Беше по соцвреме. В гимназията си имахме драмсъстав, именуван по-често «група за художествено слово». През първата ни гимназиална година той изнасяше отвреме-навреме по някоя част от пиеса от класически руски автор, като се намираше начин да играят не само в съответстващи костюми, но и с по някой подходящ декор, като да речем голям камък от стиропор.
После ги пришпориха да са по-идеологизирани и тогава на смяна на класиката дойдоха пиесите на Игнатий Дворецки. Ако това име не ви говори нищо, не бързайте да се безпокоите за нивото на общата си култура. Запомнил съм, че една от тях разказваше за героичната смърт на първия съветски трактор от ръцете на развилнелите се кулаци.
Накрая решиха, че и тази идеологизация не беше достатъчна и че разните му там пъстри театрални бутафории са си чисти излишества. И тогава репертоарът се оказа запълнен с поетични рецитали, чиято така наречена художественост беше в пълен унисон с черно-синьо-белия монохром на ученическите униформи, дошли на смяна на к ...