Разказвам сега за преживяното

Майка ми е вече мъртва, но това което ми казаха лекарите преди да изстине е, че виждам момента един човек, който живее последните си няколко часа живот.

Стомаха ми се сви на топка, сълзите ми започнаха да текат като река и кръвното ми се покачи. Гледах един жив труп, гледах и не можех да приема тази вече истина и си мислех къде се намирам и защо съм толкова беззащитна, защо не мога да й помогна и мозъкът ми се обърка още повече. Лекарите, които бяха дошли при мен казаха, изпуснат е моментът, когато е можело да й се помогне. Думата МОМЕНТ така жестоко ми се заби в душата, че може да я нося в себе си много години, което да ми се стори като цял живот. Живея като в сън и не мога да ям. Наистина вече нямам представа как ще се грижа за себе си, защото ще се изправя пред проблеми наистина нерешими, но болката се оказа не поносима. Седя пред ковчега на майка си и отново сълзите започват да текат като река, но в този момент спомена отново се връща и картината, когато тя започна да си отива ме обсебва и обсебва подобно на човек, който живее със съзнанието за собствената си присъда. В съзнанието ми се върти като облак низ от безсмислени решения, които могат и не могат да ми помогнат и сякаш се въртя все в омагьосан кръг и наистина не знам какво решение да взема. Чувствам, че нещо в мен отдавна е пречупено и аз живея все повече в една дълбока илюзия и си мисля къде и в кое време ще поддаде истината, защото така е закостеняла някъде покрай забравената човешка закостенялост, че наистина се загубвам. Дори ми се прииска да умра, за да не се разделям с майка си. Не можех да мисля, просто стоя и във всяко едно превозно средство седя и си говоря сама и плача, плача и плача. Не мога да се контролирам, не мога да се владея сякаш някой друг от седемте ми души вече владее тялото ми. Защо стоя в тялото си си мисля и защо не мога да да живея на мен когато ми се иска? Все въпроси на които отговора е извън нас. Болката в мен не мога да я изтърпявам, но няма начин, няма какво да направя вече-terminalos. Пия валериани и толкова мила ми става майка, сякаш е моя малка сестричка, а не моя майка. Чудя се дали някой ще се възползва от моето тяло от моята ситуация и аз ще попадна в най най тежко положение и няма да мога вече никога да се оправя?...