти! Искрено се надявам, да не ти досаждам и да не те изнервям - "тюх, нахална като застраховател".
п.п. застраховката ми я получи - внесе цялата премия еднократно, с това хубаво стихотворение за природата и за грешките и за живота! Благодаря! Ще трябва да отговоря и аз - чрез "застрахователно обезщетение" скоро. Чао! -
Запазени спомени, съхранена любов, какво по-хубаво от това? Поздравления за увлекателният разказ и щастливата съпруга.
-
Носталгично, но хубаво.
-
А на мен ми хареса, че млад човек, какъвто си ти , го е харесал!
-
Хареса ми!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Хм, ориз, излишен труд и разходи! Благодаря, туй гот си е на нашето поколение!