Страх
Усети ли студената тръпка, пробягваща по теб? Пулсът ти се забързва, дишаш учестено, усещаш как забързваш ход. Защо имаш чувството, че нещо те преследва? Обръщаш се. Зад теб няма никого. Забързваш още повече. Някой те преследва. Но няма никой!
Вече тичаш. Но какво става с теб? Ледени тръпки лазят по гърба ти. Съсредоточен си само в това да избягаш надалеч. Но нещо продължава да е по петите ти. Спъваш се и падаш. Ставаш и отново започваш да препускаш, куцайки.
И изведнъж усещаш ледена ръка да запушва устата ти. Някой те сграбчва изотзад. Усещаш пронизваща болка отдясно на врата си. Леденият ти нападател пие кръвта ти. Опитваш се да изкрещиш, но не можеш. Всичко изчезва.
- Нямам представа, Никол. Пристигна по пощата.
- Мисля, че трябва да се обадим в полицията. Написано е с кръв. Истинска кръв! - ахна Никол и изтърва бележката. Тя падна на пода и си остана там - Дай ми телефона, Алън.
- Не мисля, че е удачно.
- Но защо?
Алън прокара пръсти през черната си коса.
- Мисля, че знам кой ...