5.06.2011 г., 18:30

Страх ме е... - продължение

1K 0 21
2 мин за четене

Шшшт... Опитай се да си по-тих. Видя ли какво му се случи на предишния бял лист?

Да, скъсах го. Но после се появи тя. Пак в бяло беше облечена, но изглеждаше различна. В очите ù нямаше страх.

Без да ми говори, разбирах, че мога да ù поверя малката си тайна. Тя грижовно събра накъсаните му части и ги скри, за да не се ядосвам. Не я виждах - размазана дали от действието на капсулите или си беше такава, не знам.

Да, така ми е по-лесно да я оприлича със света си "горската фея''. Чудих се дали и тя ги чуваше като мен. Чакай. Виждаш ли как ми се подиграва оная шарената пеперуда, там на цветето. Не разбираш какво говори? Ама как? Толкова е лесно. Казва, че съм голям глупак. Но това си е обида, не е честно.

Ей, ти опровергай веднага думите си. Защо ме смяташ за глупак? Разбирам. Има голяма истина в думите ти.

Ще ти кажа де, не бъди нетърпелив.

Казва, че тя живее толкова кратко и се наслаждава на цялото съвършенство от живота, а аз имам ужасно много време, което разсипвам в безсмислени страхове. Тихо, идва някой. Чакай ще те скрия.

Ох, за малко. Видя ли го този? И после да не се страхувам. Очите му бяха кръвясали, а кожата - подпухнала и суха. Даде ми това. Виж, искам да бъда в реалността, а тези мога да ги изхвърля. Само ме правят подтиснат и без желание за игрички. А искам и аз като оная шарената пеперуда да се насладя на живота. Може би ще ме посети пак моята "горска фея''. Надявам се. Ще я попитам, но от теб се очаква да запазиш тайната ни. Виждаш ли, ти си ми вторият приятел. Ако видиш предния бял лист, дето го скъсах, ще му предадеш ли нещо от мен? Да, искам да му се извиня за поведението си. Той беше добър приятел. Не, няма да те скъсам. Тя, "горската фея", ще те съхрани. Боли ме тялото. Ох, сякаш ми чупят костите. Дали да не го изпия това, дето ми го даде ония, кръвясалият. Не издържам, ще чупя зъбите си от стискане. Въздухът е тесен и стените ме притискат. Помощ...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елeна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Enena (Елена Нинова) Винаги се радвам на присъствието ти още от самото начало на първите ми публикации! Поздрави сърдечни от мен!
  • И аз следя публикациите ти и харесвам!
  • Благодаря ти искрено, чакам с нетърпение продължението ти, Донко!!!
  • Поздрави и от мен! Много добре си се справила!
  • Поздрави и усмивки от мен Eia (Росица Танчева)

Избор на редактора

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...